Алкохолът често е част от социалния ни живот, независимо дали

Алкохолът постоянно е част от обществения ни живот, без значение дали става дума за бира с другари, коктейл след работа или наздравица на празненство.

Въпреки че тези привички наподобяват безобидни, те могат да отслабят имунната система и да усилят риска от развиване на някои онкологични и хронични болести. Научните данни все по-често обръщат внимание на тази наклонност.

„ Алкохолът по своята същина има токсични свойства. Използваме го, с цел да дезинфекцираме и отстраняваме микроорганизми. Логичният въпрос е дали въобще съществува изцяло безвредно количество за консумация “, разяснява пред CNN доктор Андрю Фрийман, шеф по предварителна защита на сърдечно-съдовите болести в National Jewish Health в Денвър.

Все повече изследвания клонят към негативен отговор на този въпрос.

Данните демонстрират, че честата приложимост на алкохол е обвързвана с над 60 разнообразни здравословни положения, измежду които сърдечни проблеми, стомашно-чревни нарушавания като гастрит и язви, панкреатит и мастна болест на черния дроб.

„ Голяма част от тези положения са директно разследване от систематичната приложимост на алкохол и на процедура рядко биха се развили в същата степен без неговото влияние “, изяснява Юрген Рем, старши откривател в Института за политики за психологично здраве в Торонто.

Рем изследва въздействието на алкохола от 2003 година насам взаимно със Световната здравна организация (СЗО). Той показва още десетки положения, при които алкохолът може да бъде отключващ фактор, в това число сърдечно-съдови проблеми, диабет, деменция и избрани онкологични болести.

Консумацията на алкохол може да понижи и способността на организма да се бори с инфекциите. Наблюденията демонстрират, че даже едно пиво може краткотрайно да забави имунния отговор против вируси малко след потреблението.

Според научни проучвания, представени от CNN, спиртните питиета могат да повлияят както на вродения, по този начин и на добития имунитет. Дори по-малки количества могат да подтиснат функционалността на основни бели кръвни кафези, които нормално защищават тялото от бактерии и инфекции.

Епизод на несъразмерна консумация (четири или повече напитки в границите на няколко часа) може да наруши естествената работа на защитните сили за цяло денонощие. При по-рядка приложимост тялото се възвръща бързо – от няколко дни до седмица. Хроничната корист обаче носи риск от по-трайно изтощение на имунитета, което прави организма по-уязвим към по-сериозни дихателни инфекции.

Здравните опасности нарастват доста при хората, които употребяват алкохол всекидневно и в по-големи количества. За рисково пиянство се одобряват дози над 40 грама чист алкохол на ден за дами и над 60 грама за мъже. Често обаче обичаните ни питиета съдържат по-висок % алкохол, в сравнение с допускаме.

В Съединени американски щати алкохолът се показва като третата водеща предотвратима причина за онкологични болести, незабавно след тютюнопушенето и затлъстяването. Поради тази причина по-рано тази година основният доктор на страната доктор Вивек Мурти прикани за слагането на предупредителни етикети върху бутилките.

„ Алкохолът е приет рисков фактор, на който се приписват хиляди случаи на тежки болести годишно. Въпреки това болшинството от хората към момента не са изцяло наясно с тази връзка “, отбелязва Мурти.

Редовната консумация на разнообразни типове алкохол може да сътвори предпоставки за клетъчни промени и да ускори хроничните възпалителни процеси. При дамите това се свързва с леко нараснал риск от рак на гърдата, до момента в който при мъжете по-често се следи връзка с проблеми на дебелото черво.

Ограничаването или цялостното прекъсване на алкохола оказва помощ за възобновяване на организма, макар че процесите зависят от самостоятелното положение и насъбраните с годините фактори.

„ За хората, които пият по-често, паралелът може да бъде неочакван: в някои аспекти едно пиво носи опасности, сходни с тези от една цигара “, добавя Рем пред CNN.

В предишното се смяташе, че алкохолът безусловно убива мозъчни кафези. Съвременните изследвания обаче демонстрират, че той по-скоро нарушава връзките сред невроните, което с времето може да повлияе на зоните, виновни за паметта и вземането на решения. Някои проучвания намират връзка сред честата консумация и покачвания риск от когнитивни проблеми на по-късен стадий от живота.

Добрата вест е, че тези процеси са отчасти обратими. Според учените намаляването на алкохола може да докара до очевидно възстановяване на когнитивните функционалности и фокуса в рамките единствено на няколко месеца.

Популярното разбиране, че чаша вино наложително е потребна за сърцето, също се преразглежда от новите данни. Въпреки че някои по-стари изследвания сочеха лек положителен резултат при ниска консумация, актуалните проучвания са по-скептични.

Експертите изясняват, че възможните защитни резултати бързо изчезват, в случай че се стига до епизодично невъздържание. Проучване от 2023 година даже демонстрира, че постоянната ежедневна консумация може да бъде фактор за повишение на кръвното налягане.

„ Вече разполагаме с задоволително данни, които подсказват, че честата приложимост носи повече минуси, в сравнение с плюсове. Повечето здравни организации поучават хората да лимитират потреблението до най-малко или да я заобикалят изцяло, когато е допустимо “, обобщава доктор Фрийман.