Певицата учителка Алиша: 5 награди в един конкурс спечелиха учениците ми
Алиша Павлова е попфолк и национална певица и музикален възпитател. Родена е в Смолян през октомври 1993 година Израства в Мадан, където от дребна стартира музикални занимания в градското читалище. На 13 година е призната в Националното учебно заведение за фолклорни изкуства в Широка лъка. През 2016 година се дипломира като бакалавър по музикална педагогика. Защитава с отличие магистратура по учебен мениджмънт в Софийския университет. През 2018 година кандидатства за магистър по педагогика за надарени деца, този път в ЮЗУ " Неофит Рилски ". В края на 2019 година е зачислена като докторант по доктрина на възпитанието и дидактика. През 2018 година отваря лична музикална школа, в която е преподавател.
- Алиша, вие сте известно лице, по какъв начин се решихте да участвате в предаването " Пееш или лъжеш "?
- В " Пееш или лъжеш " беше забавно, скоро не се бях предизвиквала в сходни формати. Стана ясно, че не наподобявам на попфолк певица съгласно Орлин Горанов, само че пък очевидно не приличах и на национална певица. Когато запях, изненадата и реакцията на публиката и другите участниците ме хвърли в небесата. Скоро не бях усещала това възприятие на горделивост и самопризнание, последното беше в зала 1 на НДК, когато изпълних " Излел е Дельо бунтовник " на към 16-годишна възраст.
- Как се чувствате, завръщайки се след креативна пауза?
- Чувствам се прелестно! Не съм серпантина да пея, да вземам участие в разнообразни концертни и клубни изяви. Прекарвам много време в южната ни съседка и там много трансформирах музикалните си разбирания и показа по какъв начин би трябвало да звучи и наподобява един музикален артикул. Творческата ми пауза в действителност се показваше в неналичието на авторска музика, която да представям пред публиката. Но през това време открих новото си увлечение, което се показваше в основаване на авторска музика, която след това не изпълнявах аз.
- Вие се самопродуцирате. Трудно ли е за един реализатор да се катери към професионалния връх, разчитайки само на себе си?
- Бях привикнала да имам хора за всичко, които да се занимават с другите типове действия, аз единствено чаках да се случат нещата. Разбирате, че това е едно огромно преследване и напъване, кой не запомнил, кой е болен, постоянно нещо не беше наред. Както във всяка сфера, по този начин и в музикалната има доста съставни елементи, от които зависи крайният артикул, който в тази ситуация е изпълнителят. Сега за всичко това давам отговор само аз, а повярвайте ми това е доста работа. Хубавото е, че нещата се случват по този начин, както аз желая и към този момент няма на кой да се дразня.
- Разкажете за музикалната си школа, където работите с доста надарени деца.
- В Ashley Academy са най-изморителните, само че и най-вдъхновяващи моменти. Там минаваме през всевъзможни страсти. Най-щастливите моменти са ни присъединяване в състезания. Тази година взехме пет награди на състезанието на Национално учебно заведение за фолклорни изкуства " Широка лъка ". Награждаването на учениците ни от експертите от най-знаменитото музикално учебно заведение в България беше голямо благополучие и самопризнание за нас. Всъщност в школата не са единствено деца. Имаме и възрастни възпитаници, както и сътрудници, които поддържат и репетират новите си песни преди запис и репертоара си. Напоследък това е всеобща процедура, постоянно се случва сътрудник да се обади и да резервира час за подготовки, разработване на нова ария, разпяване преди присъединяване, извършения за рефлексия на гласа и други. Също по този начин постоянно участвам на записите им в студио, където подкрепям процеса.
- Къде е допирната точка сред педагогиката и попфолка?
- Не е нужно да има допирна точка, даже не я диря, кому е нужна? Личният ми съвет е да се слуша, преди да се сочи с пръст. Ето нещо забавно... Имам данни от разбор на реакции и отговори на хора в интернет пространството върху музикално произведение. Представете си пост във фейсбук, на който има споделена ария и текст към него, който подканва хората да дадат своето мнение. Данните от това проучване демонстрират, че единствено 20% от феновете са се срещнали с продукта. Останалите 80% са реагирали и коментирали, без даже да са чули песента. Има ли потребност да изяснявам какъв вид са мненията под поста? Затова моля към българската аудитория да се опитат да чуят, преди да решат. Няма значение какъв е жанрът, има значение каква е песента. Ние от Балканите няма да избягаме, те от нас също.
