Политико: Измамните обещания на НАТО подклаждат неоправдани украински надежди
Алиансът продължава да води безотговорна политика по отношение на Украйна, давайки подправени очаквания и правейки мира по-малко евентуален, а войната - по-опасна
На срещата на НАТО във Вашингтон, отдадена на 75-ата годишнина на алианса, водачите предложиха на Украйна нова порция лъжлива вяра във войната ѝ против Русия - което е по-лошо от това да не се прави нищо.
Дали посредством боен ангажимент или засилена поддръжка, претенцията, че НАТО сега да обезпечи украинска победа или да го стори по-късно, кара водачите на страната да отсрочват оправянето с тежките условия в страната. Нещо повече, това заплашва да заплаши още повече членовете на НАТО без да им донесе сигурност.
Тази шарада не е нищо ново, само че в този момент е изключително несъответствуващ миг.
След неуспеха на контраофанзивата на Украйна през 2023 година стартира да излиза наяве, че нейните сили не могат да си върнат повече от територията си. Въпреки сериозния приток на западна помощ, Киев мъчно може да задържи това, което има - събитие, което допуска, че би трябвало да стартира да изследва опциите за договаряния с Москва за преустановяване или даже заледяване на спора посредством помирение в този момент, преди обстановката на бойното поле да се утежни и опциите за договаряния да намалеят.
Но вместо това Вашингтон и европейските столици, за жалост, удвояват - най-малко на равнище изразителност - изказванията си, че Украйна един ден ще се причисли към НАТО. Всъщност, откакто преди срещата на върха приказваха за някакъв замъглен " мост " към вероятно участие на Украйна, по време на самата среща водачите на НАТО обявиха, че пътят на Украйна към алианса е " необратим ".
Снимка: БТА/АР
През последните седмици Съединени американски щати също по този начин подписаха 10-годишен пакт за сигурност с Киев и утвърдиха потреблението на американски оръжия от украинските сили по цели на територията на Руската федерация. Междувременно, подсилен от водачите на Балтийските страни, френският президент Еманюел Макрон предложи в Украйна да бъдат изпратени сухопътни войски на НАТО, а ръководителят на Съвета на началник-щабовете на Съединени американски щати загатна, че разполагането на инструктори на НАТО в Украйна е неизбежно.
Но както към този момент сме заявявали и преди този момент, би било неуместно да приемем Украйна в НАТО - в този момент или в миналото.
Всеки вероятен сюжет за присъединение на Украйна съставлява неразрешима алтернатива: страната не може да бъде призната, до момента в който е във война с Русия - най-много тъй като това неотложно би запратило НАТО и Русия в нуклеарна рецесия. Освен това всеки ангажимент за отбрана на Украйна в бъдеще не би бил благонадежден възпиращ фактор. Гарантът на алианса - Съединени американски щати, към този момент ясно сподели, че няма да води война и да рискува нуклеарна война от името на Украйна, даже когато оцеляването на последната е заложено на карта, защото Съединени американски щати нямат витален интерес от това - мнение, което някогашният президент Барак Обама категорично съобщи през 2016 година
Казано по-просто, обещанията на Запада са празни приказки, а участието на Украйна в НАТО към този момент наподобява не е на дневен ред. Предложението на Макрон наподобява много несериозно, а пактът със Съединени американски щати всъщност е алегоричен. Въпреки това даже подправените обещания могат да донесат действителна заплаха, а тя може да се прояви под няколко форми:
Първо, всяка вероятност за участие на Украйна в НАТО, колкото и съмнителна да е тя, резервира главната причина за войната, като дава на Русия тласък да удължи спора, с цел да осуети присъединението на Украйна. Както при плановете за контракти, които Русия показа през декември 2021 година, по този начин и при договарянията в Истанбул, извършени през март и април 2022 година, всяка резолюция неизбежно ще бъде обвързана с изискването Украйна да не се причисли към НАТО.
Снимка: БТА/АП
Второ, подправените обещания предизвикват лъжливи очаквания, което единствено ще стимулира Украйна да продължи да следва несполучливата си тактика да си върне всички изгубени територии и да заобикаля договарянията с Москва.
