Американците не могат да пътуват до Куба, но туристи от

Американците не могат да пътуват до Куба, само че туристи от други елементи на света – най-вече Европа и Канада – посещават острова поради неговите плажове, просвета, испанска колониална архитектура и старите американски коли. Те купуват изкуство и сувенири на Че Гевара на откритите пазари и пият бира на ново реставрирани площади, където музикантите свирят мелодии на Buena Vista Social Club.

На някои места страната наподобява заседнала в своето предреволюционно минало. Известният хотел Nacional демонстрира фотоси на мафиоти и звезди, които са отсядали там през годините. В La Tropicana към момента има нощно кабаре и доста почитатели на Хемингуей се стопират на La Floridita, един от обичаните му места, с цел да се изпият чаша надценени ром.

За доста туристи Куба през 50-те години има неповторима сантиментална прелест. Миналата година над два милиона души посещават острова, което носи доходи от 2,4 милиарда $, съгласно кубинското държавно управление. Туристическата промишленост избавя Куба от икономическа съсипия нееднократно от разпадането на Съветския съюз при започване на 90-те години насам. Но туризмът провокира напрежение сред известната пристрастеност на страната, който пътешествениците чакат да видят, и преобладаващото предпочитание на жителите да остане самостоятелни. В годините, водещи до Социалистическата гражданска война, фасадата се срутва.

Репутацията на Куба като екзотична и жарка се появява през 20-те години на предишния век, когато страната се трансформира в обичана дестинация за разбойници, мафиоти и бохеми. Боати наследници, както и светила като кмета на Ню Йорк Джими „ Боу Джеймс “ Уокър, се стичат в Куба поради хазартните игри през зимата, конните надбягвания, голфа и клубовете.

Икономическата мощност на Куба е в захарта, само че нейната тропическа хубост притеглят туристи от Съединени американски щати и дават доходи. Издание на Cabaret Quarterly от 1956 година, към този момент несъществуващо туристическо списание, разказва Хавана като „ държанка на удоволствието, буйната и богата богиня на изкушенията “.

До 50-те години Куба е хазаин на звезди като Ава Гарднър, Франк Синатра и Ърнест Хемингуей. Но появяването на евтини полети и хотели вършат страната от извънредна дестинация гореща точка и за елементарните американци. За към 50 $ – няколкостотин $ през днешния ден – туристите могат да си купят двупосочен билет от Маями, хотел, храна и занимания. Представленията на огромни имена, курортите с плажове, бордеите и заведенията за хранене също са относително достпни.

„ Тогава с Хавана се случва това, в което се случва с Лас Вегас “, споделя Луис Перес, историк на Куба в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Градът даже притегля някои от същите мафиоти като Майер Лански и Санто Трафанте, които бягат от управляващите в страната си. В Куба те могат да продължат противозаконния си бизнес с хазарт, опиати и проституция, стига да заплащат на верните държавни чиновници. Хонорарите, колкото и да са високи, са дребна цена за промишленост, която всеки месец печели милиони долари.

Но до момента в който туристите нетърпеливо въртят колелото на рулетката в сексапилната Хавана, в не толкоз блестящата провинция се случва гражданска война. Бумът на захарта, който подхранва огромна част от икономическия живот на Куба, понижава и доникъде на 50-те години е ясно, че упованията са надхвърлили резултатите. Без забележими стопански заместители, кубинците стартират да усещат стеснение и бедността, изключително в провинциите, се усилва.

За разлика от други карибски острови обаче, Куба се похвали с огромен горна и междинна класа. Кубинците се борят интензивно за самостоятелност от Испания от 60-те до 90-те години на 19 век, само че до 20-ти век страната е обвързана стопански от Съединените щати.