- Попфолкът у нас претърпява върхове и спадове през десетилетията на съществуването си. Каква оценка давате за положението сега на този род?
- Поп фолкът постоянно е бил желан в България и балканските страни, не помня да е имал спад. Вярвам, че скоро няма и да има. В годините минава друга мода през този род, която е много повлияна от съседите ни Гърция, Сърбия и Турция, само че пък това работи като някакъв обединител на народите и аз го поддържам.
- Новата ви ария " Заклевам се " за малко се трансформира в шлагер. Каква е историята към нейното основаване?
- Мелодията й се зароди в главата ми по време на една безсънна нощ. В моя на пръв взор прелестен живот постоянно ми се случват такива вечери. Реших, че е доста незабавно и животоспасяващо, преди да съм не запомнила мелодията, да събудя композитора Радомир Кишев, с цел да му я изпея в два часа след среднощ. Текстът се изля с лекост по мелодията на песента, разказвайки за любовни терзания - тематиката, която в никакъв случай няма да омръзне. Още от хрумването на мелодията взех решение, че тази ария ще е за мен. Всъщност това е песента, която възроди моята изпълнителско-авторска активност.
- Има ли персонален миг, претърпян от вас, който изпявате в песента?
- Ако има обич, има и персонален миг. Ако обаче един персонален миг бъде разказан, облечен в думи, той стопира да бъде персонален.
- Какви са най-големите ви фантазии?
- Вярвам, че желанията не се споделят на глас. Винаги съм си поставяла цели и съм се движила към тях с дребни крачки. Големината на фантазиите при всеки е друга. Персонално мога да кажа, че съм си сбъднала една огромна фантазия съгласно моите разбирания и много дребни.
- Каква година изпращате и какво си пожелавате за 2025 година?
- Тази година мина незабелязано, даже съм смутена от препускащото време. Надявам се идната да мине по-бавничко. Определено адресирам сполучлива година от работна позиция, само че с печален спомен заради загуба на непосредствен човек. През новата година " битката " продължава: ще пеем, ще учим, ще вършим музика и ще го живеем този живот. Пожелавам на себе си и на вашите читатели здраве, успокоение и повече свободно време за околните хора.
- Алиша, вие сте известно лице, по какъв начин се решихте да участвате в предаването " Пееш или лъжеш "?
- В " Пееш или лъжеш " беше забавно, скоро не се бях предизвиквала в сходни формати. Стана ясно, че не наподобявам на попфолк певица съгласно Орлин Горанов, само че пък очевидно не приличах и на национална певица. Когато запях, изненадата и реакцията на публиката и другите участниците ме хвърли в небесата. Скоро не бях усещала това възприятие на горделивост и самопризнание, последното беше в зала 1 на НДК, когато изпълних " Излел е Дельо бунтовник " на към 16-годишна възраст.
- Как се чувствате, завръщайки се след креативна пауза?
- Чувствам се прелестно! Не съм серпантина да пея, да вземам участие в разнообразни концертни и клубни изяви. Прекарвам много време в южната ни съседка и там много трансформирах музикалните си разбирания и показа по какъв начин би трябвало да звучи и наподобява един музикален артикул. Творческата ми пауза в действителност се показваше в неналичието на авторска музика, която да представям пред публиката. Но през това време открих новото си увлечение, което се показваше в основаване на авторска музика, която след това не изпълнявах аз.
- Вие се самопродуцирате. Трудно ли е за един реализатор да се катери към професионалния връх, разчитайки само на себе си?
- Бях привикнала да имам хора за всичко, които да се занимават с другите типове действия, аз единствено чаках да се случат нещата. Разбирате, че това е едно огромно преследване и напъване, кой не запомнил, кой е болен, постоянно нещо не беше наред. Както във всяка сфера, по този начин и в музикалната има доста съставни елементи, от които зависи крайният артикул, който в тази ситуация е изпълнителят. Сега за всичко това давам отговор само аз, а повярвайте ми това е доста работа. Хубавото е, че нещата се случват по този начин, както аз желая и към този момент няма на кой да се дразня.
