Алия, която хвана такси и бяга стотици километри надалеч от брака по принуда
Алия – чието име е променено от съображения за сигурност – е минала стотици километри от своето село до Кабул, с цел да избяга от брак по насила.
Пътуването с такси предходната година, дружно с братовчедка ѝ - покрити от глава до пети, тъй че да се виждат единствено очите им, както изискват разпоредбите – било извънредно извънредно и рисковано в Афганистан, където във всеки миг можели да бъдат спрени от талибански инспектори, налагащи разпоредбите, забраняващи на дамите да пътуват на дълги дистанции без компаньон мъж от фамилията.
Невероятната история разказва Би Би Си, представена от бТВ.
Но Алия, която е на 19 години, и братовчедка ѝ не били спрени на нито един талибански надзорен пункт и съумели да стигнат до столицата.
„ Излъгах фамилията си, че пристигам тук, с цел да се срещна с другари и някогашни съученици. Но това не е правилно. Те не са тук. Истинската причина е, че в случай че бях останала в Дайкунди, щяха да ме принудят да се омъжа. “ Вместо това тя пристигнала в Кабул с проект: записала се на курс по британски език.
Тези краткосрочни частни курсове с тясна устременост – налични единствено за хора, които могат да си ги разрешат – дружно с медресетата, които се концентрират върху религиозното обучение, са единствените благоприятни условия девойките в Афганистан да учат след началното учебно заведение. Но нито едно от тях не може да размени формалното обучение.
Изминаха съвсем пет години, откогато талибаните не разрешиха на девойките над 12 години да посещават учебно заведение, като през това време бяха давани разнообразни пояснения за какво възбраната към момента е в действие. Години, през които девойки като Алия израснаха без образованието, което желаят и от което се нуждаят. Години, през които пътят към кариера беше на практика затворен, стеснявайки опциите им, до момента в който милиони девойки в Афганистан не останаха единствено с един избор: брак.
Историята на Алия е необикновена освен поради нейната храброст. Тя също по този начин идва от семейство, което има финансовата опция да се възползва от дребното налични благоприятни условия за младите дами – необичайност в страна, където съгласно Организация на обединените нации трима от всеки четирима души не могат да посрещнат главните си потребности.
Не е напълно правилно, че фамилията на Алия не желае тя да учи – те приели желанието ѝ да остане в Кабул и даже в този момент заплащат курса ѝ по британски – само че даже и те са лимитирани от действителността на живота в Афганистан.
„ Преди възбраната родителите ми мощно ме насърчаваха да отивам на учебно заведение. Казваха ми, че сигурно мога да реализира фантазията си да стана водач. Но в този момент споделят, че най-хубавото за мен е да се омъжа, тъй като не мога да отивам на учебно заведение, в университет, даже не мога да работя. “
Алия към този момент получава оферти за брак. Тя се опасява, че може да се наложи да одобри някое от тях, и се опасява, че фамилията, в което ще се омъжи, може да не ѝ даде свободата, която има при родителите си.
„ Някои фамилии могат да бъдат доста ограничаващи. Възможно е да ми кажат да не помни фантазиите си. Изобщо не виждам позитивно на това. “
Но решимостта ѝ е непоколебима.
„ Ако фамилията ми не ме принуди да се омъжа, ще очаквам. Ще се съпротивлявам до последния си мирис. “
Но съпротивата е сложна.
Забраната на талибанското държавно управление върху образованието към този момент има необратимо влияние върху живота на безчет дами и девойки. Според Организация на обединените нации, в случай че възбраната остане до 2030 година, „ повече от два милиона девойки ще бъдат лишени от обучение след началното учебно заведение в страна, която така и така има едни от най-ниските равнища на женска просветеност в света. “
„ Да имаш брачен партньор не е единствената фантазия на една жена. Първо би трябвало да може да стои на личните си крайници, да бъде самостоятелна и по-късно да се омъжи и да сътвори семейство. Но аз влязох в този нов живот без нищо от това. Мечтите ми останаха неизпълнени “, споделя пред Би Би Си Шама.
