Американската блокада на достъпа до иранските пристанища не е просто

Американската обсада на достъпа до иранските пристанища не е просто нов епизод от спора с Техеран. Тя е ход, който трансферира войната от сушата и въздуха към международните търговски направления и слага под напън освен Иран, а цялата енергийна и логистична архитектура към Ормузкия пролив. Именно по тази причина рискът към този момент не е единствено боен, а искрено стопански: по-скъп нефт, по-скъп газ, по-скъпи горива, торове, минерали, фармацевтични артикули и превоз, и възходяща заплаха Европа да влезе в сюжет на невисок напредък и упорита инфлация.

Блокадата: доста мощ, само че и доста неясноти

От 10:00 ч. източноамериканско време на 13 април, т.е. 17:00 ч. българско време, Съединени американски щати започнаха да ползват морска обсада към кораби, които влизат в или излизат от ирански пристанища и крайбрежни зони. Формално Вашингтон не затваря Ормуз за целия свят: корабите, които не са свързани с Иран и пътуват към неирански дестинации, а също по този начин не са платили такса на иранците за безвредно прекосяване, по думите на американските военни и съгласно английското предизвестие към моряците, могат да продължат преноса си. Но точно тук стартират огромните въпроси — по какъв начин ще се ревизира кой транспортен съд е платил такси на Иран, по какъв начин ще се открива действителната връзка с ирански товар или пристанище, какъв брой дълго ще трае интервенцията и какъв брой надалеч са подготвени да стигнат американските сили при качване на борда и отклонение на плавателни съдове.

Reuters отбелязва, че повече от дузина американски военни кораби към този момент са в региона, а анализатори и някогашни военни командири чакат инспекциите да се вършат отвън най-тесния сектор на протока, евентуално с отклонение на подозрителни кораби към другарски пристанища като Дукм в Оман. Това звучи управляемо на хартия, само че на процедура значи дълга, скъпа и рискова интервенция в един от най-натоварените и политически чувствителни морски коридори в света. Дори самите съдружници на Съединени американски щати признават, че не схващат изцяло по какъв начин ще работи мярката.

Съюзниците споделят „ не “: Европа желае отворен, не затворен Ормуз

Най-ясният сигнал пристигна от Лондон. Британският министър председател Киър Стармър съобщи, че Англия няма да поддържа американската обсада и че английският фокус е върху „ обединяването на страните, с цел да се запазят проливите отворени, а не затворени “. Франция също не поддържа включване в блокадата, а съгласно Reuters съдружници в НАТО избират по-късно, след вероятно преустановяване на бойните дейности, да се разисква отбранителна интернационална задача за сигурност на корабоплаването, а не присъединяване в американската интервенция.

И позицията на Европейски Съюз е показателна. Върховният представител по външната политика Кая Калас уточни пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, че обстановката е мотив за „ мощна интернационална коалиция за морска сигурност “, само че по едно и също време акцентира, че Европейски Съюз отхвърля всевъзможни дейности, които лимитират свободното и безвредно корабоплаване през Ормуз в сходство с интернационалното право. Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш също прикани всички страни да зачитат свободата на мореплаване. Това е изкусен език, само че наличието му е ясно: Европа не желае да легитимира ново затваряне на протока, без значение от това кой го постанова.

Тръмп заплашва, Ванс държи канала за диалози отворен

От американска страна тонът е максималистичен. Доналд Тръмп разгласи, че Съединени американски щати няма да разрешат „ една страна да изнудва света “, и предизвести, че всеки ирански боен транспортен съд, доближил блокадата, ще бъде погубен. В същото време той даде знак, че Вашингтон въпреки всичко не затваря изцяло дипломатическата врата, заявявайки, че „ верните хора “ са се обадили и желаят договорка.

Джей Ди Ванс, който водеше американската делегация в Исламабад, също резервира двойнствен звук: съгласно него е реализиран „ забележителен прогрес “, само че „ топката е в полето на Техеран “. Той упорства, че Съединени американски щати желаят цялостен надзор върху обогатения уран на Иран и механизми за инспекции, които да подсигуряват, че страната няма да може още веднъж да обогатява уран до военни равнища. Това подсказва, че блокадата е освен углавен ход, а и инструмент за насила в договарянията.

