Аляска, 1996 година. Вечерта е студена, но пълна с младежки

Аляска, 1996 година. Вечерта е студена, само че цялостна с юношески смях и светлини. В дребното градче Ситка 17-годишната Джесика Бегген чества рождения си ден. Усмихната, витална, обичана от всички — това е нейният ден. Но няколко часа по-късно пътят ѝ към дома се трансформира в тъмна, безвъзвратна улица.

На идната заран градът замръзва — безусловно и преносно

Тялото на Джесика е намерено в гориста околност край пътеката към локалния лицей. Следите по нея демонстрират принуждение, битка и грубост. Разследващите незабавно ограждат терена. „ Това беше едно от тези местопрестъпления, които не забравяш в никакъв случай — студът, мълчанието, чувството, че самата гора е станала очевидец “, спомня си един от първите служители на реда на място.

Първият обвинен – неверният човек?

Само дни по-късно следствието насочва вниманието си към 32-годишен мъж на име Ричард Бингам — човек с лека умствена назадничавост, който работел като чистач в локален мотел. Под натиска на разпитите той признава, че е направил закононарушението, само че по-късно отдръпва признанието си. Защитата му твърди, че е бил изплашен и манипулиран.

„ Те просто желаеха някой да им даде име, да приключат случая. А той беше най-удобният човек за това “, споделя тогава един от юристите.

Журито го оправдава. Делото се затваря. Но не и белегът, който оставя върху града.

Години на тишина и сенки

След 1996 година казусът на Джесика остава отворен. Папката с надпис Baggen, Jessica се мести от бюро на бюро. Нови следователи, нови технологии, остарели подозрения.

„ Опитвахме се да сглобим пъзел с изчезнали части. ДНК-то, което имахме, беше като глас от предишното — говореше, само че не можехме да го разберем “, споделя един от криминалистите, който работил по случая при започване на 2000-те.

С годините казусът се трансформира в знак на студените досиета на Аляска – от тези истории, които локалните произнасят шушукайки. Всяка нова диря се оказва задънена улица, всяко заричане – лъжлива вяра.

И все пак… в архива, на един остарял рафт, чакала проба. Доказателство, което 24 години по-късно ще проговори още веднъж.

Завръщането на призрака

През 2020 година, когато науката към този момент може да прави чудеса, престъпните екипи на Аляска вземат решение да опитат нещо ново — генеалогично следене. ДНК профилът от мястото на закононарушението е качен в база данни, употребена за фамилни съвпадения.

И тогава – непредвиден проблясък. Следа. Мъж. Име, което ще върне следователите там, откъдето всичко е почнало.

„ Когато излезе съвпадението, никой не можеше да повярва. 24 години… и внезапно предишното ни откри единствено “, споделя един от следователите.

Оттук нататък историята се разпростира като престъпен трилър – с пътувания през щати, нощни визити, секрети проби и едно самопризнание, което идва прекомерно късно.

Какво разкри ДНК-то? Кой беше индивидът, който се криеше в сянката на Джесика цели две десетилетия? И за какво истината става ясно едвам когато към този момент никой не може да застане пред съд?

Отговорите – във видеото.

Димитър Димитров/SafeNews

Източници: Anchorage Daily News, Alaska Public Media