Иван Томов от Манаслу: За глезотиите, бибероните и трудно научения урок да не ходиш с чехли в базовия лагер
Алпинистът Иван Томов стана третият българин, изкачил се на Манаслу (8156 м). Той стъпи на върха във вторник рано сутринта, след което се завърна наред в базовия лагер.
За Томов това беше втори осемхилядник след Броуд Пик, където се качи дружно с Боян Петров през 2014 година
Алпинистът описа за предизвикването по пътя към върха, като се съгласи усещанията му да бъдат оповестени в " Дневник ". Българинът разказа компликациите и научените уроци след прекарването.
И по този начин. Манаслу
Стартирах тази нощ (вторник) в 1.30 и се качих в 6.05 от лагер 4 (7440 м) и си слязох в базов лагер (5000 м) в 13 часа. Изкачих се на 13-ия ден след идването в базовия лагер, прекарвайки шест нощи в планината и седем в базов. Това е сухата статистика. Другото няма да е доста и е чисто персонално мое мнение.
Тези 13 дни не могат да бъдат наречени височинен алпинизъм, по-скоро височинен трекинг. Платихме си по 250 $ за всички въжета до самия връх. Тук е по този начин, в случай че искаш в действителност да се занимаваш с височинен алпинизъм, хващаш си крепък сътрудник и вършиме премиера с напълно ваш инвентар. За останалите клиенти се прави търг преди началото на сезона в Непал и тази година 7 Summits го завоюва и надлежно всички останали компании заплащат на тях за всички въжета и стълби по трасето.
След тегавия опит от трите пакистански експедиции Непал и Манаслу ми се сториха парадайс. В Пакистан: почва ти трекът и забравяш за легло, интернет и всевъзможни други капризи. Просто се настройваш, че влизаш в матрицата за 30-40 дни. В Непал: лоджии, села, кревати, бира, водка, интернет. Живот на всички места.
Въпреки че минавахме през превали, над 5000 бяхме непрекъснато в цивилизация. Същата история и в базов лагер. Интернетът коства 12 $ за два дни, което е супер - планираш да почиваш - ползваш интернет, планираш да вървиш на адаптация - никой не те таксува. От долното село Самагаон (3400 м и 2 часа слизане) може да си поръчаш кашон бира, водка, уиски и какво ли не. Дори долнопробна непалска ракия. Аз съм в състава на 33-членна руско-украинска експедиция, тъй че...
© Иван Томов
Този парадайс за алпиниста ненапълно ме отпусна и позволих може би единствената си неточност още първата вечер в базовия лагер, само че за нея ще загатна най-после, тъй като не се оказа съдбовна. Но повлия на някои от решенията ми. Например взех решение да опитвам и да се щадя и за пръв път да опитам да изкача осемхилядник единствено с едно аклиматизационно излизане.
Пристигнахме на 14 септември в базов и на 16 отидохме и преспахме в лагер 1 на 5800 м, на 17 в лагер 2 на 6200 м и на 18 в лагер 3 на 6800 м, като този ден за адаптация се разходих до 7050 (исках още една моя доктрина да потвърдя, че може да се изкачи 7000 без адаптация, несъмнено, не всичко и не всеки път, доста е релативно, на Аконкагуа тотално се провалих).
На 19 си слязох в базовия лагер и стартира прозорец от неприятно време, който продължи до 23. Още на 18 септември върхът беше разпечатан от шестима шерпи и двама клиенти, по този начин нареченият fishing team (хората виновни за въжетата), и идващите два дни още двама души се качиха от нашата организация. Всичките, несъмнено, с биберони и детегледачки по лагерите.
© Иван Томов
Ще загатна за нашия клиент Азнаур и шефа на организацията ни. Те дойдоха в петък, стояха в базов лагер до неделя поради Пуджата и в понеделник отидоха в лагер 1 и преспаха там. На другия ден Чатур с шест кислородни бутилки, всяка по 4 кг, и целия багаж на Азнаур се изстреляха в лагер 3, починаха си няколко часа и в 7.30 вечерта започнаха кислородната офанзива. На другия ден в 7.22 бяха на върха и си слязоха в лагер 1 и оттова в базовия лагер.