- Разкажете за музикалната си школа, където работите с доста надарени деца.
- В Ashley Academy са най-изморителните, само че и най-вдъхновяващи моменти. Там минаваме през всевъзможни страсти. Най-щастливите моменти са ни присъединяване в състезания. Тази година взехме пет награди на състезанието на Национално учебно заведение за фолклорни изкуства " Широка лъка ". Награждаването на учениците ни от експертите от най-знаменитото музикално учебно заведение в България беше голямо благополучие и самопризнание за нас. Всъщност в школата не са единствено деца. Имаме и възрастни възпитаници, както и сътрудници, които поддържат и репетират новите си песни преди запис и репертоара си. Напоследък това е всеобща процедура, постоянно се случва сътрудник да се обади и да резервира час за подготовки, разработване на нова ария, разпяване преди присъединяване, извършения за рефлексия на гласа и други. Също по този начин постоянно участвам на записите им в студио, където подкрепям процеса.
- Къде е допирната точка сред педагогиката и попфолка?
- Не е нужно да има допирна точка, даже не я диря, кому е нужна? Личният ми съвет е да се слуша, преди да се сочи с пръст. Ето нещо забавно... Имам данни от разбор на реакции и отговори на хора в интернет пространството върху музикално произведение. Представете си пост във фейсбук, на който има споделена ария и текст към него, който подканва хората да дадат своето мнение. Данните от това проучване демонстрират, че единствено 20% от феновете са се срещнали с продукта. Останалите 80% са реагирали и коментирали, без даже да са чули песента. Има ли потребност да изяснявам какъв вид са мненията под поста? Затова моля към българската аудитория да се опитат да чуят, преди да решат. Няма значение какъв е жанрът, има значение каква е песента. Ние от Балканите няма да избягаме, те от нас също.
- Попфолкът у нас претърпява върхове и спадове през десетилетията на съществуването си. Каква оценка давате за положението сега на този род?
- Поп фолкът постоянно е бил желан в България и балканските страни, не помня да е имал спад. Вярвам, че скоро няма и да има. В годините минава друга мода през този род, която е много повлияна от съседите ни Гърция, Сърбия и Турция, само че пък това работи като някакъв обединител на народите и аз го поддържам.
- Новата ви ария " Заклевам се " за малко се трансформира в шлагер. Каква е историята към нейното основаване?
- Мелодията й се зароди в главата ми по време на една безсънна нощ. В моя на пръв взор прелестен живот постоянно ми се случват такива вечери. Реших, че е доста незабавно и животоспасяващо, преди да съм не запомнила мелодията, да събудя композитора Радомир Кишев, с цел да му я изпея в два часа след среднощ. Текстът се изля с лекост по мелодията на песента, разказвайки за любовни терзания - тематиката, която в никакъв случай няма да омръзне. Още от хрумването на мелодията взех решение, че тази ария ще е за мен. Всъщност това е песента, която възроди моята изпълнителско-авторска активност.
- Има ли персонален миг, претърпян от вас, който изпявате в песента?
- Ако има обич, има и персонален миг. Ако обаче един персонален миг бъде разказан, облечен в думи, той стопира да бъде персонален.
- Какви са най-големите ви фантазии?
- Вярвам, че желанията не се споделят на глас. Винаги съм си поставяла цели и съм се движила към тях с дребни крачки. Големината на фантазиите при всеки е друга. Персонално мога да кажа, че съм си сбъднала една огромна фантазия съгласно моите разбирания и много дребни.
- Каква година изпращате и какво си пожелавате за 2025 година?
- Тази година мина незабелязано, даже съм смутена от препускащото време. Надявам се идната да мине по-бавничко. Определено адресирам сполучлива година от работна позиция, само че с печален спомен заради загуба на непосредствен човек. През новата година " битката " продължава: ще пеем, ще учим, ще вършим музика и ще го живеем този живот. Пожелавам на себе си и на вашите читатели здраве, успокоение и повече свободно време за околните хора.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