Джо Байдън е първият американски президент, признал арменския геноцид
Американският президент Джо Байдън извърши заричане от предизборната си акция и в събота призна избиването и депортирането на арменци в Османската империя през 1915-16 година, довели до гибелта на 1.5 арменци, за геноцид. Турското външно министерство бързо дефинира символичния акт на Байдън за рисков, защото " единствено ще поляризира нациите и ще попречва мира и стабилността в нашия район ".
Байдън е първият американски президент, който публично признава арменския геноцид - от десетилетия законодатели в двете камари на Конгреса са подготвени да признаят геноцида и са оказвали напън и над президентската институция, само че американските президенти до момента са заобикаляли въпроса, с цел да не се нарушават положителните връзки с Турция в НАТО. А и поради солидното лобиране от страна на Турция във Вашингтон в изгода отказване на историческите събития. Официалното признание на арменския геноцид фигурираше и в предизборните обещания на Барак Обама, само че по този начин и не се състоя. През 2019 година Доналд Тръмп отхвърли да признае геноцида, макар че двете камари в Конгреса гласоподаваха резолюции с големи болшинства и от двете партии за признаването му, напомня Politico.
" Американският народ ще уважи всички арменци, които са починали в геноцида ", се споделя в изказване на американския президент. " Арменските имигранти са обогатили Съединени американски щати по безчет способи, само че в никакъв случай не са не запомнили трагичната история. Ние почитаме описа им. Виждаме болката. Утвърждаваме историята. Не вършим това, с цел да хвърляме виновност, а с цел да подсигуряваме, че случилото се в никакъв случай няма да се повтори ", сподели също Байдън. Така Съединени американски щати се причисляват към 30 страни, които признават арменския геноцид, съгласно Арменския народен институт.
Изявлението на Байдън най-вероятно ще утежни в допълнение обтегнатите връзки на Съединени американски щати с Турция, макар че е напълно алегорично. " Политическият опортюнизъм е най-голямото изменничество към мира и справедливостта. Ние напълно отхвърляме това изказване, учредено само на популизма ", написа външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу в Twitter. Според AP, Байдън е предизвестил президента на Турция Реджеп Ердоган, че счита да признае арменския геноцид, в телефонен диалог в петък.
Според университетския консенсус, на 24 април 1915 година в Османската империя стартира редовно изпитание за заличаване на арменския народ и привършване на " арменския въпрос ". Местните управляващи стартират всеобщи изтезания на арменци по секрети заповеди от Младотурското държавно управление, а сред 800 000 и 1.2 млн. са изпратени принудително на походи на гибелта в Сирийската пустиня без вода и храна. Повече от половината нация, към милион и половина души са избити, а останалите арменци бягат от родните си земи. До Втората международна война, арменският геноцид е прочут като най-голямото безчовечие и закононарушение против човечеството в историята. След края на Османската империя и основаването на съвременна Турция, страната поставя големи старания и средства за лобиране против признаването на арменския геноцид още от 20-те години на предишния век, когато държавното управление на Ататюрк приема публична политика на отказване. И до през днешния ден Турция продължава да твърди, че броят избити и депортирани арменци по време на Първата международна война и незабавно след нея е пресилен - съгласно турската публична версия е имало " трагични събития " и конфликти сред Османски сили и арменци, само че те не са се случили проведено и геноцид няма.
България е пас България не попада в листата с страни, които публично признават геноцида. На 24 април 2015 година българският парламент признава " всеобщо изтребване " вместо геноцид над арменците, а по-късно Бойко Борисов се опита да оправдае подмяната. " Казах доста ясно - всеобщото изтребване на арменците, това е българската дума или българските думи, или българският речник. Надявам се, че ясното разграничаване сред Османска империя и настояща Турция и безспорният исторически факт, че са изтребени хора тогава и убити, ще се регистрира и от турското държавно управление ", е споделил Борисов през 2015 година, представен от Българска национална телевизия.Този петък Народното събрание не уважи арменския геноцид с една минута безмълвие - ръководителят на Народното събрание Ива Митева отхвърли да подложи предлагането на депутата от Българска социалистическа партия Атанас Зафиров на гласоподаване, тъй като трябвало да бъде препоръчано ден по-рано до 18:00. Декларации, призоваващи за признаването на геноцида, направиха Арман Бабикян от " Изправи се! Мутри вън! " и Цецка Бачкова от " Демократична България ". Движение за права и свободи се разгласи срещу, а водачът на придвижването Мустафа Карадайь прикани такива тематики да се оставят на историците и предизвести, че сходно решение може да сътвори разграничителни линии. В последна сметка депутатите от Българска социалистическа партия, " Демократична България ", " ИТН " и " Изправи се! Мутри вън! " станаха на крайници импровизирано, до момента в който ГЕРБ и Движение за права и свободи си останаха седнали.
