Алпийски Козирог
Алпийският Козирог е един от най-известните типове диви козли, които могат да се срещнат в дивата природа. Алпийският Козирог, именуван още Алпийски козел, е непосредствен родственик на няколко други типа Козирози, които населяват разнообразни места на планетата.
История на Алпийски Козирог
Алпийски Козирог се появява на планетата ни преди повече от 10 милиона години. Това забавно животно се е срещало единствено в Алпите, на височина към 3000 метра. За огромно страдание обаче големите рога на представителите на този неповторим тип привличали доста фенове на титли. В Древността и през Средновековието Алпийският Козирог, именуван още Ибекс, се считал за животно, което може да излекува всяка болест. Затова рогата, козината и даже екскрементите на Алпийския Козирог се употребявали от разнообразни знахари за подготвяне на специфични еликсири за изцеляване от заболявания.
В началото на XIX век Алпийският Козирог бил заплашен от цялостно изгубване. По това време в Алпите имало не повече от 100 представители на типа, които живеели най-вече в италианския Гран Парадизо. Биологът Аберт Гиртанер съумял да убеди управляващите да опазват последните Алпийски Козирози. Кралското семейство на Италия се почувствало обезпокоеното, че ще се изгуби такова красиво животно, и крал Виктор Емануил II издал заповед тези животни да се пазят от ликвидиране и да се събират в резерват.
След това Алпийският Козирог станал жител на гори в Германия, Италия и Франция, където почнал да се популяризира с огромна скорост. За къс интервал от време броят на тези скъпи животни надхвърлил 40 000 индивида. Така бил избавен този хубав скотски тип. Всички модерни представители на типа Алпийски Козирог произлизат от тези 100 броя, които били избавени с кралски декрет.
Интересен факт е, че макар че Швейцария желала да закупи ибекси за горите си, Виктор Емануил II не разрешил това. Първите животни от този тип били изнесени в Швейцария контрабандно през 1906 година. От 1977 година е позволен следеният отстрел на Алпийски Козирог. В България са пристигнали няколко бройки от Швейцария при започване на предишния век и са се развъждали сполучливо, само че от тях е останала дребна част поради бракониери.
Как наподобява Алпийски Козирог
Алпийски Козирог е красиво животно с величествена стойка. Мъжкарите са високи до 160 сантиметра и тежат до 100-120 кг, женските са високи до 120 сантиметра, и защото костната им система е по-лека, тежат до 40-50 кг. Мъжкарите са по-красиви, защото имат големи рога, които са красиво извити обратно.
Те са дълги до 1 метър, само че се срещат и екземпляри, които имат рога, дълги метър и половина. Женските Алпийски Козирози имат напълно мънички рогца. Козината на Алпийски Козирог е сива през зимата, а през лятото мъжкарите стават кафяви, а женските - червеникави. Освен рогата за Алпийските Козирози е присъща и характерната брадичка, завършена от вързоп косми под долната им джука. Такава брадичка имат освен мъжкарите, само че също по този начин и женските представители на типа.
С какво се храни Алпийски Козирог
Алпийският Козирог се храни с разнообразни елементи на растенията. В менюто му влизат разнообразни типове шубраци, листа от дървета, дървесна кора, корени, мъх. Той пасе най-вече по-късно вечер или по изгрев слънце.
През останалото време Ибексите избират да стоят някъде на сянка. Интересен факт е, че от време на време, с цел да си набави свежа дървесна кора или млади листа, Алпийският Козирог се катери по дърветата с лекотата на котка и застава върху много нежни на пръв взор клони, като се пробва да доближи до най-крехките листенца.
През зимата неналичието на свежи растения високо в планината кара Алпийския Козирог да се спусне към поляните, които са ситуирани в основата на планините. Тогава това красиво животно е най-застрашено от хищници. Интересен факт е, че до момента в който стадото Алпийски Козирози се храни, постоянно има един надзирател, който не прави нищо друго, с изключение на да се оглежда за рискови нападатели и да предизвести при потребност останалите.
Размножаване на Алпийски Козирог
Любовният интервал на Алпийски Козирог е през студените месеци - декември и януари. Мъжкарите се бият за женските и този, който победи, опложда цялото стадо. В борбите мъжкарите си нанасят доста съществени контузии. Гледката на два мъжки Алпийски Козирога, които се бият на ръба на канара, е незабравима.
Мъжкарят стои със стадото през зимата, само че напролет го напуща, а през май или юни се раждат дребните. Женският Алпийски Козирог ражда едно или две дребни. Малкото козле остава с майка си към една година, а по-късно се причислява към другите дребни, с които образуват групи. Това обаче важи единствено за мъжките млади Алпийски Козирози, женските остават в стадото дружно с майките си.
Любопитни обстоятелства за Алпийски Козирог
Алпийският Козирог се катери на огромна височина с учудваща лекост и без никакъв боязън. Той завладява елементарно и бързо непристъпни отвесни скали и се движи без терзание по ръба им. Строежът на тялото на Алпийския Козирог не му разрешава да се придвижва с огромна скорост на равни открити пространства. Когато Алпийският Козирог се почувства заплашен, той се изкачва доста бързо върху най-близката канара и става непроходим за всеки див звяр.
Малките Алпийски Козирози се катерят самоуверено по скалите няколко часа след раждането си. Въпреки това обаче те остават с майка си и малко откакто спрат да се хранят с млякото й, тъй като научават потребни привички от общуването си с нея. Алпийският Козирог не се опасява от височините и с лекост прескача на огромни дистанции от един вертикален борд на канара до различен, като доста рядко се случва някое от тези красиви животни да падне.
Това може да стане единствено в случай че Алпийският Козирог към този момент е прекомерно остарял, с цел да съумява да преодолява огромни дистанции със скок.
Когато роди дребното си, женският Алпийски Козирог го оставя високо на скалите, с цел да не може да бъде достигнато от хищници. Когато дребното позаякне, му се постанова да извърши доста сложен преход надолу по отвесните скали дружно с майка си. Почти в никакъв случай не се случва дребните да страдат от счупвания, въпреки че постоянно по време на слизането си надолу те безусловно летят към земята.
