Aмериканските президенти често правят досадната грешка да си въобразят, че

Aмериканските президенти постоянно вършат досадната неточност да си въобразят, че са хората с най-голяма власт в страната. Избиран директно от народа за период от четири години, президентът на Съединени американски щати е глава на Федералното държавно управление, командва Въоръжените сили и разполага с необятни пълномощия в законодателната и правосъдната власт.

До тук добре, в случай че изключим обстоятелството, че крупните частни бизнесмени в страната, преобладаваща международните търговия и финанси, надалеч не са безгласни букви при вземането на решенията. Собствениците на могъщата американска промишленост, кръговете към военно-промишления комплекс и банкерите от Уолстрийт постоянно са успявали да прокарат своите ползи в американския дневен ред. Нещо повече. Често се оказва, че конституционните преимущества на президента въобще не са свещени и безспорни, а най-редовно са ограничавани от авторитетните лобита. Страниците на американската история са изпълнени с поучителни образци за това какво се случва, когато дейностите на Белия дом влизат в несъгласие с бизнес кръгове, контролиращи финансите или промишлеността в страната от другия завършек на Атлантическия океан.

В книгата си „ Американски убийци ” проф. Джеймс Кларк от Университета в Аризона аргументира тезата си, че зад осъществените за близо век и половина над 30 опита за покушения над американски президенти стоят точно съществени политически претекстове и частни ползи. Опитите за опитомяване на опърничавите американски президенти постоянно се провалят и тогава съвсем постоянно се появява някой вманиачен с пушка.

При други условия пък президентите на Съединени американски щати се оказват надалеч по-сговорчиви и схващат от намек.