Понастоящем най-хубавият вид за Украйна евентуално е да се окопае и да схване отбранителна тактика, като по едно и също време с това стартира договаряния за мир или най-малко за помирение. Западната помощ може да помогне на Киев да удържи фронтовата линия и да обстрелва цели в Русия за известно време, само че тя не може да размени крайната липса на жива мощ в Украйна, а в това време личната индустриална база на Запада е напрегнат, с цел да обезпечи задоволителна огнева мощност, която да подхожда на съветската. Продължаването на войната дава обещание единствено по-нататъшно изтощение на силите на Украйна и възможна опция или за сриване на фронтовата линия, или за политически колапс.
Разбира се, може да се окаже, че Русия не е подготвена да одобри даже помирение при актуалното териториалното статукво, а сполучливите договаряния могат да лишават години. Но това, което реториката на НАТО отсрочва, е даже не сигурния мир, а по-скоро първите крачки към него. А те изискват като най-малко политическа изместване към приемане на обстоятелството, че войната няма да завърши с цялостна правдивост за Украйна и връщане на всичко, което Русия е заграбила.
Украйна също не е монолит с твърда поддръжка за възвръщането на всички територии непременно. Все повече украинци сигурно биха желали да трансформират курса и да спрат да жертват живота си за все по-недостижими цели. Фалшивите западни обещания поддържат по-малко практичната опция.
Освен това, макар че цената на подправената вяра пада най-много върху Украйна, тя усилва риска и за американците и другите членове на НАТО. Колкото по-дълго се проточва войната, толкоз повече нараства опасността от ескалация. Това към този момент е видно от постепенния метод на Съединени американски щати, които изпращат все по-далекобойни оръжия в Украйна и позволяват потреблението им по цели в Русия.
През последните седмици Украйна към този момент употребява личните си локални благоприятни условия, с цел да нанесе удари по съветски радарни станции, които са предопределени да обезпечат ранно предизвестие при положение на американска нуклеарна офанзива. А предишния месец субмуниции от доставена от Съединени американски щати ракета, изстреляна от украинските сили, паднаха върху цивилни плажуващи в Севастопол, Крим, евентуално откакто тя е била прехваната от съветската противовъздушна защита.
Тези събития пораждат остра угриженост. Атакуването на системите за ранно предизвестие подкопава увереността на Русия в способността ѝ да реагира при положение на първи нуклеарен удар от страна на Съединени американски щати, заради което се усилва рискът Русия да употребява нуклеарно оръжие. По-вероятно е обаче Москва да отговори на нападенията на своята територия, при които се употребяват оръжия, предоставени от Съединени американски щати, като откри способи да нападна непосредствено Съединени американски щати или помагащите им страни. Нападенията на Украйна в Русия повдигат и въпроса дали Съединени американски щати могат да спрат Киев да ги въвлече в директен спор, защото обстановката става все по-тежка.
Снимка: AP/БТА
Анализатори, които се възприемат като поддръжници на Украйна, постоянно упорстват, че Западът не би трябвало да отстъпва пред " нуклеарния шантаж ", защото ескалация до нуклеарна война е малко евентуална. Но точното название на " нуклеарния шантаж " е " нуклеарно въздържане " и то не изисква убеденост, че ще се стигне до злополука, а единствено боязън, че това може да се случи. Тези коментатори наподобява имат вяра, че способността ни да възпираме Русия ни освобождава от бремето да бъдем възпирани от нея - като да си играем на кой пръв ще се уплаши, без да разбираме, че рискът от конфликт е съвместен.
Тази логичност е ненормална при всевъзможни условия, само че изключително в тази ситуация с Украйна, където салдото на решимостта сред Съединени американски щати и Русия е доминиращ в интерес на последната. Рискът от нуклеарна война може и да е невисок, само че апокалиптичните ѝ последствия изискват да се трудим, с цел да го запазим подобен.
Снимка: БТА/АП
И въпреки всичко тази седмица НАТО продължи безотговорната си политика по отношение на Украйна: предоставяйки подправена вяра, правейки мира по-малко евентуален, а войната - по-опасна. Друга среща на върха, изпълнена с натурализъм, би признала, че Украйна не може да завоюва в смисъла, който тя е определила като победа, и че НАТО няма да я отбрани.
Това щеше да бъде мост към по-добри вероятности за рационален мир в Украйна, а да не приказваме за усъвършенствана сигурност за НАТО.