Иран: „ пиратство “, ответни закани и първи тест на блокадата

Техеран отговори, че американската обсада е „ противозаконна “ и „ акт на пиратство “. Иранските военни предизвестиха, че в случай че сигурността на иранските пристанища бъде застрашена, „ никое пристанище “ в Персийския залив и Оманския залив няма да бъде безвредно. Ден по-рано Корпусът на гвардейците на Ислямската гражданска война разгласи, че ще преглежда приближаването на военни кораби към Ормуз като нарушаване на примирието.

Има и първи на практика проби на режима на блокадата. По данни на Reuters глобеният от Съединени американски щати танкер Rich Starry е минал през Ормуз макар блокадата, а втори глобен транспортен съд се е насочил към протока. Това демонстрира две неща: първо, режимът не е херметически затворен; второ, всеки обособен случай може да се трансформира в интернационален случай, изключително в случай че е забъркан транспортен съд със комплицирана благосъстоятелност, непознат байрак или сензитивен товар.

Москва и Анкара желаят деескалация, не военноморски опити

Руският външен министър Сергей Лавров е споделил на иранския си сътрудник Абас Арагчи, че „ не трябва да се позволява обновяване на въоръжената борба “ и че Русия е подготвена да спомага за политическо споразумяване на рецесия, която „ няма военно решение “. Москва по едно и също време предизвестява, че блокадата ще бъде неприятна вест за интернационалните пазари.

Още по-интересна е турската позиция. Турският външен министър Хакан Фидан предизвести, че военният метод за обезпечаване на морските пътища би бил „ извънредно комплициран “ и че Ормуз би трябвало да бъде отворен „ посредством мир “. Той акцентира, че никоя страна не желае да бъде въвлечена във война против Иран и че спирането на трафика през протока би блъснало освен силата, а и нефтохимията, торовете, фармацията, логистиката и продоволствената сигурност. Това е значим сигнал, тъй като Турция се нарежда като страна, която не желае да избира сред лагери, а да пази ролята си на дипломатически и инфраструктурен център.

Световната търговия: рискът към този момент е по веригата, освен на картата

Ормуз остава артерия за към 20% от международната търговия с петрол и газ, а по оценки на Европейската комисия през него минават 7% от петрола на Европейски Съюз, 8.5% от LNG за Европейски Съюз и към 40% от вноса на дизел и авиационно гориво. Това изяснява за какво блокадата не е проблем единствено за Персийския залив. Когато трафикът се забави или стане рисков, нарастват освен суровият нефт и газът, а и дизелът, керосинът, морската застраховка, транспортите и крайните артикули.

Reuters към този момент оповестява, че цената на физическия нефт за незабавна доставка в Европа е доближила 150 $ за барел, дизелът е стигнал към 170 $ за барел, до момента в който авиационното гориво се движи към 200 $ за барел. Това не е просто борсова раздразнителност, а отражение на действителен дефицит и на пренасочване на търсенето към не-близкоизточни сортове и артикули. Именно по тази причина европейските летища бяха предизвестени, че могат да се сблъскат със систематичен дефицит на авиационно гориво в границите на седмици, в случай че рецесията продължи.

Променящото се районно равновесие и енергийната архитектура

Кризата към Ормуз не визира единствено настоящите доставки. Тя пренарежда и дълготрайните енергийни сметки. Турция към този момент приказва намерено за потребността от нови районни планове, които да понижат стратегическия напън върху Ормуз — повече сухопътни връзки, повече тръбопроводи, повече пренос през Турция към Европа. Паралелно страните от Персийския залив премислят сигурността си и разчитането само на външни гаранции. Това значи, че даже при деескалация районът няма да се върне към остарелия модел на „ на ниска цена заливен нефт плюс постоянни направления “.

