Възможен ли е животът без боклук?
Американката Лорън Сингър (Lauren Singer) живее към този момент две години без да създава отпадък (Zero Waste). Ако си мислите, че тя е следващото съвременно хипи или принадлежи на някоя последна активистка група за запазване на околната среда, лъжете се. Всъщност историята й демонстрира, че с дребното можем да повлияем на един по-красив и чист свят и да сме дейни участници във времето, в което живеем.
Вдъхновението пристигнало една заран, когато отворила хладилнка си и вижда, че той е цялостен с опаковани храни. Студентката по запазване на околната среда в този миг се възмущава от самата себе си, тъй като хем се назовава „ зелено момиче ”, хем животът й не е по никакъв начин „ зелен ”.
" Как стопирах да създавам отпадък:
Спрях да употребявам торбички и си нося платнена пазарска торба. В нея поставям буркани и кутии за многократна приложимост. Пазарувам си артикули в насипно положение и стопирах да закупувам опакованите. Не закупувам подготвена козметика и си върша домашна.
Спрях да си закупувам нови облекла и пазаря облекла втора ръка. Ненужните облекла продадох, подарих и се ограничих до няколко, които обичам и постоянно нося. Предмети за украса, облекла, домашен принадлежности – отървах се от всичко ненужно в дома си, като го продадох, подарих или раздадох на другари.
Научих се да споделям „ не ” за неща, за които не се замисляме – сламки на коктейли, бележчици, торбички за извършване на покупки ”
Разбира се, тази смяна не се случила за една нощ. Трябвало й една година време и доста старания, с цел да разбере, че не живее по този начин, както би желала, съгласно полезностите си. Че проповядва нещо, за което сама за себе си не е образец. Осъзнавайки това, животът й качествено се трансформира с всяка стъпка в този метод на живот – живот без отпадък.
1. Тя пести пари. Пазаруването на насипни храни прави стоката по-евтина, тъй като клиентът не заплаща надценката на опаковката. Стоките втора употреба са надалеч по-евтини от новите. Слага завършек на импулсивните покупки.
2. Храни се по-качествено. Неопакованите храни нормално са сезонни плодове и зеленчуци, локална храна от производител, прясна. Всъщност нездравословната храна мощно се лимитира по този метод. Вместо нея употребява повече органични артикули.
3. По-щастлива е, по думите си. Преди този метод на живот непрекъснато се е тормозила, дали е пазарувала вярно, дали този е подобаващият крем за лице, или другия. Тревожността изчезва. Чистенето й лишава по-малко време, тъй като има по-малко движимости. Средствата за разчистване също прави сама. Повечето свободно време няма по какъв начин да не създадат човек благополучен, нали?
Тя твърди, че не е почнала да живее по този начин, пропагандирайки нещо, а тъй като е разкрила за себе си, че този метод на живот – живот без отпадък, е най-хубавият метод да живее съгласно разбиранията си по един неагресивен за средата си метод.
Най-малкото, което можем да сторим е да се замислим за навиците си и по какъв начин една дребна смяна в тях може да се отрази освен на околната среда, само че и на качеството ни на живот и здраве.
Вдъхновението пристигнало една заран, когато отворила хладилнка си и вижда, че той е цялостен с опаковани храни. Студентката по запазване на околната среда в този миг се възмущава от самата себе си, тъй като хем се назовава „ зелено момиче ”, хем животът й не е по никакъв начин „ зелен ”.
" Как стопирах да създавам отпадък:
Спрях да употребявам торбички и си нося платнена пазарска торба. В нея поставям буркани и кутии за многократна приложимост. Пазарувам си артикули в насипно положение и стопирах да закупувам опакованите. Не закупувам подготвена козметика и си върша домашна.
Спрях да си закупувам нови облекла и пазаря облекла втора ръка. Ненужните облекла продадох, подарих и се ограничих до няколко, които обичам и постоянно нося. Предмети за украса, облекла, домашен принадлежности – отървах се от всичко ненужно в дома си, като го продадох, подарих или раздадох на другари.
Научих се да споделям „ не ” за неща, за които не се замисляме – сламки на коктейли, бележчици, торбички за извършване на покупки ”
Разбира се, тази смяна не се случила за една нощ. Трябвало й една година време и доста старания, с цел да разбере, че не живее по този начин, както би желала, съгласно полезностите си. Че проповядва нещо, за което сама за себе си не е образец. Осъзнавайки това, животът й качествено се трансформира с всяка стъпка в този метод на живот – живот без отпадък.
1. Тя пести пари. Пазаруването на насипни храни прави стоката по-евтина, тъй като клиентът не заплаща надценката на опаковката. Стоките втора употреба са надалеч по-евтини от новите. Слага завършек на импулсивните покупки.
2. Храни се по-качествено. Неопакованите храни нормално са сезонни плодове и зеленчуци, локална храна от производител, прясна. Всъщност нездравословната храна мощно се лимитира по този метод. Вместо нея употребява повече органични артикули.
3. По-щастлива е, по думите си. Преди този метод на живот непрекъснато се е тормозила, дали е пазарувала вярно, дали този е подобаващият крем за лице, или другия. Тревожността изчезва. Чистенето й лишава по-малко време, тъй като има по-малко движимости. Средствата за разчистване също прави сама. Повечето свободно време няма по какъв начин да не създадат човек благополучен, нали?
Тя твърди, че не е почнала да живее по този начин, пропагандирайки нещо, а тъй като е разкрила за себе си, че този метод на живот – живот без отпадък, е най-хубавият метод да живее съгласно разбиранията си по един неагресивен за средата си метод.
Най-малкото, което можем да сторим е да се замислим за навиците си и по какъв начин една дребна смяна в тях може да се отрази освен на околната среда, само че и на качеството ни на живот и здраве.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