Според мен, в случай че ще използваш всички прелести на шнорхела и не ти дреме по какъв начин ще се изкачваш, то това е методът. Идваш в базов и за пет-шест часа си свършваш работата. Явно не " Ред бул ", а кислородът дава криле.
Така тръгнахме в неприятно време на 23 септември към лагер 1. На другия ден се прехвърлихме в лагер 3. Тук на мен ми пристигна концепцията да опитаме офанзива от лагер 3. Вече се бе случвало на Броуд пик и в този момент изискванията бяха в пъти по-благоприятни - пъртина до върха, обикновен терен, съществуването на лагер 4, където можехме да вземем глътка въздух и да продължим.
Уви, казахстанецът и унгарецът, с които бях в един тим, не ме поддържаха, прекомерно изтощени се били чувствали от прехода от 5800 до 6800. Изкушавах се самичък да се опитвам, само че бях взел под крилото си казахстанеца. Беше му първи осемхилядник и допускаше много неточности, главно бързане, когато не би трябвало, и обезверение в личните си сили. Така заложихме на " бетонното " нанагорнище от лагер 4 и на 25 септември се изместихме там.
Казахстанецът искаше да стартираме в среднощ, само че го озаптих и тръгнахме в 1.30. Дори това беше прекомерно рано. Температурата на въздуха -17 градуса, вятърът 30 км/ч, чувство за -25. Поотвикнах от сходни студове, изключително на височина сред 7500 и 8000. Това ме накара да ходя с моето си движение, другояче напълно замръзвах. По пътя изпреварих всички, тръгнали в 23.00, 00.00 и 1.00 часа. Единствено преди мен стъпиха горе трима души, стартирали в 22.30 ч.
И аз се озовах в позицията на Боян да бутам пъртина на всякакви кислородаджии и шерпите, отказваха да вървят пред мен, а на мен ми бе прекомерно студено, с цел да се върша също на ударен. Вятърът беше толкоз мощен, че замиташе следите безусловно 10-15 м зад мен. Така в 6.05 се озовах горе. Първите трима таман слизаха. Бях самичък, нямаше кой да ми направи и една фотография, а резултатите от самоснимачката са, меко казано, неудовлетворителни. Две от трите ми акумулатори на фотоапарата се разредиха, макар че ги пазех във вътрешния джоб на пухенката си. Затова и съвсем няма фотоси.
© Иван Томов
Постоях горе на върха евентуално не повече от 5 минути. Ръцете ми премръзнаха от опитите ми да направя някоя фотография без ръкавици. Тръгнах надолу, събрах две палатки от лагерите 3 и 4 да ги улесня момчетата и си слязох в базов днеска (вторник). Това е в общи линии късичката ми отмора.
А, щях да не помни грешката си първоначално, моралът постанова да го кажа, с цел да не би някой различен също да стъпи върху същата мотика. НИКОГА НЕ ХОДЕТЕ С ЧЕХЛИ В БАЗОВ! Аз си разреших този разкош и това за малко да ми коства всичко. Спънах се през нощта в едни камънаци около палатка си. Всички бяха заспали, омотах се с един парцал и по този начин изкарах до сутринта. На другия ден лекарят на 16-членната кубинска експедиция ми сподели, че е за шиене и е най-добре да завършвам с всичко и да си вървя, защото на практика няма по какъв начин да избегна инфекциите и на височина 5000 м всичко зараства доста постепенно.
Все отново излезе свестен, проми ме, доколкото можа, намаза ме с йодова паста, превърза ме и на другия ден с шише обезболяващи и бинт потеглих да се аклиматизирам. Слава Богу, не ме боля и не използвах никакви хапчета и превръзки по лагерите. Но можеше и да нямам този шанс. Те по този начин. Лесна и бърза експедиция. Самият връх е обикновен, нещо като 1.5-2 пъти по-голям от Ленин. Днеска изброих единствено четири рапела надолу, до самия връх не използвах никаква осигуровка. Ясно ми е, че ледопадът всяка година е друг, само че тази година беше много по-неприятен от предишни години съгласно остарели участници и шерпи.