Този по-дълъг резултат е основен за Европа. Ако Ормуз остане знак на продължителен риск, вложенията ще се пренасочват към различни източници, терминали, предпазване, интерконектори, ВЕИ, електрификация и нуклеарна сила. Тоест рецесията работи по едно и също време като кратковременен ценови потрес и като ускорител на нова енергийна архитектура.

НАТО, Европа, Турция и форумите в Анкара и в Анталия: геополитиката търси нова сцена

Раздалечаването сред Вашингтон и част от съдружниците му се придвижва и към НАТО. Според Reuters съдружниците не желаят да бъдат въвлечени в обсада, а по-скоро мислят за бъдеща неутрална задача за сигурност след бойните дейности. Турският външен министър Хакан Фидан съобщи, че последните контакти сред Съединени американски щати и Иран отразяват преговорни позиции в ранен стадий, които нормално са максималистични, само че изрази внимателен оптимизъм по отношение на продължаването на разговора.

Фидан съобщи, че НАТО би трябвало да употребява идната среща на върха в Анкара, с цел да задълбочи институционалната съгласуваност, като добави, че тя „ може би ще бъде най-комбинация от краткосрочни „ пожарни “ ограничения и по-структурни политики значимата среща на върха “ в историята на алианса.

Турция би трябвало да играе сериозна роля като „ основен участник “ в образуването на визии, построяването на системи и използването на европейската рамка за сигурност, изключително в интервал, в който трансатлантическият баланс се трансформира, съобщи Фидан.

Той също по този начин сподели, че страните от НАТО би трябвало да преглеждат идната среща на върха в Анкара като опция „ да систематизират връзките сред НАТО и Съединени американски щати “.

Турският външен министър уточни и идния Дипломатически конгрес в Анталия, като означи, че той ще събере участници от разнообразни райони по света, с цел да обсъдят споровете и механизмите за съдействие.

Според него форумът предлага рядка опция за разискване на районни въпроси отвън евроцентричните рамки, като добави, че тази година се чака броят на участниците да се усили.

„ Началните позиции постоянно са ненапълно максималистични. По-късно, с поддръжката на медиаторите, страните се пробват да намерят допирни точки. Стига да има откровено желание да се реализира помирение, да се поддържа и да се направи трайно. Това, което виждам сега, е, че и двете страни са откровени във връзка с примирието и осъзнават нуждата от него “.

Фидан сподели, че медиаторите работят за превъзмогване на разликите, до момента в който не престават полемиките по отношение на вероятни периоди и рамки за краткотрайно помирение.

Турският външен министър означи, че дефинитивно съглашение в границите на 15 дни би било „ механически нереалистично “, като добави, че договарянията могат да продължат от 45 до 60 дни, в случай че напредъкът продължи.

„ Ако въпросът за нуклеарната стратегия се трансформира в метод от вида „ всичко или нищо “, изключително във връзка с обогатяването, мисля, че там може да се сблъскаме със съществено затруднение “, сподели той, като акцентира, че дипломатическите канали остават дейни за превъзмогване на основните трудности.

Паралелно Турция се пробва да усили ролята си като „ основен участник “ в европейската и натовската рамка за сигурност, а дипломатическият конгрес в Анталия се обрисува като една от дребното площадки, на които районни и извънрегионални играчи могат да беседват отвън чисто американската рамка.

Това има значение и за Европейски Съюз: в случай че липсва единна военноморска линия, Европа ще търси повече дипломатически механизми и повече стопански буфери, а не присъединяване в интервенции с неразбираем мандат. И тъкмо тук Турция може да се опита да капитализира ролята си на медиатор, директна страна и сътрудник в сигурността, в това число с идния конгрес в Анталия.

Дори при отваряне на протока нормализацията няма да е бърза

МВФ, Световната банка и Международната организация по енергетика предизвестиха, че даже при обновяване на постоянното мореплаване през Ормуз нормализирането на международните доставки ще отнеме време. Причината е в развалената инфраструктура, прекъснатите логистични вериги, лимитираните рафинерни потоци и пренасочването на търговията. Те категорично предизвестяват, че цените на горивата и торовете могат да останат високи за нескончаем интервал, а дефицитът да засегне енергетиката, храните, заетостта, туризма и превоза.

