Казусът Терзиев
Американците нямат нищо срещу да ги ръководят директни потомци на робовладелци. Такива са всичките им живи президенти (без Тръмп), повече от една четвърт от сенаторите, доста от конгресмените, висшите съдии, губернаторите, както сподели напълно скоро изследване на Ройтерс.
Българите, или най-малко забележителна част от тях, са доста срещу да ги ръководят директни потомци на репресивния апарат на комунистическия режим, демонстрират реакциите на желанието ПП-ДБ да кандидатира бизнесмена Васил Терзиев за кмет на София наесен.
Логичните заключения дотук съгласно мене са два: (1) комунизмът е бил по-травмиращ за националното схващане от робството; (2) комунизмът още не си е отишъл напълно, в случай че продължаваме да избираме индивида съгласно произхода, а не съгласно делата му.
Затова съм склонен с тези, които считат, че кандидатурата на Васил Терзиев е симпатична, само че непрактична за ПП-ДБ. Тя ще отблъсне доста от гласоподавателите им, тъй като те още не са преодолели контузиите на комунизма и в частност - класово-партийния метод към хората. От метода, по който доста от тях реагират на притежателя на софтуеърната компания " Телерик " ( " не е от нашите " ), става безпощадно ясно, че имаме не вятър на смяната, а единствено смяна напразно.
Някои настояват, че трансатлантическото съпоставяне е спекулативно - иго в Съединени американски щати няма от края на Гражданската им война в средата на 19 век. Борбата за цивилен права кулминира през 60-те години на предишния век. Репресираните от комунистическия режим, наследниците им и наследниците на жертвите са още живи, както са живи и спомените за погубения живот.
Длъжни сме да разбираме и да уважаваме тяхната болежка и заслужено очакване за отмъщение - тъй като така наречен преход не им го донесе. Затова реакцията им през днешния ден е обяснима - тя е резултат от незатворена страница на историята, от ненаказани закононарушения. Не желая синове и внуци на нарушители да ме ръководят, споделят те.
Но съществува и въпросът: Какво би им дала същата или сходна принуда, единствено че - с противоположен знак? Какво би донесла тя на България? Само нов цикъл на разделяне и ненавист. Как бихме защитили в Европа ограничението на нечие право да избира и да бъде избиран възоснова на произхода му? Как бихме оправдали това да накажем някого за делата на предците му, за които даже самите те не са били наказани?
Не сме единствената страна, на която се е паднало да лекува контузии от незаконен режим. Повечето от страните в Европа са такива. За лекуване и помиряване тук трябват генерации. И може би би трябвало да погледнем по какъв начин другите са го създали и го вършат. Все ще има нещо да научим.
Вярно е, че робството в Съединени американски щати е много по-назад във времето от комунизма. Но всеобщите протести към гибелта на Джордж Флойд и придвижването Black Lives Matter демонстрират, че и доста остарели рани от време на време мъчно заздравяват.
Казусът Терзиев припомня, че България одобри прекомерно компромисен закон за лустрацията и тя беше половинчата даже при ръководството на Обединените демократични сили, когато те разполагаха с удобно болшинство и свое независимо държавно управление. " Сините " изпуснаха шанса си, през днешния ден е късно, а са и доста по-слаби.
Ако съм на мястото на Терзиев, самичък бих се отдръпнал. Неговата кандидатура явно разделя политическата мощ, която го издига. Тя не е хомогенна и вътрешните несъгласия в нея личат и ще личат толкоз повече, колкото повече навлиза във властта, т.е. колкото повече отговорности поема.
България има още да се лекува и да порасне, до момента в който стартира да избира хора като Васил Терзиев. България е още лутаща се и укрепваща посткомунистическа народна власт. За меритокрация при всичкия партизанлък и семейственост у нас е мъчно да се приказва. Разговорът стартира с това чий наследник си, от кои си, кой е зад тебе. Но въпреки това пък, може би един тест до каква степен са стигнали процесите на публично съзряване у нас не би бил излишен.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Българите, или най-малко забележителна част от тях, са доста срещу да ги ръководят директни потомци на репресивния апарат на комунистическия режим, демонстрират реакциите на желанието ПП-ДБ да кандидатира бизнесмена Васил Терзиев за кмет на София наесен.
Логичните заключения дотук съгласно мене са два: (1) комунизмът е бил по-травмиращ за националното схващане от робството; (2) комунизмът още не си е отишъл напълно, в случай че продължаваме да избираме индивида съгласно произхода, а не съгласно делата му.
Затова съм склонен с тези, които считат, че кандидатурата на Васил Терзиев е симпатична, само че непрактична за ПП-ДБ. Тя ще отблъсне доста от гласоподавателите им, тъй като те още не са преодолели контузиите на комунизма и в частност - класово-партийния метод към хората. От метода, по който доста от тях реагират на притежателя на софтуеърната компания " Телерик " ( " не е от нашите " ), става безпощадно ясно, че имаме не вятър на смяната, а единствено смяна напразно.
Някои настояват, че трансатлантическото съпоставяне е спекулативно - иго в Съединени американски щати няма от края на Гражданската им война в средата на 19 век. Борбата за цивилен права кулминира през 60-те години на предишния век. Репресираните от комунистическия режим, наследниците им и наследниците на жертвите са още живи, както са живи и спомените за погубения живот.
Длъжни сме да разбираме и да уважаваме тяхната болежка и заслужено очакване за отмъщение - тъй като така наречен преход не им го донесе. Затова реакцията им през днешния ден е обяснима - тя е резултат от незатворена страница на историята, от ненаказани закононарушения. Не желая синове и внуци на нарушители да ме ръководят, споделят те.
Но съществува и въпросът: Какво би им дала същата или сходна принуда, единствено че - с противоположен знак? Какво би донесла тя на България? Само нов цикъл на разделяне и ненавист. Как бихме защитили в Европа ограничението на нечие право да избира и да бъде избиран възоснова на произхода му? Как бихме оправдали това да накажем някого за делата на предците му, за които даже самите те не са били наказани?
Не сме единствената страна, на която се е паднало да лекува контузии от незаконен режим. Повечето от страните в Европа са такива. За лекуване и помиряване тук трябват генерации. И може би би трябвало да погледнем по какъв начин другите са го създали и го вършат. Все ще има нещо да научим.
Вярно е, че робството в Съединени американски щати е много по-назад във времето от комунизма. Но всеобщите протести към гибелта на Джордж Флойд и придвижването Black Lives Matter демонстрират, че и доста остарели рани от време на време мъчно заздравяват.
Казусът Терзиев припомня, че България одобри прекомерно компромисен закон за лустрацията и тя беше половинчата даже при ръководството на Обединените демократични сили, когато те разполагаха с удобно болшинство и свое независимо държавно управление. " Сините " изпуснаха шанса си, през днешния ден е късно, а са и доста по-слаби.
Ако съм на мястото на Терзиев, самичък бих се отдръпнал. Неговата кандидатура явно разделя политическата мощ, която го издига. Тя не е хомогенна и вътрешните несъгласия в нея личат и ще личат толкоз повече, колкото повече навлиза във властта, т.е. колкото повече отговорности поема.
България има още да се лекува и да порасне, до момента в който стартира да избира хора като Васил Терзиев. България е още лутаща се и укрепваща посткомунистическа народна власт. За меритокрация при всичкия партизанлък и семейственост у нас е мъчно да се приказва. Разговорът стартира с това чий наследник си, от кои си, кой е зад тебе. Но въпреки това пък, може би един тест до каква степен са стигнали процесите на публично съзряване у нас не би бил излишен.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