© Иван Томов
За Томов това беше втори осемхилядник след Броуд Пик, където се качи дружно с Боян Петров през 2014 година
Алпинистът описа за предизвикването по пътя към върха, като се съгласи усещанията му да бъдат оповестени в " Дневник ". Българинът разказа компликациите и научените уроци след прекарването.
И по този начин. Манаслу
Стартирах тази нощ (вторник) в 1.30 и се качих в 6.05 от лагер 4 (7440 м) и си слязох в базов лагер (5000 м) в 13 часа. Изкачих се на 13-ия ден след идването в базовия лагер, прекарвайки шест нощи в планината и седем в базов. Това е сухата статистика. Другото няма да е доста и е чисто персонално мое мнение.
Тези 13 дни не могат да бъдат наречени височинен алпинизъм, по-скоро височинен трекинг. Платихме си по 250 $ за всички въжета до самия връх. Тук е по този начин, в случай че искаш в действителност да се занимаваш с височинен алпинизъм, хващаш си крепък сътрудник и вършиме премиера с напълно ваш инвентар. За останалите клиенти се прави търг преди началото на сезона в Непал и тази година 7 Summits го завоюва и надлежно всички останали компании заплащат на тях за всички въжета и стълби по трасето.
След тегавия опит от трите пакистански експедиции Непал и Манаслу ми се сториха парадайс. В Пакистан: почва ти трекът и забравяш за легло, интернет и всевъзможни други капризи. Просто се настройваш, че влизаш в матрицата за 30-40 дни. В Непал: лоджии, села, кревати, бира, водка, интернет. Живот на всички места.
Въпреки че минавахме през превали, над 5000 бяхме непрекъснато в цивилизация. Същата история и в базов лагер. Интернетът коства 12 $ за два дни, което е супер - планираш да почиваш - ползваш интернет, планираш да вървиш на адаптация - никой не те таксува. От долното село Самагаон (3400 м и 2 часа слизане) може да си поръчаш кашон бира, водка, уиски и какво ли не. Дори долнопробна непалска ракия. Аз съм в състава на 33-членна руско-украинска експедиция, тъй че...
© Иван Томов
Този парадайс за алпиниста ненапълно ме отпусна и позволих може би единствената си неточност още първата вечер в базовия лагер, само че за нея ще загатна най-после, тъй като не се оказа съдбовна. Но повлия на някои от решенията ми. Например взех решение да опитвам и да се щадя и за пръв път да опитам да изкача осемхилядник единствено с едно аклиматизационно излизане.
Пристигнахме на 14 септември в базов и на 16 отидохме и преспахме в лагер 1 на 5800 м, на 17 в лагер 2 на 6200 м и на 18 в лагер 3 на 6800 м, като този ден за адаптация се разходих до 7050 (исках още една моя доктрина да потвърдя, че може да се изкачи 7000 без адаптация, несъмнено, не всичко и не всеки път, доста е релативно, на Аконкагуа тотално се провалих).
На 19 си слязох в базовия лагер и стартира прозорец от неприятно време, който продължи до 23. Още на 18 септември върхът беше разпечатан от шестима шерпи и двама клиенти, по този начин нареченият fishing team (хората виновни за въжетата), и идващите два дни още двама души се качиха от нашата организация. Всичките, несъмнено, с биберони и детегледачки по лагерите.
© Иван Томов
Ще загатна за нашия клиент Азнаур и шефа на организацията ни. Те дойдоха в петък, стояха в базов лагер до неделя поради Пуджата и в понеделник отидоха в лагер 1 и преспаха там. На другия ден Чатур с шест кислородни бутилки, всяка по 4 кг, и целия багаж на Азнаур се изстреляха в лагер 3, починаха си няколко часа и в 7.30 вечерта започнаха кислородната офанзива. На другия ден в 7.22 бяха на върха и си слязоха в лагер 1 и оттова в базовия лагер.
