Аляски Маламут
Аляският маламут е красиво куче, което сигурно ще притегли вниманието на всички, където и да се появи. Много постоянно аляският маламут се бърка с хъски, защото наподобява на кучетата от тази порода. За разлика от хъскито маламутът не е основан за присъединяване в надпревари за скорост. Тези кучета са известни със своята издръжливост. За разлика от хъскитата, които е трябвало да придвижват леки товари, като тичат с висока скорост, аляският маламут е предопределен за изтегляне на тежки товари с ниска скорост. Като цяло не се предлага аляският маламут да живее в апартамент, защото има потребност от огромно пространство за бягане. Това е куче, което е уместно за опитни стопани на четириноги, тъй като има податливост към доминиране. Аляският маламут е подобаващ за фамилии с деца, тъй като е доста отзивчив.
История на аляски маламут
Аляският маламут в началото е бил предопределен за изтегляне на товари и макар че през днешния ден тази порода е желана за развъждане у дома, към момента на някои места той се употребява и като работно куче. Аляският маламут е най-древната и най-едра порода арктически кучета. Името им произлиза от племено на маламутите, които са живеели в Аляска и са употребявали тези кучета за пътешестване из ледените полета. Аляските маламути са директни потомци на арктическите вълци и съгласно исторически данни породата съществува от 3 хиляди години.
Кучетата от тази порода са доста умни и през вековете са им поверявали транспорта на деца без наличието на родители. По време на Златната тресчица в Аляска аляският маламут става извънредно известен. Американците стартират да провеждат надпревари по дърпане на кучешки впрягове. Стандартът на породата е одобрен през 1935 година. По време на Втората международна война аляските маламути са се показали като герои в американската войска. Много от тях са починали, като спасявали бойци и ги изравяли отдолу под отломки. Породата едвам не изчезнала, само че през петдесетте години на предишния век е почнало възобновяване ѝ.
Стандарт на аляски маламут
Аляският маламут е една от най-старите породи арктически работни кучета, с огромен гръден панер и добре развита мускулатура. Мъжките екземпляри доближават до 63 сантиметра височина, женските – до 58 сантиметра. Мъжкарите тежат до 38 кг, женските – до 34 кг. Главата на аляския маламут е необятна, ушите са триъгълни и са изправени. Муцуната леко се стеснява към носа, без обаче да се заостря. Носът, устните и окантоването на очите са черни.
Челюстите са мощни, с огромни зъби. Очите са бадемовидни, леко скосени, кафяви на цвят. Сините очи се считат за минус на външния тип. Това е една от разликите на аляския маламут с хъскито, което е със сини или с кафяви очи. Аляският маламут е с дълга пухкава четина с пай низък пласт четина под нея. Козината не се подстригва. Допустими са разнообразни цветове, като аляският маламут постоянно има бели петна по главата, от време на време във тип на маска. Аляският маламут може да е ярко сив черен, обагрен в разнообразни нюанси на сивото, както и кафеникав и рижав, само че постоянно на петна. Единственият цвят без петна е чисто белият. Опашката е пухкава, вдигната над гърба и леко подвита, без да се завива на колело.
Грижи за аляски маламут
Аляският маламут има гъста четина, която има потребност от постоянно разресване. Добре е козината аляският маламут да бъде разресвана всеки ден. Три пъти седмично би трябвало да се почистват зъбите на аляския маламут. Не е належащо аляският маламут да се къпе, защото самичък се грижи за чистотата на козината си. Достатъчно е да изчакате калта по козината на кучето да изсъхне и да я махнете с гребен или четка. Аляският маламут съвсем не излъчва кучешка миризма. Все отново при потребност може да се къпе, само че не повече от два пъти в годината.
Тъй като аляският маламут е куче със ресурси от доста сила, е добре да се натоварва физически. Тъй като това е куче от работна порода, би трябвало непрекъснато да е заето и да прави усилена работа. Перфектно е, в случай че можете да разхождате аляския си маламут два пъти на ден по един час, и също така да играете с него и да го карате да прави разнообразни задания. Той на драго сърце ще тегли колички с товари и ще се усеща потребен. Добре е, в случай че научите кучето да тича до вас, до момента в който карате колело. Друг метод за изразходването на силата му е да го научите да ви носи неща и да се запасите с самообладание да му ги хвърляте десетки пъти дневно. Ако аляският маламут изразходва силата си, той ще се усеща добре.
