Американският астронавт Скот Кели е претърпял редица биологични промени по

Американският астронавт Скот Кели е претърпял редица биологични промени по време на близо едногодишното си престояване в космоса, само че след завръщането си на Земята нещата са се нормализирали с някои изключения. Това демонстрират резултатите от невижданото относително проучване на НАСА с еднояйчните близнаци Скот и Марк Кели, което хвърля светлина върху това по какъв начин галактическите полети могат да повлияят върху човешкото тяло, оповестяват международните осведомителни организации.

В проучването, окончателните резултати от което са оповестени в сп. "Сайънс ", екипи от учени следиха обширно Скот Кели, който прекара 340 дни на Международната галактическа станция (МКС), и неговия брат-близнак Марк Кели, останал на Земята. Двамата към този момент са някогашни астронавти на НАСА.
14
По време на престоя му на МКС при Скот Кели са следени промени в каротидната артерия, ретината, чревните микроби и експресията на гени, загуба на тегло, последвало намаляване на когнитивните качества, ДНК увреждания, удължение на теломерите - защитните окончания на хромозомите, които последователно се съкратяват с придвижване на възрастта.

След завръщането на Скот Кели на Земята, удължаването на теломерите е сменено от ускорено съкращаване и загуба - евентуално отрицателно следствие за клетъчното здраве, изясняват експертите.

"Завръщането беше доста по-лошо от приспособяването за едногодишен престой в космоса. През първите няколко дни се усещах грипозен. Бях изтощен много дълго време ", е споделил Скот Кели на телеконференция.

Изследването ще помогне на учените за по-доброто схващане на измененията, които понасят астронавтите по време на продължителни галактически пътешествия. Това е значимо за НАСА за подготовката на човешки експедиции до Луната и Марс.

Учените означават, че множеството, само че не всички промени в гените, настъпили по време на престоя на Скот Кели в космоса, са се нормализирали шест месеца след завръщането му на Земята. Малък % гени, свързани с имунната система и ремонта на ДНК, обаче не са възвърнали нормалното си положение - индикация за евентуални трайни увреждания на генетично равнище.

Изследователите открояват пет вероятни аргументи за генетичните промени, измежду които галактическата радиация и безтегловността при нулева гравитация.

Изследването демонстрира още, че имунната система на Скот Кели е функционирала обикновено в космоса. Поставената му в орбита противогрипна ваксина е подействала по същия метод, както на Земята. От НАСА дефинират мощната имунна система като основна за предпазването на астронавтите от болестотворни микроби в галактическа среда по време на продължителни задачи.
9
"Научихме, че човешкото тяло е издръжливо и че можем да оцелеем и даже да процъфтяваме по време на продължителни полети ", споделя на собствен ред Марк Кели.

Д-р Андрю Файнбърг, един от ръководителите на проучването, отбелязва, че обявата в сп. "Сайънс " на резултатите от него съответствува с 58-мата годишнина от първия полет на човек в космоса - на руския космонавт Юрий Гагарин през 1961 година, и с годишнината от първото изстрелване на галактическа совалка през 1981 година Файнбърг дефинира изследването като "зората на човешката геномика в космоса ".

Какво следва отсега нататък?

Изследването на една двойка близнаци не може да потвърди рисковете от галактическите полети, предизвестяват учените. По-дългите задачи до Луната и Марс надлежно ще бъдат свързани с повече натоварване и излагане на радиация. Използвайки проучването с близнаците Кели като "пътна карта ", НАСА възнамерява наблюдението на още астронавти по време на едногодишни задачи в космоса.