Алпийско Дакеловидно Куче
Алпийско дакеловидно куче е ловна порода, основана за да оказва помощ на ловците да откриват ранения дивеч. Алпийско дакеловидно куче е желана порода в доста страни, защото с изключение на като ловно куче то си е спечелило известност и като палав домакински любим.
История на Алпийско Дакеловидно Куче
Алпийско дакеловидно куче е основано от селекционери в Австрия в средата на ХIХ век. За основаването на Алпийско дакеловидно куче се кръстосвали кучета от разнообразни ловни породи, измежду които сегурийски брак. Алпийско дакеловидно куче бързо се трансформирало в обичано на ловците, защото сполучливо вървяло както по гореща диря на ранено животно, по този начин и по студена диря - т.е. успявало да надуши животното дълго време откакто то е минало по пътя. През 1932 година породата Алпийско дакеловидно куче била приета публично и почнала да взе участие в разнообразни типове изложения и надпревари.
Стандарт на Алпийско Дакеловидно Куче
Мъжките представители на породата Алпийско дакеловидно куче доближават до 43 сантиметра височина и тежат до 18 кг, женските са високи до 39 сантиметра и тежат до 16 кг. Главата на Алпийско дакеловидно куче е издължена, с плоско чело и равномерен преход към муцуната, която е леко заострена. Челюстите на Алпийско дакеловидно куче са мощни, с едри зъби. Ушите са приблизително дълги, клепнали, много необятни, със заоблени краища.
Очите на Алпийско дакеловидно куче са приблизително огромни, кръгли и са мрачно или ярко кафяви на цвят. Шията на кучетата от тази порода е мускулеста и относително дълга. Тялото е леко издължено, гръдният панер е добре развъртян и леко издаден напред. Крайниците са къси, само че мускулести и солидни. Лапите са кръгли, като предните са по-едри от задните. Опашката е със междинна дължина и кучето я държи отпусната надолу или леко огъната нагоре.
Козината на Алпийско дакеловидно куче е доста гъста, къса прилепнала компактно към тялото, с доста едва развъртян низък пласт. На врата козината е по-дълга, а на гърба и на бедрата е най-дълга и най-груба на пипане. Козината по опашката също е по-дълга, като в долната й част образува ресни.
Козината на Алпийско дакеловидно куче може да е оцветена в черно с кафеникави петна, черно с червеникави петна, кафяво със светлокафяви петна, червеникаво-кафяво със ярко кафви петна, рижаво, както и рижаво в композиция с бяло. Червеникаво-кафявото оцветяване на козината позволява бяло леке единствено във тип на доста тънка линия по дължината на носа, тънка бяла линия на гърлото или на гърдите.
Грижи за Алпийско Дакеловидно Куче
Алпийско дакеловидно куче ще се усеща добре, в случай че живее в къща с двор. Въпреки че може да спи и на открито, с изключение на в най-студените зимни дни, Алпийско дакеловидно куче ще е щастливо да спи през нощта в жилището на стопанина си, към който мощно се привързва. Алпийско дакеловидно куче може да бъде отглеждано и в апартамент, само че би трябвало да му се обезпечат постоянни дълги разходки. Добре е в случай че Алпийско дакеловидно куче може да взе участие в игри, имитиращи лов, както и в откриването на скрити от стопанина му предмети - това му е заложено генетично. Козината на кучетата от тази порода не изисква прекомерно доста грижи - задоволително е да бъде разресвана три пъти седмично, а в интервала, в който се сменя, би трябвало да се сресва всеки ден, с цел да няма доста косми по пода на жилището.
Обучение на Алпийско Дакеловидно Куче
Алпийско дакеловидно куче елементарно се поддава на образование, изключително в случай че то е обвързвано с лов или имитира по някакъв метод лова. Обучението на Алпийско дакеловидно куче може да започва след третия месец от раждането му. Не се предлага да се санкционира Алпийско дакеловидно куче физически за неизпълнени команди, защото това може да се дължи на краткотрайната липса на централизация у кучето, а в случай че бъде измъчвано, то може вечно да се откаже да взе участие в процеса на образование.
Хранене на Алпийско Дакеловидно Куче
Алпийско дакеловидно куче има потребност от протеини, с които да поддържа мускулатурата си в съвършено положение, а козината му постоянно да е лъскава. Алпийско дакеловидно куче може да се храни с висококачествени храни за кучета - гранулирани или консервирани, или с натурални артикули, които обаче би трябвало да се допълват с комплекс от витамини и минерали. Алпийско дакеловидно куче може да хапва всички типове месо с изключение на овнешко и свинско, както и техните субпродукти. Препоръчва се месото да е термично обработено, преди да се даде на кучето от тази порода. Не е добре да се дава на Алпийско дакеловидно куче прясно мляко, тръбни кокали, пикантна и пържена храна, мазна и прекомерно солена храна, тестени и сладки произведения, сурова риба и сурови яйца, пушена риба и пушено месо, прекомерно студена и прекомерно гореща храна, бобови култури и зеле.
Заболявания на Алпийско Дакеловидно Куче
Алпийско дакеловидно куче може да страда от проблеми с ушите, по тази причина е значимо постоянно да се ревизира положението им. Алпийско дакеловидно куче може да има здравословни проблеми като тазобедрена дисплазия, болести на гръбнака и на ставите, проблеми със стомаха.
Любопитни обстоятелства за Алпийско Дакеловидно Куче
Алпийско дакеловидно куче има съвършено подушване, по тази причина от време на време се употребява за разкриване на неразрешени субстанции. Извън родината си Алпийско дакеловидно куче не е доста публикувана порода, макар съвършените си служебни качества. Алпийско дакеловидно куче доста обича да играе с деца, само че не се предлага да се оставя без контрол с прекомерно дребни хлапета, защото може да ги нарани, в случай че играят прекомерно жестоко с него. Алпийско дакеловидно куче мъчно се схваща с котки, само че може да стане другар с други кучета.
Недостатъци на Алпийско Дакеловидно Куче
Алпийско дакеловидно куче има много характерно държание към непознати - както към животни, по този начин и към хора. То е готово постоянно да пази стопанина си и фамилията му и може да прояви експанзия към хора, които не познава. Алпийско дакеловидно куче може да се изгуби, в случай че се разхожда без мотив, защото поради мощно развития си ловджийски инстинкт може да се опита да хване дребна животинка.