Обучение на аляски маламут
Аляският маламут е доста пламенно куче, което в това време елементарно се поддава на образование поради мощния си разсъдък. Аляският маламут е куче с необикновен темперамент - от една страна, той е самостоятелен и взима независими решения, а въпреки това, са предани, положителни и послушни. Кучетата от тази порода са склонни към доминиране и още от стъпването им в дома на стопанина би трябвало да стартира образованието им.
Въпреки че наподобяват като плюшени играчки, изключително до момента в който са дребни, кучетата от тази порода въпреки всичко би трябвало да бъдат подготвени да се подчиняват на команди. Добре е в случай че стопанинът на аляския маламут е човек със мощен темперамент, който е убеден в себе си и може и без закани да накара кучето да го слуша. По време на образованието е допустимо аляският маламут да прояви дебелоглав, тъй че би трябвало да се запасите с самообладание. Това не е куче, което може да бъде подготвено с физически санкции, то ще извършва команди, с цел да зарадва стопанина си.
Хранене на аляски маламут
Аляският маламут се храни със суха храна, само че може да употребявате и натурални артикули. Не се предлага да се храни аляският маламут със свинско и овче месо, както и с тестени артикули, с пържено, сладко и пикантно. Добре е да му осигурявате добавки с витамини и минерали, в случай че го храните с натурални артикули. Можете да съчетание двата типа хранене - половината от менюто на аляския маламут да е суха храна, а останалата половина - месо, риба, зеленчуци и ориз. Препоръчително е възрастното куче да се храни два пъти на ден. Ако храните аляския маламут единствено един път на ден, има заплаха от преплитане на червата заради внезапните придвижвания поради огромния ресурс от сила.
Заболявания на аляски маламут
Аляският маламут е благоразположен към някои болести. Сред тях са тазобедрена дисплазия, атопичен дерматит, демодекоза, хипотиреоидизъм, полиневропатия. Тази порода от време на време страда и от болести на очите - катаракта, глаукома, прогресивна недоразвитост на ретината и дневна слепота. Освен това аляският маламут може да страда от диабет, хемофилия, непрекъснато отичане на стомаха и хондродисплазия - незадоволително развъртян растеж, на процедура кучето е като джудже.
Любопитни обстоятелства за аляски маламут
Кучетата от породата аляски маламут са взели участие в доста северни експедиции. Точно тях разказва в творбите си световноизвестният публицист Джек Лондон. Аляският маламут е именитото куче на златотърсачите в Клондайк и на първооткривателите на Аляска. По време на Златната тресчица тези кучета са били толкоз скъпи, че са се продавали на цената на злато, равно на тежестта им. Аляският маламут се употребява за спортове - байкджоринг - дърпане не колоездач и скиджоринг - дърпане на скиор.
Недостатъци на аляски маламут
Сред минусите на аляския маламут е фактът, че поради доверието си към хората това другояче едро куче не може да бъде надзирател. Друг минус на породата е, че от време на време аляският маламут отхвърля да извърши команда, дадена от стопанина му. В опрощение на кучетата от тази порода може да се каже, че са известни случаи, в които отводът на аляския маламут да извърши команда е спасявал живота на стопанина му. Затова се счита, че свободомислието на аляския маламут не е чак толкоз отрицателна линия на характера му.
Друг минус на аляския маламут е че по време на промяната на козината, което се случва два пъти в годината, падат цели кичури и това трае повече от седмица. Въпреки положителния си темперамент аляският маламут би трябвало да бъде следен. Тези умни кучета не постоянно съумяват да запазят хладнокръвие в компанията на по-дребни от тях животни. Затова на публични места не се предлага аляският маламут да бъде пускан да тича свободно, добре е да се разхожда на мотив.
Ако си търсите кученце от породата, разгледайте тези разгласи за аляски маламут.