До края на 50-те години финансовите ползи на Съединени американски щати включват 90% от кубинските мини, 80% от публичните услуги, 50% от железопътните линии, 40% от производството на захар и 25% от банковите му депозити – към 1 милиард $ общо. Американското въздействие се разгръща и в културната сфера. Кубинците свиват с лукса на американския живот. Те карат американски коли, имат тв приемници, гледат холивудски филми и пазарят в универсалния магазин Woolworth. Младежите слушат рокендрол, учат британски в учебно заведение, наблюдават американския бейзбол и носят американска мода.

В подмяна Куба получава туристи-хедонисти, проведена престъпност и военачалник Фулгенсио Батиста. Във военната власт от началото на 30-те години на предишния век Батиста става президент посредством боен прелом през 1952 година, което потиска дългогодишната вяра на кубинците за народна власт. Икономиката освен отслабва вследствие на американското въздействие, само че и кубинците са афектирани от това, което трансформира страната им в място за проституция, бардаци и хазарт. „ Ежедневният живот се е трансформирал в безмилостна деградация “, написа Луис Перес в книгата си „ Да станем кубинци “ от 1999 година, „ със съучастието на политически водачи и държавни чиновници, които работят по американските ползи “.

През 1957 година група студенти, гневни от корупцията на държавното управление, щурмуват Националния замък. Много историци считат това за повратна точка в революцията. През идващите няколко години в града има прояви на принуждение. Бомби избухват в киносалоните и нощните клубове. Гърмят пушки. Мъртви тела лежат по тротоари и улици. „ Имаше идеализация на войната за самостоятелност на Куба и на революцията “, споделя Ува де Арагон, кубински учен, който в този момент живее в Маями. „ В този климат хората считат, че революцията е решение на проблемите “. Започват кървави борби сред войските на Батиста и въстаниците в планината. Все отново обаче кубинците се пробват да запазят някаква нормалност в живота си, вървят на учебно заведение, гледат бейзболни игри и взимат уроци по ча-ча.

„ Беше сюрреалистично “, споделя де Арагон. „ Имаше доста боязън през последните две-три години. “ По това време тийнейджърка, тя е изключително наясно с това, което се случва, тъй като татко й Карлос Маркес Стерлинг се кандидатира за президент против Батиста и губи. Маркес желае договаряния, само че Батиста желае власт.

Всички обществени класове на кубинците, в това число доста от богатите, гледат на младия и харизматичен Фидел Кастро като на вярата си за народна власт и смяна. Кастро, млад юрист, ученик на Университета в Хавана, е от богатото от земи семейство, само че поддържа дълбокия шовинизъм и се нахвърля против корупцията и хазарта. „ Всички ние смятахме, че той е Месията “, споделя Мария Кристина Халей, една от приятелките от детството на Ува. По-късно фамилията й бяга в Съединени американски щати и в този момент тя преподава испански в Джаксънвил, Флорида.

Когато Кастро най-сетне дойде в Хавана през януари 1959 година, откакто побеждава войските на Батиста, Батиста към този момент е избягал измежду нощ, вземайки над 40 милиона $ държавни средства. В знак на митинг против корупцията на държавното управление, кубинците неотложно заграждат казината и унищожават автоматите на местата за паркиране, които Батиста беше конфигурирал. Кастро също по този начин отстрани хазарта и проституцията – здравословен ход за националната еднаквост, само че не толкоз за туристическата промишленост.

Повече от 350 000 гости идват в Куба през 1957 година До 1961 година броят на американските туристи спада до към 4000. Правителството на Съединени американски щати, в отговор на възходящата непоносимост към комунизма на Кастро, нанася финален удар, като вкарва ембаргото за търговия и пътешестване през 1963 година

Вълнението и сплотеността, импортирани от новото държавно управление, не не престават дълго. Много от поддръжниците на Кастро в последна сметка бягат, когато осъзнават неговите комунистически планове. Между 1959 и 1970 година половин милион кубинци напущат страната. „ Всичко се случи толкоз бързо “, споделя Хали, която се качва на самолета единствено с един куфар през 1960 година, очаквайки да се върне след няколко месеца. Почти 50 години по-късно тя и доста други, които са напуснали, към момента чакат късмет да се завърнат.