България е на 35-а позиция в класацията на най-богатите страни
Алианц показа 14-ото издание на Global Wealth Report, който наблюдава положението на активите и отговорностите на семействата в близо 60 страни.
Трудна година
2022 година е слаба година за спестителите. Следвайки най-лошия сюжет, цените на активите навсякъде означават спад. Резултатът е спад с 2,7% на световните финансови активи на частните семейства, който е най-големият след Глобалната финансова рецесия през 2008 г. Темповете на напредък на трите съществени класа активи обаче се разграничават доста. Докато скъпите бумаги (-7,3%) и застраховките/пенсионните спестявания означават мощен спад, банковите депозити означават постоянен растеж от 6,0%. Като цяло са изгубени финансови активи на стойност €6,6 трилиона, а общите финансови активи възлизат на €233 трилиона в края на 2022 г.
Спадът е най-силно изразен в Северна Америка (-6,2%), следвана от Западна Европа (-4,8%). Азия, въпреки това, като се изключи Япония, продължава да отбелязва мощни темпове на напредък. Финансовите активи на Китай се усилват доста, отбелязвайки растеж от 6,9%. В съпоставяне с миналата година (+13,3%) и дълготрайната междинна стойност за последните 20 години (+15,9%), това е много разочароващо развиване – локдауните си споделиха думата.
Скромен напредък за България
Брутните финансови активи на българските семейства са се нараснали със скромните 2,6% през 2022 г., надалеч под рекордното провокирано от пандемията нарастване през миналата година (29%). Основен мотор са банковите депозити, които нарастват с 10%. Класът активи застраховки/пенсионни спестявания, въпреки това, губи 3,0% в стойност, до момента в който скъпите бумаги не регистрират смяна (-0,1%). Променящото се спестовно държание играе значима роля в това. Докато през 2021 г. новите спестявания се усилват и по-голямата част от тях са вложени в финансовите пазари, през 2022 г. се завръщат старите модели: спестителите понижават покупките на скъпи бумаги до нула (след като купуват скъпи бумаги на стойност €20 милиарда през миналата година) и употребяват всички свежи спестявания, които понижават с 86%, за банкови депозити, достигайки 28%.
В съпоставяне с предпандемичната 2019 година, финансовите активи са с 40,3% по-високи, само че единствено в номинално изражение. Приспособено към инфлацията, растежът е намалял на половина – с 19,2% за три години. Растежът на пасивите остава висок на 11,1% (10,1% за 2021 г.). Въпреки това, с помощта на високия номинален напредък, съотношението дълг/БВП спада с 2% до 27,4%; в този момент е със 7% под пика си от 2009 година В последна сметка чистите финансови активи се усилват с едвам 0,8%. С чисти финансови активи на глава от популацията от €14 510 България остава на 35-а позиция в класацията на най-богатите страни (виж таблицата).
Без номинални облаги
Въпреки горчивите загуби в номинално изражение, в края на предходната година световните финансови активи на семействата са с близо 19% над равнищата преди Covid-19. Приспособени към инфлацията, съвсем две трети от номиналния напредък стават жертва на нарастванията на цените, намалявайки действителния напредък до оскъдните 6,6% за три години. Докато множеството райони могат най-малко да запазят някакъв действителен напредък на благосъстоянието, обстановката в Западна Европа е друга: всички номинални облаги са заличени, а действителното благосъстояние понижава с 2,6% през 2019 г.
„ В продължение на доста години спестителите се оплакваха от нулеви лихвени проценти “ – разяснява Лудовик Субран, основен икономист на Allianz. „ Но същинският зложелател на спестителите е инфлацията, и освен скокът ѝ по време на Covid-19. В международен мащаб три четвърти от номиналния напредък на финансовите активи през последните 20 години бяха изядени от инфлацията. Това акцентира нуждата от рационално икономисване и висока финансова просветеност. Инфлацията е звяр, който мъчно може да се победи. Без тласъци и дотации за дълготрайно икономисване множеството спестители могат да срещнат усложнения. “
Няма положителни вероятности
След спада през 2022 година световните финансови активи би трябвало да се върнат към напредък през 2023 г. Засега това се поддържа на първо място от позитивното развиване на фондовите пазари. Като цяло, Алианц чака световните финансови активи да се усилят с към 6%, като се има поради и по-нататъшното „ нормализиране “ на спестовното държание. Като се има поради международен % на инфлация от към 6% през 2023 г. спестителите би трябвало да бъдат пощадени за още една година от действителни загуби на финансовите им активи.