Байдън е първият американски президент, който публично признава арменския геноцид - от десетилетия законодатели в двете камари на Конгреса са подготвени да признаят геноцида и са оказвали напън и над президентската институция, само че американските президенти до момента са заобикаляли въпроса, с цел да не се нарушават положителните връзки с Турция в НАТО. А и поради солидното лобиране от страна на Турция във Вашингтон в изгода отказване на историческите събития. Официалното признание на арменския геноцид фигурираше и в предизборните обещания на Барак Обама, само че по този начин и не се състоя. През 2019 година Доналд Тръмп отхвърли да признае геноцида, макар че двете камари в Конгреса гласоподаваха резолюции с големи болшинства и от двете партии за признаването му, напомня Politico.
" Американският народ ще уважи всички арменци, които са починали в геноцида ", се споделя в изказване на американския президент. " Арменските имигранти са обогатили Съединени американски щати по безчет способи, само че в никакъв случай не са не запомнили трагичната история. Ние почитаме описа им. Виждаме болката. Утвърждаваме историята. Не вършим това, с цел да хвърляме виновност, а с цел да подсигуряваме, че случилото се в никакъв случай няма да се повтори ", сподели също Байдън. Така Съединени американски щати се причисляват към 30 страни, които признават арменския геноцид, съгласно Арменския народен институт.
Изявлението на Байдън най-вероятно ще утежни в допълнение обтегнатите връзки на Съединени американски щати с Турция, макар че е напълно алегорично. " Политическият опортюнизъм е най-голямото изменничество към мира и справедливостта. Ние напълно отхвърляме това изказване, учредено само на популизма ", написа външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу в Twitter. Според AP, Байдън е предизвестил президента на Турция Реджеп Ердоган, че счита да признае арменския геноцид, в телефонен диалог в петък.
Според университетския консенсус, на 24 април 1915 година в Османската империя стартира редовно изпитание за заличаване на арменския народ и привършване на " арменския въпрос ". Местните управляващи стартират всеобщи изтезания на арменци по секрети заповеди от Младотурското държавно управление, а сред 800 000 и 1.2 млн. са изпратени принудително на походи на гибелта в Сирийската пустиня без вода и храна. Повече от половината нация, към милион и половина души са избити, а останалите арменци бягат от родните си земи. До Втората международна война, арменският геноцид е прочут като най-голямото безчовечие и закононарушение против човечеството в историята. След края на Османската империя и основаването на съвременна Турция, страната поставя големи старания и средства за лобиране против признаването на арменския геноцид още от 20-те години на предишния век, когато държавното управление на Ататюрк приема публична политика на отказване. И до през днешния ден Турция продължава да твърди, че броят избити и депортирани арменци по време на Първата международна война и незабавно след нея е пресилен - съгласно турската публична версия е имало " трагични събития " и конфликти сред Османски сили и арменци, само че те не са се случили проведено и геноцид няма.
България е пас България не попада в листата с страни, които публично признават геноцида. На 24 април 2015 година българският парламент признава " всеобщо изтребване " вместо геноцид над арменците, а по-късно Бойко Борисов се опита да оправдае подмяната. " Казах доста ясно - всеобщото изтребване на арменците, това е българската дума или българските думи, или българският речник. Надявам се, че ясното разграничаване сред Османска империя и настояща Турция и безспорният исторически факт, че са изтребени хора тогава и убити, ще се регистрира и от турското държавно управление ", е споделил Борисов през 2015 година, представен от Българска национална телевизия.Този петък Народното събрание не уважи арменския геноцид с една минута безмълвие - ръководителят на Народното събрание Ива Митева отхвърли да подложи предлагането на депутата от Българска социалистическа партия Атанас Зафиров на гласоподаване, тъй като трябвало да бъде препоръчано ден по-рано до 18:00. Декларации, призоваващи за признаването на геноцида, направиха Арман Бабикян от " Изправи се! Мутри вън! " и Цецка Бачкова от " Демократична България ". Движение за права и свободи се разгласи срещу, а водачът на придвижването Мустафа Карадайь прикани такива тематики да се оставят на историците и предизвести, че сходно решение може да сътвори разграничителни линии. В последна сметка депутатите от Българска социалистическа партия, " Демократична България ", " ИТН " и " Изправи се! Мутри вън! " станаха на крайници импровизирано, до момента в който ГЕРБ и Движение за права и свободи си останаха седнали.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