Кристофър Маккалиън е теоретичен помощник, а Бенджамин Х. Фридман е шеф по политиките в американския мозъчен концерн Defense Priorities.
На срещата на НАТО във Вашингтон, отдадена на 75-ата годишнина на алианса, водачите предложиха на Украйна нова порция лъжлива вяра във войната ѝ против Русия - което е по-лошо от това да не се прави нищо.
Дали посредством боен ангажимент или засилена поддръжка, претенцията, че НАТО сега да обезпечи украинска победа или да го стори по-късно, кара водачите на страната да отсрочват оправянето с тежките условия в страната. Нещо повече, това заплашва да заплаши още повече членовете на НАТО без да им донесе сигурност.
Тази шарада не е нищо ново, само че в този момент е изключително несъответствуващ миг.
След неуспеха на контраофанзивата на Украйна през 2023 година стартира да излиза наяве, че нейните сили не могат да си върнат повече от територията си. Въпреки сериозния приток на западна помощ, Киев мъчно може да задържи това, което има - събитие, което допуска, че би трябвало да стартира да изследва опциите за договаряния с Москва за преустановяване или даже заледяване на спора посредством помирение в този момент, преди обстановката на бойното поле да се утежни и опциите за договаряния да намалеят.
Но вместо това Вашингтон и европейските столици, за жалост, удвояват - най-малко на равнище изразителност - изказванията си, че Украйна един ден ще се причисли към НАТО. Всъщност, откакто преди срещата на върха приказваха за някакъв замъглен " мост " към вероятно участие на Украйна, по време на самата среща водачите на НАТО обявиха, че пътят на Украйна към алианса е " необратим ".
Снимка: БТА/АР През последните седмици Съединени американски щати също по този начин подписаха 10-годишен пакт за сигурност с Киев и утвърдиха потреблението на американски оръжия от украинските сили по цели на територията на Руската федерация. Междувременно, подсилен от водачите на Балтийските страни, френският президент Еманюел Макрон предложи в Украйна да бъдат изпратени сухопътни войски на НАТО, а ръководителят на Съвета на началник-щабовете на Съединени американски щати загатна, че разполагането на инструктори на НАТО в Украйна е неизбежно.
Но както към този момент сме заявявали и преди този момент, би било неуместно да приемем Украйна в НАТО - в този момент или в миналото.
Всеки вероятен сюжет за присъединение на Украйна съставлява неразрешима алтернатива: страната не може да бъде призната, до момента в който е във война с Русия - най-много тъй като това неотложно би запратило НАТО и Русия в нуклеарна рецесия. Освен това всеки ангажимент за отбрана на Украйна в бъдеще не би бил благонадежден възпиращ фактор. Гарантът на алианса - Съединени американски щати, към този момент ясно сподели, че няма да води война и да рискува нуклеарна война от името на Украйна, даже когато оцеляването на последната е заложено на карта, защото Съединени американски щати нямат витален интерес от това - мнение, което някогашният президент Барак Обама категорично съобщи през 2016 година
Казано по-просто, обещанията на Запада са празни приказки, а участието на Украйна в НАТО към този момент наподобява не е на дневен ред. Предложението на Макрон наподобява много несериозно, а пактът със Съединени американски щати всъщност е алегоричен. Въпреки това даже подправените обещания могат да донесат действителна заплаха, а тя може да се прояви под няколко форми:
Първо, всяка вероятност за участие на Украйна в НАТО, колкото и съмнителна да е тя, резервира главната причина за войната, като дава на Русия тласък да удължи спора, с цел да осуети присъединението на Украйна. Както при плановете за контракти, които Русия показа през декември 2021 година, по този начин и при договарянията в Истанбул, извършени през март и април 2022 година, всяка резолюция неизбежно ще бъде обвързана с изискването Украйна да не се причисли към НАТО.
Снимка: БТА/АП Второ, подправените обещания предизвикват лъжливи очаквания, което единствено ще стимулира Украйна да продължи да следва несполучливата си тактика да си върне всички изгубени територии и да заобикаля договарянията с Москва.
