Медитацията на осъзнаването действа не по-зле от стандартно лекарство срещу тревожност
Американски учени откриха, че медитацията на осъзнаването работи не по-зле от общоприетоо лекарство против тревога в първото проучване, които ги съпоставя директно, заяви Асошиейтед прес.
Използваната стратегия за медитация на осъзнаването се е състояла от процедура от два и половина часа седмично плюс 45-минутни ежедневни сеанси в домашни условия. Участниците са получавали или лекарство против меланхолия и тревога, или са били включвали в стратегия за медитация.
След два месеца тревогата намаляла с 30 % и в двете групи и траяла да спада през последвалото четиримесечно следене.
Медитация на осъзнаването натъртва на фокусирането единствено върху това, което се случва сега, и отхвърлянето на натрапчивите мисли. Сесиите постоянно стартират с дихателни извършения. След това може да се организира " сканиране на тялото " - систематично обсъждане на всяка част от тялото от главата до петите. Когато се появят тревожни мисли, участниците се научават да ги признават за малко, само че по-късно да ги отхвърлят.
" Вместо да размишлявате върху тревожната мисъл, вие казвате: " Мисля си това, дано към този момент да спра ", изяснява водещият създател Елизабет Хоуг, шеф на Програмата за проучване на тревожните разстройства в университета Джорджтаун. С практиката " това трансформира връзката, която хората имат със личните си мисли, когато не медитират ", написа Българска телеграфна агенция. Предишни проучвания демонстрират, че осъзнаването работи по-добре от неналичието на лекуване или най-малко толкоз добре, колкото образованието или по-приетата поведенческа терапия за понижаване на тревогата, депресията и други психологични проблеми. Но това е първото изследване, което я тества спрямо психиатрично лекарство, споделя Хоуг.
В проучването са взели участие към 200 души в медицински центрове във Вашингтон, Бостън и Ню Йорк. Изследователите са употребявали психиатрична канара от 1 до 7, като най-високото число отразява мощна тревога. Средният резултат на участниците преди започване на лекуването е бил към 4,5. След два месеца той спада до към 3, а по-късно леко се намалява и в двете групи след третия и шестия месец. Хоуг съобщи, че смяната е клинично значима и е довела до видимо усъвършенстване на признаците.
