При липсата на ред, наложен отгоре, животът скоро се превръща в ужас ~ Алвин ТОФЛЪР
Алвин Тофлър е американски създател на бестселъри, академични учител и един от най-значимите футуролози в света, който сложи стандартите, по които всички, които изследват бъдещето се ориентират. Още в книгата си „ Трусове във властта ” от 1990 година той предсказва, че достъпът до информация ще е най-ценният инструмент на властта в наши дни.
Книгите на Тофлър са преведени на доста езици и на всички места са бестселъри. За интернационалната му популярност способства голямата му осведоменост и световната вероятност, от която следи света и публичните процеси.
(1928 ~ 2016)
Властта е един от най-същностните публични явления и е обвързвана със самата природа на света.
Властта е присъща на всички публични системи и на всички човешки връзки. Тя не е „ нещо ”, а е „ аспект ” на всевъзможни и на всички взаимоотношения сред хората. Поради това е неизбежна и неутрална, по същността си не е нито добра, нито неприятна.
„ Системата на властта ” обгръща всички, никой не е свободен от нея. Но загубата на власт за един не значи безусловно облага за различен.
Властовата система във всяко общество е подразделена на по-малки и още по-малки властови подсистеми, вградени една в друга. Обратната връзка съединява тези подсистеми, както и с по-големите системи, към които принадлежат.
Хората имат всевъзможни потребности и стремежи, тъй че тези, които могат да им ги задоволят, имат евентуална власт.
Обществената власт се упражнява посредством снабдяване на мечтаните или нужните неща и преживявания или посредством отнемането им. Нуждите и желанията са извънредно разнородни, по тази причина и методите за задоволяването им или отнемането им са също по този начин разнородни. Поради това има доста разнообразни принадлежности или лостове на властта. Но всред всички основните са насилието, благосъстоянието и знанието. Повечето други средства произтичат от тях.
Засипани сме от доказателства, че при неналичието на ред, натрапен от горната страна, животът скоро се трансформира в смут.
Кандидат-пилотите постоянно летят, стиснали до болежка лостовете за ръководство на самолета. Инструкторите им споделят да се провиснал. Свръхконтролът е не по-малко рисков от незадоволителния надзор.
Насилието, което се ползва основно за наказване и е най-еднообразният източник на власт няма скоро да изчезне. Студенти и протестиращи хора ще бъдат разстрелвани и в бъдеще по площади из всички краища на света. И в бъдеще армии ще прегазват държавни граници. Правителства ще не престават да прибягват до мощ, когато си фантазират, че тя служи на ползите им. Държавата в никакъв случай няма да се откаже от пушката.
Богатството, което може да бъде употребявано както за възнаграждаване, по този начин и за наказване, е надалеч по-гъвкаво оръдие на властта. Контролът върху големи благосъстояния – без значение дали от частни лица или от публични чиновници – ще продължава да бъде всесилен инструмент на властта.
Парите не можеха да станат по-рано основният инструмент за надзор в обществото, тъй като голямото болшинство от хората не беше обхванато от паричната система. Селяните от прединдустриалната ера по предписание сами отглеждаха личната си храна, сами строяха личния си заслон и шиеха личните си облекла.
Още щом фабриките заместиха нивите, хората престанаха да създават сами личната си храна и станаха изцяло подвластни от парите за прекарването си. Тази цялостна взаимозависимост от паричната система, която е радикално друга от системата на самозадоволяване, преобрази всички властови връзки.
През индустриалната гражданска война елитът в обществото престана да се осланя основно на нискокачествената власт посредством принуждение и мина към среднокачествената власт, произлизаща от парите.
Парите може и да не доведат до незабавния резултат на удара по муцуната или револвера, тикнат в ребрата. Но тъй като може да се употребяват както за заплащане, по този начин и за наказване, парите са доста по-универсално, по-гъвкаво оръдие на властта, изключително пък когато опасността с принуждение като последно средство не е престанала да съществува.
Парадоксът е, че точно прикритата опасност с принуждение прави всекидневния живот ненасилствен.
Главната уязвимост на грубата мощ или на насилието е цялостната липса на еластичност. В този тип властта може да бъде употребена единствено да санкционира. Накратко, насилието е нискокачествена власт.
Богатството е надалеч по-добър инструмент на властта. Дебелият портфейл е доста по-разностранен. Вместо единствено да заплашва или да санкционира, той дава опция и за точно степенувани награди – хонорари и други поощрения в пари или в натура. Богатството може да бъде употребявано както по положителен, по този начин и по отрицателен метод. Затова то е доста по-гъвкаво от силата.
Знанието – източникът на най-висококачествената от всички управляващи – придобива с всяка отлитаща наносекунда все по-голяма значимост. Знанието е най-всестранният и най-основният източник на власт. Чрез него става допустимо да се отклоняват провокации, прибягващи до насилието или до благосъстоянието, които би трябвало да убедят други хора да постъпят по избран метод в очакване да реализират свои персонални ползи. Знанието дава най-висококачествената власт.
Знанието, насилието и благосъстоянието и съотношението сред тях дефинират характера на властта в обществото.
Познанието е освен източник на най-висококачествената власт, само че и най-важната съставна част на силата и благосъстоянието.
Битката за притежаване на знанието и на средствата за връзка се разгаря с все по-голяма мощ в целия свят.
От Алвин Тофлър: „ Трусове във властта “, изд. Народна просвета
Снимка: AO Public domain
