Земята пораснала от междузвездно семе
Американски учени от Института за проучване на Космоса считат, че междузвездни обекти от рода на Оумуамуа или кометата Борисов могат да допринесат за образуването на протопланети в звездни системи, сходни на Слънчевата, решавайки един от основните проблеми на теорията за формиране на планетите.
Засега е мъчно да се пресметна общото количество междузвездни обекти, прелитащи през нашата вселена. Ако при формиране на планетните системи изхвърлянето на парчета е публикуван непряк резултат, то броят на междузвездните метеорити може да се пресметна на стотици трилиони или даже квадрилиони.
Към Земята се носи метеорит с размерите на Айфеловата кула
Астероид с размерите на Айфеловата кула се движи в посока към Земята, оповестява изданието Daily Record, като се базира на НАСА. Обект...
Но астрономите в този момент познават едвам две действителни междузвездни скитници, прелетели през Слънчевата система – това е едва поддаващото се на подредба малко тяло Оумуамуа през 2017 година и кометата Борисов скоро по-късно. Тези два обекта са прекарали относително малко време в Слънчевата система – едвам няколко години, само че десетки хиляди години те са пътешествали из междузвездното пространство от звезда на звезда.
Амая Моро-Мартин и Колин Норман се замислили каква роля играят тези уловени междузвездни обекти, попадайки във формиращите се протопланетни дискове към млади звезди. Има известна трудност в теорията за образуването на планетите, обвързвана с отсъствието на първични центрове в протопланетните облаци, на които може да е протичала акреция на околния материал във тип на газ и прахуляк.
Подобни обекти трябвало да бъдат в началото задоволително огромни, с цел да падне веществото върху тях, а такива огромни планетни „ ембриони “ просто нямало от кое място да се вземат – всички частици в протопланетния облак изначално по размери са по-малки от сантиметър.
Може би точно междупланетните обекти са заседнали и са се забавили заради съпротивлението на газа в такива облаци и биха могли да работят като центрове на " кристализация " на протопланетите. Те дават опция за превъзмогване на първичната еднометрова преграда и може да са работили като самобитни семена в процеса на образуване на небесни тела.
НАСА праща апарат-камикадзе против метеорит
НАСА ще изстреля дребния галактически транспортен съд DART, който следва да се вреже в метеорит. Това са първите тествания на технология за п...
„ Те следва да се регистрират в бъдещи модели на образуването на звезди и планети, а също в евентуалното разпространяване на биологичен материал из галактиката “, споделя Амая Моро-Мартин пред New Scientist.
По оценки на създателите за интервал от 10 млн. години по време на съществуването на протопланетния облак могат да бъдат захванати до 600 милиарда междузвездни обекта с диаметър най-малко един метър.
Статията на откривателите е оповестена в arXiv.org.
Засега е мъчно да се пресметна общото количество междузвездни обекти, прелитащи през нашата вселена. Ако при формиране на планетните системи изхвърлянето на парчета е публикуван непряк резултат, то броят на междузвездните метеорити може да се пресметна на стотици трилиони или даже квадрилиони.
Астероид с размерите на Айфеловата кула се движи в посока към Земята, оповестява изданието Daily Record, като се базира на НАСА. Обект...
Но астрономите в този момент познават едвам две действителни междузвездни скитници, прелетели през Слънчевата система – това е едва поддаващото се на подредба малко тяло Оумуамуа през 2017 година и кометата Борисов скоро по-късно. Тези два обекта са прекарали относително малко време в Слънчевата система – едвам няколко години, само че десетки хиляди години те са пътешествали из междузвездното пространство от звезда на звезда.
Амая Моро-Мартин и Колин Норман се замислили каква роля играят тези уловени междузвездни обекти, попадайки във формиращите се протопланетни дискове към млади звезди. Има известна трудност в теорията за образуването на планетите, обвързвана с отсъствието на първични центрове в протопланетните облаци, на които може да е протичала акреция на околния материал във тип на газ и прахуляк.
Подобни обекти трябвало да бъдат в началото задоволително огромни, с цел да падне веществото върху тях, а такива огромни планетни „ ембриони “ просто нямало от кое място да се вземат – всички частици в протопланетния облак изначално по размери са по-малки от сантиметър.
Може би точно междупланетните обекти са заседнали и са се забавили заради съпротивлението на газа в такива облаци и биха могли да работят като центрове на " кристализация " на протопланетите. Те дават опция за превъзмогване на първичната еднометрова преграда и може да са работили като самобитни семена в процеса на образуване на небесни тела.
НАСА ще изстреля дребния галактически транспортен съд DART, който следва да се вреже в метеорит. Това са първите тествания на технология за п...
„ Те следва да се регистрират в бъдещи модели на образуването на звезди и планети, а също в евентуалното разпространяване на биологичен материал из галактиката “, споделя Амая Моро-Мартин пред New Scientist.
По оценки на създателите за интервал от 10 млн. години по време на съществуването на протопланетния облак могат да бъдат захванати до 600 милиарда междузвездни обекта с диаметър най-малко един метър.
Статията на откривателите е оповестена в arXiv.org.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