Фатих Бирол добави, че светът претърпява най-тежкото спиране на световните енергийни доставки до момента и че над 80 нефтени и газови уреди в района са развалени. МАЕ към този момент освободи 400 млн. барела от запасите и е подготвена да работи още веднъж, само че акцентира, че това е краткотраен буфер, а не решение. Тоест даже политическият пробив няма да върне автоматизирано старите цени и старите потоци.

Европа: рискът е стагфлация, а Брюксел към този момент приготвя щита
Европейската комисия към този момент приказва намерено за риск от стагфлация — композиция от по-висока инфлация и по-нисък напредък. Валдис Домбровскис предизвести, че войната в Близкия изток може да смъкна растежа в Европейски Съюз с до 0.4 процентни пункта при по-бърза нормализация и с до 0.6 пункта тази и идната година при по-продължителен потрес, до момента в който инфлацията може да се увеличи с до 1 процентен пункт.

Отговорът на Урсула фон дер Лайен е композиция от незабавни и структурни ограничения: координирано пълнене на газовите складове, координирано освобождение на петролни запаси, краткотрайна рамка за държавна помощ, доходна поддръжка за най-засегнатите, промени в данъчното облагане на електрическата енергия, актуализация на разпоредбите по ETS и нова тактика за електрификация и развиване на нуклеарната енергетика. Основното обръщение е, че Европейски Съюз би трябвало по едно и също време да гаси пожара и да понижава зависимостта си от вносните изкопаеми горива.

България: шокът към този момент е на колонката и в кошницата
За България рискът към този момент не е научен. По последни данни, представени от БTA и локални медии, междинната цена на дизела е достигнала 1.78 евро за литър, а на бензин А95 — 1.48 евро за литър. Правителството започва механизъм, при който крайни консуматори на бензин А95 и дизел могат да получават 20 евро месечна отплата, в случай че за три поредни дни цената надвиши 1.60 евро за литър и в случай че дават отговор на доходните критерии.

Но по-важното е преместването на шока по веригата. Според Богомил Николов от „ Активни консуматори “ най-силно повишаването към този момент се усеща при храните, тъй като горивната инфлация неизбежно минава към превоза, дистрибуцията и ежедневната потребителска кошница. Това е и повода статистиката постоянно да изостава от чувството на семействата: хората виждат резултата първо в магазина, след това в показателя.

Как реагират европейските страни

Европейските страни реагират на новия ценови потрес при горивата и газа с композиция от краткосрочни „ пожарни “ ограничения и по-структурни политики, като задачата е да се ограничи инфлацията и общественият напън, без да се наруши пазарът прекалено. Ето най-важните принадлежности, които към този момент се ползват или приготвят, систематизирани на база последни данни от Reuters, OECD и европейски източници.

Германия: данъчни облекчения + надзор върху пазара Намаление на енергийния налог върху бензин и дизел с към 0,17 €/л Засилен надзор върху пазара – антимонополният орган следи дали понижението стига до потребителите Допълнително: еднократни помощи за семействата Дългосрочно: увеличение на вътрешното произвеждане (газ, ВЕИ)

Германия комбинира данъчни ограничения + регулация на пазара

Испания: нападателни данъчни и директни отстъпки Намаление на Данък добавена стойност върху горивата от 21% на 10% Отстъпка до 30 цента/литър непосредствено на колонката Данъчни облекчения за семейства с фотоволтаици (структурна мярка)

Един от най-щедрите пакети в Европейски Съюз – мощно насочен към потребителя.