Преди талибаните да дойдат на власт, Шама отказвала доста оферти за брак.
„ Отказвах ги, тъй като образованието беше по-важно за мен от всичко. Това, което желаех за себе си, не беше това, което те (бъдещите съпрузи) искаха за мен “, споделя тя. Сега тя споделя, че е непрекъснато под стрес и даже филми, в които дами учат или работят, я разстройват.
Съпругът ѝ се държи добре с нея, само че тъгата от това, че в никакъв случай не е получила късмет да разгърне капацитета си, в никакъв случай не я напуща. „ Много ми е мъчно. Чувствам се като че ли съм затворена в дома си. Живея единствено поради децата си “, споделя тя.
18-годишната ѝ сестра Нора в този момент се опасява, че и нея я чака същата орис.
„ Твърде млада съм, с цел да се бракосъчетавам. Искам да продължа образованието си. Чувствам се като че ли съм в затвор. Страхувам се да излизам поради държавното управление, а вкъщи майка ми споделя, че би трябвало да се омъжа “, споделя Нора, която постоянно сънува, че още веднъж е в учебно заведение.
Но тя не има вяра, че в миналото ще се върне в учебно заведение при ръководство на талибаните.
„ Талибанското държавно управление сподели, че учебните заведения за девойки са затворени до второ разпореждане. Но към този момент минаха четири години и половина. Всеки ден чакаме това известие. “
В талибанското държавно управление има разделения по въпроса за образованието на дамите, които са явни за нас, само че висшият водач единствено стяга позицията си през годините.
Жените и девойките помнят деня, в който учебните заведения бяха затворени за тях, като че ли беше през вчерашния ден.
„ Само плаках и ридаех през целия ден и цяла нощ “, спомня си Алия. „ Не можех да дремя една седмица. Чувствах се като ходещ труп. “
„ Когато виждам мъже на моята възраст, които са приключили и вървят в университет – се усещам извънредно, като че ли пламтя в пъкъла “, прибавя тя.
Жените са изправени и пред голям брой други ограничавания, наложени от висшия водач на талибаните, които на някои места се ползват строго, а на други има малко повече независимост.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Пътуването с такси предходната година, дружно с братовчедка ѝ - покрити от глава до пети, тъй че да се виждат единствено очите им, както изискват разпоредбите – било извънредно извънредно и рисковано в Афганистан, където във всеки миг можели да бъдат спрени от талибански инспектори, налагащи разпоредбите, забраняващи на дамите да пътуват на дълги дистанции без компаньон мъж от фамилията.
Невероятната история разказва Би Би Си, представена от бТВ.
Но Алия, която е на 19 години, и братовчедка ѝ не били спрени на нито един талибански надзорен пункт и съумели да стигнат до столицата.
„ Излъгах фамилията си, че пристигам тук, с цел да се срещна с другари и някогашни съученици. Но това не е правилно. Те не са тук. Истинската причина е, че в случай че бях останала в Дайкунди, щяха да ме принудят да се омъжа. “ Вместо това тя пристигнала в Кабул с проект: записала се на курс по британски език.
Тези краткосрочни частни курсове с тясна устременост – налични единствено за хора, които могат да си ги разрешат – дружно с медресетата, които се концентрират върху религиозното обучение, са единствените благоприятни условия девойките в Афганистан да учат след началното учебно заведение. Но нито едно от тях не може да размени формалното обучение.
Изминаха съвсем пет години, откогато талибаните не разрешиха на девойките над 12 години да посещават учебно заведение, като през това време бяха давани разнообразни пояснения за какво възбраната към момента е в действие. Години, през които девойки като Алия израснаха без образованието, което желаят и от което се нуждаят. Години, през които пътят към кариера беше на практика затворен, стеснявайки опциите им, до момента в който милиони девойки в Афганистан не останаха единствено с един избор: брак.
Историята на Алия е необикновена освен поради нейната храброст. Тя също по този начин идва от семейство, което има финансовата опция да се възползва от дребното налични благоприятни условия за младите дами – необичайност в страна, където съгласно Организация на обединените нации трима от всеки четирима души не могат да посрещнат главните си потребности.