„ Средносрочната вероятност е много смесена “, разяснява Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на отчета. „ Няма положителни парични и стопански вероятности. През идващите три години междинният растеж на финансовите активи евентуално ще се движи сред 4% и 5%, при хипотетична междинна възвръщаемост за фондовите пазари. Но сходно на времето, което става все по-екстремно на фона на климатичните промени, би трябвало да се чакат повече съмнения на пазара в новия геополитически и стопански пейзаж. „ Нормалните “ години може по-скоро да се трансфорат в изключение. “
Затягане на коланите
Обратът на лихвените проценти се усеща и в отговорностите на частните семейства. След като световният частен дълг се покачва със 7,8% през 2021 г., предходната година растежът отслабва доста до 5,7%. Най-рязък спад отбелязва Китай: миналогодишният растеж от 5,4% е най-ниският до момента. Като цяло, световният дълг на семействата възлизат на €55,8 трилиона към края на 2022 г. С разширението на границата сред дълга и икономическия напредък до 3,9%, съотношението световен дълг към Брутният вътрешен продукт (задълженията като % от БВП) понижава доста – с повече от 2% – до 66,1% през 2022 г. Това значи, че коефициентът на световната задлъжнялост на частните семейства се връща на почти същото равнище, както при започване на хилядолетието – удивително равнище на непоклатимост, което мъчно се вписва в широкоразпространения роман за свят, който се дави в задължения. Въпреки това има огромни промени в положението на международния дълг. На първо място, стабилността характеризира развиването в напредналите стопански системи. От друга страна, множеството нововъзникващи пазари означават внезапен растеж на коефициента на задлъжнялост през последните две десетилетия. Китай е отпред в листата с коефициент, който се е нараснал повече от три пъти до 61%.
Трудна година
2022 година е слаба година за спестителите. Следвайки най-лошия сюжет, цените на активите навсякъде означават спад. Резултатът е спад с 2,7% на световните финансови активи на частните семейства, който е най-големият след Глобалната финансова рецесия през 2008 г. Темповете на напредък на трите съществени класа активи обаче се разграничават доста. Докато скъпите бумаги (-7,3%) и застраховките/пенсионните спестявания означават мощен спад, банковите депозити означават постоянен растеж от 6,0%. Като цяло са изгубени финансови активи на стойност €6,6 трилиона, а общите финансови активи възлизат на €233 трилиона в края на 2022 г.
Спадът е най-силно изразен в Северна Америка (-6,2%), следвана от Западна Европа (-4,8%). Азия, въпреки това, като се изключи Япония, продължава да отбелязва мощни темпове на напредък. Финансовите активи на Китай се усилват доста, отбелязвайки растеж от 6,9%. В съпоставяне с миналата година (+13,3%) и дълготрайната междинна стойност за последните 20 години (+15,9%), това е много разочароващо развиване – локдауните си споделиха думата.
Скромен напредък за България
Брутните финансови активи на българските семейства са се нараснали със скромните 2,6% през 2022 г., надалеч под рекордното провокирано от пандемията нарастване през миналата година (29%). Основен мотор са банковите депозити, които нарастват с 10%. Класът активи застраховки/пенсионни спестявания, въпреки това, губи 3,0% в стойност, до момента в който скъпите бумаги не регистрират смяна (-0,1%). Променящото се спестовно държание играе значима роля в това. Докато през 2021 г. новите спестявания се усилват и по-голямата част от тях са вложени в финансовите пазари, през 2022 г. се завръщат старите модели: спестителите понижават покупките на скъпи бумаги до нула (след като купуват скъпи бумаги на стойност €20 милиарда през миналата година) и употребяват всички свежи спестявания, които понижават с 86%, за банкови депозити, достигайки 28%.
