Американецът също така оставя и ярка следа в световната филмова

Американецът също по този начин оставя и ярка диря в международната кино промишленост. Джони обаче си отива в беднотия в психиатрична клиника.

Вайсмюлер е роден през юни 1904 година в предградие на Темешвар, който по това време е част от Австро-Унгария. По-късно тази територия попада под крилото на Румъния, а в този момент градът се назовава Тимишоара. Родителите на бъдещия състезател са етнически германци, които малко след раждането на сина им емигрират в Съединени американски щати, където се откриват при отдалечен родственик. Семейството със 7-месечното си бебе реализира двуседмично странствуване с параход от пристанището в Ротердам. След идването си в Америка Вайсмюлер-старши първо работи в мина в Пенсилвания, а по-късно фамилията се мести в Чикаго, където той отваря дребен бар.

Когато е на 9, Джони се разболява от полиомелит. Изключително редки са случаите, в които оживелите деца съумяват да се излекуват изцяло от страшното заболяване, само че той е един от тях. Компетентното и навременно лекуване също оказва помощ на Вайсмюлер, на който му е предложено да плува, с цел да укрепи организма си. Първите си загребвания прави в Мичиганското езеро, а скоро по-късно е записан в спортното учебно заведение на Християнската младежка асоциация. В даден миг обаче Джони е заставен да загърби спорта.

Вайсмюлер сменя няколко специалности: асистент в асансьорен сервиз, пощальон, а също и избавител на езерото Мичиган. Именно на последната си месторабота е видян от треньора по плуване Уилям Бахрах, който открива, че младежът има изключителни качества. Специалистът предлага на Джони да стартира да плува професионално, вярвайки, че би пожънал огромни триумфи в спорта.

Много скоро се оказва, че инстинктът на Бахрах не го е подвел. Само след година тренировки Вайсмюлер става прочут в цялата страна. През август 1921 година спортистът печели шампионата на Съединени американски щати на 50 и 220 ярда (съответно към 45 и 200 метра) и стига до националния тим. Появяват се леки административни компликации поради родното му място, само че управляващите си затварят очите и Джони получава американски паспорт, който му отваря пътя към интернационалните надпревари.

През юли 1922 година плувецът прави възторг, поставяйки международен връх на 100 метра свободен жанр.

Новоизлюпеният американец идва в Париж за Олимпийските игри през 1924 година като един от топ любимците и оправдава упованията. Джони печели три златни медала във френската столица: на 100 и 400 метра, както и в щафетата 4х200 свободен жанр.

Между другото, точно на тези Игри плувците за първи път стартират да се състезават в 50-метров басейн. По актуалните стандарти три златни медала на една олимпиада може и да не се счита за нещо феноменално, само че през 1924 година се разиграват единствено шест комплекта награди. И Вайсмюлер печели всяка от дисциплините, в които взе участие. Същевременно той е национал и по водна топка и окичва на врата си бронзово отличие с тима на янките.

Четири години по-късно – през 1928 година в Амстердам – Джони още веднъж оказва помощ на американските ватерполисти, само че този път отборът остава пети. В коронния си спорт първенецът прибавя още две злата – на 100 метра свободен жанр и от щафетата 4х200.

Техниката на кроул, която употребяват актуалните състезатели, съвсем изцяло съответствува с тази, която Джони показва за първи път пред света. Именно той вкарва плуването с потопена глава във водата и периодично повтаряне на вдишвания в двете направления, както и мощната ритмична работа с краката. Техниката се оказва новаторска и доста ефикасна и бързо е възприета от водещите плувци от всички краища на планетата.

Дълги години Вайсмюлер е несломим в басейна и приказва за тайната на триумфа си без подправена невзискателност: „ Излизам, поглеждам противниците си и още на старта знам, че ще съм първи. Просто има хора, които могат да губят, и такива като мен. “

След Олимпийските игри в Амстердам Вайсмюлер се трансформира в народен воин, а фотосите на плувеца са на първите страници на най-популярните вестници и кориците на най-лъскавите списания. Популярността му може да се съпоставя с тази на Кристиано Роналдо в този момент, колкото и разнообразни да са епохите.

Точно както португалеца, великият плувец обича да демонстрира тялото си и стартира да печели луди пари, рекламирайки фешън марки. Чест посетител е и в телевизионни и шоу стратегии, а в един миг славата го води до Холивуд.

„ Костюмът “ му е много нищожен, а Джони се трансформира в още по-голям секссимвол. Истинският му триумф в киното идва три години по-късно, когато още веднъж MGM (лидер в американската кино индустрия) взема решение да стартира да снима поредност за Тарзан. А Джони е просто съвършеният претендент. Особено като се има поради, че за основната роля не се изискват кой знае какви актьорски умения. Основната задача на плувеца е да подскача елегантно, а фразите му са десетина и от сорта на „ Тарзан желае яде “ и „ Тарзан желае спи “. Основната линия на героя е бойният му зов, който влиза в историята на киното, а по-късно даже е регистриран като комерсиална марка.

Филмите реализират голям триумф освен в Съединени американски щати, само че и по целия свят.

Джони взе участие общо в 12 серии за Тарзан, последната от които излиза през 1948 година Хонорарът му за поредицата възлиза на над 2 млн. $, което в настоящи пари е 15-20 пъти повече.

Бившият плувец остава в киноиндустрията, като след Тарзан се снима в още 13 кино лентата. Трупа още пари и популярност, а едвам години по-късно признава: „ В деня, в който подписах първия си контракт в Холивуд, получих известност на състезател с мозъкък на дивак. Никота не съм бил възприеман като същински артист.

След края на франчайза „ Джон от джунглата “, актьорската кариера на Вайсмюлер на процедура завършва, защото към този момент е на възраст и напълно не е подобен красавец, както в младостта си. Участва с епизодични функции в още няколко дребни кино лентата, след което се завръща в Чикаго. С припечелените пари стартира бизнес, само че инвестицията се оказва несполучлива. Плувецът обаче губи доста повече пари поради съпругите си – цели 7 на брой! С всеки нов бракоразвод благосъстоянието му се топи. А дружно с дамите му изчезват недвижими парцели и стотици хиляди долари.

В началото на 70-те години някогашният първенец и холивудска звезда е изцяло опустошен. Толкова е обезверен, че стартира работа в прочут клуб в Лос Анджелис, за който притегля клиенти, издавайки бойния зов на Тарзан от една от терасите му. По-късно се мести в „ Цезар Палас “ във Вегас, където посреща гостите на входа.

Постепенно го връхлитат и душевен проблеми. Освен това спортистът, който към този момент е на честна възраст, има и сърдечно заболяване. Джони прекарва последните си дни в психиатрична клиника в Акапулко, където си отива през януари 1984 година

Вайсмюлер е заровен в Мексико, а когато ковчегът му е положен в земята, гробарите пускат на магнетофон емблематичния зов на Тарзан от филмите.