Понастоящем най-хубавият вид за Украйна евентуално е да се окопае и да схване отбранителна тактика, като по едно и също време с това стартира договаряния за мир или най-малко за помирение. Западната помощ може да помогне на Киев да удържи фронтовата линия и да обстрелва цели в Русия за известно време, само че тя не може да размени крайната липса на жива мощ в Украйна, а в това време личната индустриална база на Запада е напрегнат, с цел да обезпечи задоволителна огнева мощност, която да подхожда на съветската. Продължаването на войната дава обещание единствено по-нататъшно изтощение на силите на Украйна и възможна опция или за сриване на фронтовата линия, или за политически колапс.
Разбира се, може да се окаже, че Русия не е подготвена да одобри даже помирение при актуалното териториалното статукво, а сполучливите договаряния могат да лишават години. Но това, което реториката на НАТО отсрочва, е даже не сигурния мир, а по-скоро първите крачки към него. А те изискват като най-малко политическа изместване към приемане на обстоятелството, че войната няма да завърши с цялостна правдивост за Украйна и връщане на всичко, което Русия е заграбила.
Украйна също не е монолит с твърда поддръжка за възвръщането на всички територии непременно. Все повече украинци сигурно биха желали да трансформират курса и да спрат да жертват живота си за все по-недостижими цели. Фалшивите западни обещания поддържат по-малко практичната опция.
Освен това, макар че цената на подправената вяра пада най-много върху Украйна, тя усилва риска и за американците и другите членове на НАТО. Колкото по-дълго се проточва войната, толкоз повече нараства опасността от ескалация. Това към този момент е видно от постепенния метод на Съединени американски щати, които изпращат все по-далекобойни оръжия в Украйна и позволяват потреблението им по цели в Русия.
През последните седмици Украйна към този момент употребява личните си локални благоприятни условия, с цел да нанесе удари по съветски радарни станции, които са предопределени да обезпечат ранно предизвестие при положение на американска нуклеарна офанзива. А предишния месец субмуниции от доставена от Съединени американски щати ракета, изстреляна от украинските сили, паднаха върху цивилни плажуващи в Севастопол, Крим, евентуално откакто тя е била прехваната от съветската противовъздушна защита.
Тези събития пораждат остра угриженост. Атакуването на системите за ранно предизвестие подкопава увереността на Русия в способността ѝ да реагира при положение на първи нуклеарен удар от страна на Съединени американски щати, заради което се усилва рискът Русия да употребява нуклеарно оръжие. По-вероятно е обаче Москва да отговори на нападенията на своята територия, при които се употребяват оръжия, предоставени от Съединени американски щати, като откри способи да нападна непосредствено Съединени американски щати или помагащите им страни. Нападенията на Украйна в Русия повдигат и въпроса дали Съединени американски щати могат да спрат Киев да ги въвлече в директен спор, защото обстановката става все по-тежка.
Снимка: AP/БТА Анализатори, които се възприемат като поддръжници на Украйна, постоянно упорстват, че Западът не би трябвало да отстъпва пред " нуклеарния шантаж ", защото ескалация до нуклеарна война е малко евентуална. Но точното название на " нуклеарния шантаж " е " нуклеарно въздържане " и то не изисква убеденост, че ще се стигне до злополука, а единствено боязън, че това може да се случи. Тези коментатори наподобява имат вяра, че способността ни да възпираме Русия ни освобождава от бремето да бъдем възпирани от нея - като да си играем на кой пръв ще се уплаши, без да разбираме, че рискът от конфликт е съвместен.
Тази логичност е ненормална при всевъзможни условия, само че изключително в тази ситуация с Украйна, където салдото на решимостта сред Съединени американски щати и Русия е доминиращ в интерес на последната. Рискът от нуклеарна война може и да е невисок, само че апокалиптичните ѝ последствия изискват да се трудим, с цел да го запазим подобен.
Снимка: БТА/АП И въпреки всичко тази седмица НАТО продължи безотговорната си политика по отношение на Украйна: предоставяйки подправена вяра, правейки мира по-малко евентуален, а войната - по-опасна. Друга среща на върха, изпълнена с натурализъм, би признала, че Украйна не може да завоюва в смисъла, който тя е определила като победа, и че НАТО няма да я отбрани.
Това щеше да бъде мост към по-добри вероятности за рационален мир в Украйна, а да не приказваме за усъвършенствана сигурност за НАТО.
Кристофър Маккалиън е теоретичен помощник, а Бенджамин Х. Фридман е шеф по политиките в американския мозъчен концерн Defense Priorities.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