В съпоставяне с предпандемичната 2019 година, финансовите активи са с 40,3% по-високи, само че единствено в номинално изражение. Приспособено към инфлацията, растежът е намалял на половина – с 19,2% за три години. Растежът на пасивите остава висок на 11,1% (10,1% за 2021 г.). Въпреки това, с помощта на високия номинален напредък, съотношението дълг/БВП спада с 2% до 27,4%; в този момент е със 7% под пика си от 2009 година В последна сметка чистите финансови активи се усилват с едвам 0,8%. С чисти финансови активи на глава от популацията от €14 510 България остава на 35-а позиция в класацията на най-богатите страни (виж таблицата).
Без номинални облаги
Въпреки горчивите загуби в номинално изражение, в края на предходната година световните финансови активи на семействата са с близо 19% над равнищата преди Covid-19. Приспособени към инфлацията, съвсем две трети от номиналния напредък стават жертва на нарастванията на цените, намалявайки действителния напредък до оскъдните 6,6% за три години. Докато множеството райони могат най-малко да запазят някакъв действителен напредък на благосъстоянието, обстановката в Западна Европа е друга: всички номинални облаги са заличени, а действителното благосъстояние понижава с 2,6% през 2019 г.
„ В продължение на доста години спестителите се оплакваха от нулеви лихвени проценти “ – разяснява Лудовик Субран, основен икономист на Allianz. „ Но същинският зложелател на спестителите е инфлацията, и освен скокът ѝ по време на Covid-19. В международен мащаб три четвърти от номиналния напредък на финансовите активи през последните 20 години бяха изядени от инфлацията. Това акцентира нуждата от рационално икономисване и висока финансова просветеност. Инфлацията е звяр, който мъчно може да се победи. Без тласъци и дотации за дълготрайно икономисване множеството спестители могат да срещнат усложнения. “
Няма положителни вероятности
След спада през 2022 година световните финансови активи би трябвало да се върнат към напредък през 2023 г. Засега това се поддържа на първо място от позитивното развиване на фондовите пазари. Като цяло, Алианц чака световните финансови активи да се усилят с към 6%, като се има поради и по-нататъшното „ нормализиране “ на спестовното държание. Като се има поради международен % на инфлация от към 6% през 2023 г. спестителите би трябвало да бъдат пощадени за още една година от действителни загуби на финансовите им активи.
„ Средносрочната вероятност е много смесена “, разяснява Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на отчета. „ Няма положителни парични и стопански вероятности. През идващите три години междинният растеж на финансовите активи евентуално ще се движи сред 4% и 5%, при хипотетична междинна възвръщаемост за фондовите пазари. Но сходно на времето, което става все по-екстремно на фона на климатичните промени, би трябвало да се чакат повече съмнения на пазара в новия геополитически и стопански пейзаж. „ Нормалните “ години може по-скоро да се трансфорат в изключение. “
Затягане на коланите
Обратът на лихвените проценти се усеща и в отговорностите на частните семейства. След като световният частен дълг се покачва със 7,8% през 2021 г., предходната година растежът отслабва доста до 5,7%. Най-рязък спад отбелязва Китай: миналогодишният растеж от 5,4% е най-ниският до момента. Като цяло, световният дълг на семействата възлизат на €55,8 трилиона към края на 2022 г. С разширението на границата сред дълга и икономическия напредък до 3,9%, съотношението световен дълг към Брутният вътрешен продукт (задълженията като % от БВП) понижава доста – с повече от 2% – до 66,1% през 2022 г. Това значи, че коефициентът на световната задлъжнялост на частните семейства се връща на почти същото равнище, както при започване на хилядолетието – удивително равнище на непоклатимост, което мъчно се вписва в широкоразпространения роман за свят, който се дави в задължения. Въпреки това има огромни промени в положението на международния дълг. На първо място, стабилността характеризира развиването в напредналите стопански системи. От друга страна, множеството нововъзникващи пазари означават внезапен растеж на коефициента на задлъжнялост през последните две десетилетия. Китай е отпред в листата с коефициент, който се е нараснал повече от три пъти до 61%.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