Не е напълно правилно, че фамилията на Алия не желае тя да учи – те приели желанието ѝ да остане в Кабул и даже в този момент заплащат курса ѝ по британски – само че даже и те са лимитирани от действителността на живота в Афганистан.
„ Преди възбраната родителите ми мощно ме насърчаваха да отивам на учебно заведение. Казваха ми, че сигурно мога да реализира фантазията си да стана водач. Но в този момент споделят, че най-хубавото за мен е да се омъжа, тъй като не мога да отивам на учебно заведение, в университет, даже не мога да работя. “
Алия към този момент получава оферти за брак. Тя се опасява, че може да се наложи да одобри някое от тях, и се опасява, че фамилията, в което ще се омъжи, може да не ѝ даде свободата, която има при родителите си.
„ Някои фамилии могат да бъдат доста ограничаващи. Възможно е да ми кажат да не помни фантазиите си. Изобщо не виждам позитивно на това. “
Но решимостта ѝ е непоколебима.
„ Ако фамилията ми не ме принуди да се омъжа, ще очаквам. Ще се съпротивлявам до последния си мирис. “
Но съпротивата е сложна.
Забраната на талибанското държавно управление върху образованието към този момент има необратимо влияние върху живота на безчет дами и девойки. Според Организация на обединените нации, в случай че възбраната остане до 2030 година, „ повече от два милиона девойки ще бъдат лишени от обучение след началното учебно заведение в страна, която така и така има едни от най-ниските равнища на женска просветеност в света. “
„ Да имаш брачен партньор не е единствената фантазия на една жена. Първо би трябвало да може да стои на личните си крайници, да бъде самостоятелна и по-късно да се омъжи и да сътвори семейство. Но аз влязох в този нов живот без нищо от това. Мечтите ми останаха неизпълнени “, споделя пред Би Би Си Шама.
Преди талибаните да дойдат на власт, Шама отказвала доста оферти за брак.
„ Отказвах ги, тъй като образованието беше по-важно за мен от всичко. Това, което желаех за себе си, не беше това, което те (бъдещите съпрузи) искаха за мен “, споделя тя. Сега тя споделя, че е непрекъснато под стрес и даже филми, в които дами учат или работят, я разстройват.
Съпругът ѝ се държи добре с нея, само че тъгата от това, че в никакъв случай не е получила късмет да разгърне капацитета си, в никакъв случай не я напуща. „ Много ми е мъчно. Чувствам се като че ли съм затворена в дома си. Живея единствено поради децата си “, споделя тя.
18-годишната ѝ сестра Нора в този момент се опасява, че и нея я чака същата орис.
„ Твърде млада съм, с цел да се бракосъчетавам. Искам да продължа образованието си. Чувствам се като че ли съм в затвор. Страхувам се да излизам поради държавното управление, а вкъщи майка ми споделя, че би трябвало да се омъжа “, споделя Нора, която постоянно сънува, че още веднъж е в учебно заведение.
Но тя не има вяра, че в миналото ще се върне в учебно заведение при ръководство на талибаните.
„ Талибанското държавно управление сподели, че учебните заведения за девойки са затворени до второ разпореждане. Но към този момент минаха четири години и половина. Всеки ден чакаме това известие. “
В талибанското държавно управление има разделения по въпроса за образованието на дамите, които са явни за нас, само че висшият водач единствено стяга позицията си през годините.
Жените и девойките помнят деня, в който учебните заведения бяха затворени за тях, като че ли беше през вчерашния ден.
„ Само плаках и ридаех през целия ден и цяла нощ “, спомня си Алия. „ Не можех да дремя една седмица. Чувствах се като ходещ труп. “
„ Когато виждам мъже на моята възраст, които са приключили и вървят в университет – се усещам извънредно, като че ли пламтя в пъкъла “, прибавя тя.
Жените са изправени и пред голям брой други ограничавания, наложени от висшия водач на талибаните, които на някои места се ползват строго, а на други има малко повече независимост.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