Франция: напън върху промишлеността + секторни помощи Натиск върху рафинериите да усилят производството (особено дизел) Помощи за най-засегнатите браншове (транспорт, рибарство) Избягва всеобщо понижаване на налози (за да не натовари бюджета)

По-предпазлив модел – индустриална политика вместо субсидии

Италия: непосредствено понижение на цените Намаление на горивата с към 25 цента/литър Обсъжда финансиране посредством по-високи данъчни доходи от енергийния бранш

Класически модел: непосредствено понижение на крайната цена

Гърция: дотации + таргетирана помощ Държавни дотации за горива и торове (~300 млн. евро) Отстъпка към 0,20 €/л дизел (директно на колонката) „ Дигитален портфейл “ за гориво за уязвими семейства

Силен фокус върху обществено таргетирани мерки

Полша: минимални налози + Данък добавена стойност понижение Намаляване на акцизите до минимума, позволен от Европейски Съюз Временно понижение на Данък добавена стойност върху горивата

Агресивна данъчна политика за бърз резултат върху цените

Словения: понижени акцизи и екотакси Намаляване на акцизите Спиране на някои екологични такси върху горивата

Комбинация от данъчни и регулаторни облекчения

Ирландия: мощно понижение на акцизите Намаление на акцизите с към 0,22 €/л

Един от най-големите директни резултати върху цената на колонката

Унгария: ценови тавани Въвеждане на оптимални цени на горивата (за локални потребители)

Най-интервенционистки модел – пряк надзор на цените

Швеция: обезщетения за сметки Държавни обезщетения за ток и газ, основани на ползване

Фокус върху приходите, не върху цените

Англия: таргетирана помощ Подкрепа за семейства отвън газовата мрежа Помощи за отопление (напр. за нафта)

Насочена към най-уязвимите групи

Португалия: обезщетения за семействата Фиксирани обезщетения (напр. за бутилки газ)

Ниво Европейски Съюз: съгласуваност и запаси

Австрия, Германия, Испания, Италия, Португалия излязоха с обща самодейност: Искане за налог върху свръхпечалбите на енергийните компании. Целта е финансиране на помощи без натоварване на бюджета.

Според OECD най-често употребяваната мярка в Европа е понижаване на налози върху горивата. Следват директни дотации, ценови тавани и помощи за приходите.

Разликата сред страните е в метода: Западна Европа залага на повече таргетирани помощи и структурни мерки; Централна и Източна Европа ползва по-често директни намеси в цените.

Най-общо, най-добре работят ограниченията, които са краткотрайни, ориентирани към най-засегнатите и не изкривяват мощно пазара, а най-рискови са необятните дотации и ценовите тавани за всички. Това е и посоката, в която вървят и OECD, и Европейската комисия, която съгласно последното изказване на Урсула фон дер Лайен (виж по-горе) ще заложи на ограничения, които не водят до директна интервенция на пазара.

Какви ограничения са реалистични за България

За България изборът не е сред „ пазар или страна “, а сред неприятно и по-малко неприятно ръководство на шока. От една страна, директните помощи могат краткотрайно да облекчат семействата. От друга, в случай че са прекомерно необятни, те рискуват да подхранят още инфлация и да оставят бизнеса да подвига цени, до момента в който получава поддръжка.

Затова по-работещият пакет би изглеждал като композиция от краткотрайна и ориентирана помощ за уязвимите, по-строг надзор върху конкуренцията на пазара на горива, по-бързо освобождение на наличия при потребност и данъчни или административни облекчения, които не раздуват трайно недостига.

Паралелно България има интерес от по-бързо осъществяване на европейските ограничения за общо координирани запаси и електрификация, тъй като това е единственият път към по-малка взаимозависимост от сходни външни шокове.

Блокадата на Ормуз от Съединени американски щати е по-малко ясна като военноморска интервенция, в сравнение с като политически сигнал: Вашингтон желае да притисне Иран там, където Техеран държи най-силния си коз — контрола върху морския кулоар на силата. Проблемът е, че този напън не може да остане двустранен. Той автоматизирано се трансферира върху съдружници, пазари, логистика, храни, торове и инфлация. За Европа това значи нов тест за енергийна резистентност и фискална дисциплинираност. За България — по-скъпи горива, напън върху храните и нова вълна на неустановеност, която мъчно може да бъде обезвредена единствено с обезщетения. Истинският въпрос към този момент не е дали Ормуз е геополитическа точка на напрежение, а дали светът може да си разреши той да се трансформира в дълготрайно икономическо полесражение.