Ами тъй ли правехме ние с младите момичета някога, а?

„ Ами така ли правехме ние с младите девойки в миналото, а? Тъй ли се любехме? Хванеш се на хорото на първо време против нея, че я поглеждаш и стрелкаш с очи, че пъшкаш и най след това се редиш да й намигнеш и тя я те видяла, я не. ”

(Ранна подигравка на Димитър Чорбаджийски – Чудомир,1890-1967)

АЛАМИНУТ

Чудни работи стават по света, баджанааак, огромни работи! Какви изобретения, какви изкусности и каква експедитивност!

Едно време наканим се, да речем, на панаир да идем. 3астягаме колите, натрупаме сено, настелем черги, напълним торбите с хлябове, накачим се фамилиарно, па: „ Ха бре! Де бре! Дий!... Ъъъс! Гя-гя-гя... ” Веднъж спреш да напоиш воловете, други път да ги нахраниш, трети път, че се мръкнало, с цел да пренощуваш; че ден, че два, че за три дни в Заара, дето има една приказка.

А в този момент: аламинут! Всичко е аламинут. Метне се, да речем, някой на самолета, за два дни обиколи всичките земни кълбета и си кацне отново вкъщи. Нищо и никакъв човечец се качи други път и дорде го чуеш да рече „ пррр... ” над главата ти, изгуби се и още не ти изсъхнала плюнката, ходил в Ерусалим и си иде хаджия.

Учен свят! Дяволски свят! И по звездите почнаха като кози да се катерят, и на морското дъно слизат чак раци да ловят – да се чудиш и маеш просто!

И освен огромните, а и дребните се специализираха и се отракаха така, че не можеш и приказките им да схванеш към този момент. Ей на, на наша Пена, сестрата, хлапето да вземем. Свърши не довърши шести клас, прибраха го в киното при машината. Стоя, колкото заставам там, направиха го помощник-оператор и в този момент върти оня ми ти чекрък и ги дъни едни думи - чудноватост.

– Вуйчо – вика, – аз – вика – мога да разглобя цяла опература бурма по бурма и отново да я направя аламинут. И адактора – вика, – и фор... фор-фер... щеркера, и всичко!

– Какво е това фър-фър-щъркел? – питам го.

А то:

– Не е – вика – фър-фър-щъркел, а фор-фер-щеркер, форферщеркер!

Виж каква дума единствено, можеш ли я сподели едновременно, а? Аз от три месеца си я дублирам като молитва и отново не мога да я докарам. Германска дума била, пуста да остане! Голям прогрес, огромно нещооо! Разглоби му едно радио, един грамофон, да речем, електрически звънец, ютия, армоника и каквито щеш още основни машини тури им частите в една торба, раздрусай я, разбъркай ги, колкото щеш, щом му ги дадеш – ще ги сглоби, ще ги направи отначало всичките. Амии! Ще ги направи аламинут! Такъв един келеш се е извъдил, да му се не надяваш.

Майстория, зет, майстория, техника и експедитивност! В наше време, дорде достигнеш по-голяма работа, побелеят ти и веждите от напреднала възраст, а в този момент срещнеш някое голобрадо офицерче:

– Какъв сте, ваша благосклонност?

– Майор! Подполковник!

– На каква работа сте, апелирам?

– Началник на поделение! Областен лекар! Инспектор по залесовките!

Още не си залесило територията под носа, и контрольор! Ди-рек-тор!...

Ами така ли правехме ние с младите девойки в миналото, а? Тъй ли се любехме? Хванеш се на хорото на първо време против нея, че я поглеждаш и стрелкаш с очи, че пъшкаш и най след това се редиш да й намигнеш и тя я те видяла, я не. Чак по-късно ще се пресрамиш да се хванеш до нея, тя ще ти подаде кутрето си, ще извие глава на противоположна страна, ще се зачервите и двамата, ще ви засъхнат езиците и нито ти ще можеш да речеш думица, нито тя. Сега Аламинут! Едно поклонение, значи, една хватка през кръста, залепнат един в различен, като че ли им вършат опаковка, и ето ти тебе румба!

Бързат сегашните млади, бързат. И всичко се е хукнало, като че ли някой го гони. И призовките бързат, и изпълнителните листове, и периодите на полиците, че дори и ражданията изпревариха закона за насърчението им.

Този петък не, а предишния отишло на Антона Куйката момчето с годеницата си да си вадят вула за женитба. Наместникът им рекъл по-напред да си извадят медицински свидетелства, че са почтени, честни и здрави. Отишли те, прегледал ги докторът и двамата на бърза ръка, написал им свидетелствата, върнали се и получили вулата. Това било в петък, значи. В съботата се стягали, приготовлявали, по всички страни и в неделя – сватба! Проточила се една гала – със зурлите му, с тъпаните му, с играчите му, а булката – света водица ненапита – мъдри ли се, мъдри. Влезли в черковата, застанали от вътрешната страна до вратата и чакат попа. По едно време, както си стояла тя, внезапно прежълтяла, охнала и се хванала с две ръце през корема. Загърчила се оная ми ти невяста, засвивала се, заохкала, запъшкала и дорде се подготви попът за венчания – тя се окотила в черквата. Окотила се като нищо за срамотите! Е, станалото – станало, то позор се със сапун не опира, само че не ми е там думата.

Техника, зет, техника и експедитивност! Това желая да ти кажа. На, пресметни самичък: по кое време я прегледа тоя лекар, значи, по кое време й издаде удостоверение, че е почтена и за пред хора, по кое време туй-онуй и по кое време свари да роди две кила и триста грама копелдаш!

Аламинут Просто! Аламинут и – толкоз!

* Ранна подигравка на Димитър Чорбаджийски - Чудомир (1890-1967)