Според мен, в случай че ще използваш всички прелести на шнорхела и не ти дреме по какъв начин ще се изкачваш, то това е методът. Идваш в базов и за пет-шест часа си свършваш работата. Явно не " Ред бул ", а кислородът дава криле.
Така тръгнахме в неприятно време на 23 септември към лагер 1. На другия ден се прехвърлихме в лагер 3. Тук на мен ми пристигна концепцията да опитаме офанзива от лагер 3. Вече се бе случвало на Броуд пик и в този момент изискванията бяха в пъти по-благоприятни - пъртина до върха, обикновен терен, съществуването на лагер 4, където можехме да вземем глътка въздух и да продължим.
Уви, казахстанецът и унгарецът, с които бях в един тим, не ме поддържаха, прекомерно изтощени се били чувствали от прехода от 5800 до 6800. Изкушавах се самичък да се опитвам, само че бях взел под крилото си казахстанеца. Беше му първи осемхилядник и допускаше много неточности, главно бързане, когато не би трябвало, и обезверение в личните си сили. Така заложихме на " бетонното " нанагорнище от лагер 4 и на 25 септември се изместихме там.
Казахстанецът искаше да стартираме в среднощ, само че го озаптих и тръгнахме в 1.30. Дори това беше прекомерно рано. Температурата на въздуха -17 градуса, вятърът 30 км/ч, чувство за -25. Поотвикнах от сходни студове, изключително на височина сред 7500 и 8000. Това ме накара да ходя с моето си движение, другояче напълно замръзвах. По пътя изпреварих всички, тръгнали в 23.00, 00.00 и 1.00 часа. Единствено преди мен стъпиха горе трима души, стартирали в 22.30 ч.
И аз се озовах в позицията на Боян да бутам пъртина на всякакви кислородаджии и шерпите, отказваха да вървят пред мен, а на мен ми бе прекомерно студено, с цел да се върша също на ударен. Вятърът беше толкоз мощен, че замиташе следите безусловно 10-15 м зад мен. Така в 6.05 се озовах горе. Първите трима таман слизаха. Бях самичък, нямаше кой да ми направи и една фотография, а резултатите от самоснимачката са, меко казано, неудовлетворителни. Две от трите ми акумулатори на фотоапарата се разредиха, макар че ги пазех във вътрешния джоб на пухенката си. Затова и съвсем няма фотоси.
© Иван Томов
Постоях горе на върха евентуално не повече от 5 минути. Ръцете ми премръзнаха от опитите ми да направя някоя фотография без ръкавици. Тръгнах надолу, събрах две палатки от лагерите 3 и 4 да ги улесня момчетата и си слязох в базов днеска (вторник). Това е в общи линии късичката ми отмора.
А, щях да не помни грешката си първоначално, моралът постанова да го кажа, с цел да не би някой различен също да стъпи върху същата мотика. НИКОГА НЕ ХОДЕТЕ С ЧЕХЛИ В БАЗОВ! Аз си разреших този разкош и това за малко да ми коства всичко. Спънах се през нощта в едни камънаци около палатка си. Всички бяха заспали, омотах се с един парцал и по този начин изкарах до сутринта. На другия ден лекарят на 16-членната кубинска експедиция ми сподели, че е за шиене и е най-добре да завършвам с всичко и да си вървя, защото на практика няма по какъв начин да избегна инфекциите и на височина 5000 м всичко зараства доста постепенно.
Все отново излезе свестен, проми ме, доколкото можа, намаза ме с йодова паста, превърза ме и на другия ден с шише обезболяващи и бинт потеглих да се аклиматизирам. Слава Богу, не ме боля и не използвах никакви хапчета и превръзки по лагерите. Но можеше и да нямам този шанс. Те по този начин. Лесна и бърза експедиция. Самият връх е обикновен, нещо като 1.5-2 пъти по-голям от Ленин. Днеска изброих единствено четири рапела надолу, до самия връх не използвах никаква осигуровка. Ясно ми е, че ледопадът всяка година е друг, само че тази година беше много по-неприятен от предишни години съгласно остарели участници и шерпи.
© Иван Томов
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