Алиансът на технологичната индустрия: Алармираме ЕК за спорни промени в Плана за възстановяване
Алиансът на софтуерната промишленост в България (АТИ) изпрати писмо до Европейската комисия (ЕК), с което показа загрижеността си по отношение на измененията в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) в частта “Цифрова свързаност”, написа. АТИ сплотява ползите както на предприятията, осъществяващи електронни известия, по този начин и на снабдители на съоръжение, мрежови и систематични интегратори, академична и научна общественост.
Алиансът акцентира, че заложеният по Плана разход от 316 млн. лв. за основаване на държавна телекомуникационна мрежа продължава да бъде част от Националния проект макар уверенията на представители на държавното управление, че страната не възнамерява основаване на държавен телекомуникационен оператор. Нещо повече, плануваният потенциал на новата държавна телекомуникационна инфраструктура ще надвиши потенциала даже на трите най-големи мобилни оператора в България и ще дублира мрежата им в редица обитаеми места, което прави разхода извънредно неуместен и не дава отговор на концепцията на Механизма за възобновяване и резистентност (МВУ) за стимулиране на частните вложения и на амбициозните проекти за цифровизация на Европейския съюз, заложени в задачите на Цифровото десетилетие.
Напълно неразбираемо остава и по какъв начин страната ще поддържа мрежата след построяването й. За задачата е належащо планирането на съществени финансови вложения. За съпоставяне, единствено за предходната година трите телекома са вложили в разширение и възстановяване на потенциала на мрежите си и създаване на 5G над половин милиард лв..
Неясна е и повода, заради която задачите в частта от Плана, която преглежда подобряването на свързаността в слабонаселени и отдалечени региони и разрастване на мрежи с доста огромен потенциал, са значително занижени. Броят на обитаемоте места с нови възли за достъп от 500 е понижен на 185, а опцията от този тип съгласуваност да се възползват 200 000 семейства се редуцира на 350 хиляди поданици, което на процедура значи, че ще бъдат достигнати доста по-малко хора.
АТИ показва и опасения, че потреблението на средствата, планувани по МВУ, за обезпечаване на оптична съгласуваност посредством държавната опорна мрежа на държавната администрация, а не на жителите, не дава отговор на задачите на Европейската комисия, избрани в Плана за деяние “5G за Европа”, по повод построяването на 5G съгласуваност по основни транспортни коридори. В тази връзка АТИ осведоми Комисията, че плануваната по Плана от телекомите инвестиция от 300 млн. лв. за интензивно съоръжение на 5G мрежи към този момент няма да бъде направена.
Също по този начин, като се имат поради условията на МВУ, съгласно които най-малко 37% от общия размер на отпуснатите средства би трябвало да способстват за климата, и като се има поради актуалната енергийна рецесия, повода за отпадането на стълба “Зелена свързаност”, отдаден на слънчевите панели за базовите станции, е необяснима.
В писмото си към Специалната група за МВУ на Генералния секретариат на Европейска комисия и способените по тематиката генерални дирекции, АТИ напомни обстоятелството, че препоръчаните промени бяха направени без никакви публични съвещания или разисквания със бранша на електронните известия.
Предвид гореизложеното, АТИ изрази сериозните си подозрения, че частта “Цифрова свързаност” в действителност ще способства за създаването и използването на ефикасна политика и регулаторна рамка, за ефикасното потребление на радиочестотния набор за развиването на 5G мрежи и услуги и за основаването на удобна капиталова среда, както е посочено в оценката на Европейска комисия за Националния проект за възобновяване и резистентност.
Публикуваме и текста на писмото:
ДО
РАБОТНА ГРУПА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАРИАТ
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ ВЪПРОСИ “
ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ, СЪДЪРЖАНИЕ И ТЕХНОЛОГИИ “
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ КОНКУРЕНЦИЯ “
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
ОТНОСНО: ПРЕРАБОТЕН ПРОЕКТ П-18 “ЦИФРОВА СВЪРЗАНОСТ”
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
С актуалното писмо бихме желали да споделим сериозните опасения на Алианса на софтуерната промишленост (АТИ), свързани с оповестения на 11.03.22 година модифициран план П-18 „ Цифрова свързаност” от Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ).
1. НПВУ беше модифициран без обществени съвещания
На първо място бихме желали да изкажем нашето отчаяние, обвързвано с нарушаването на правилата на Европейски Съюз за гласност и бистрота. За разлика от необятно коментираните в общественото пространство през последните три месеца от представители на изпълнителната власт планове в секторите превоз, опазване на здравето и енергетика, нуждата от смяна в частта „ Цифрова свързаност” нито един път не беше наранена и не бяха извършени обществени съвещания по нея. На процедура новата версия беше оповестена – за информация - на уеб страницата - nextgeneration.bg на 11.03.2022 година под заглавие „ Преработени планове в отговор на мненията на Европейската комисия по Националния проект за възобновяване и резистентност “. За съпоставяне, оповестените три версии към 15.10.2021 година, бяха задълбочено обсъждани със бранша в продължение на една година.
2. Липса на обосновка за направените промени
Концепцията на плана е напълно модифицирана с единствения мотив, че измененията са направени, с цел да се отговори на мненията на Европейска комисия. Имаме съществени запаси към този мотив, заради обстоятелството, че последната версия на частта „ Цифрова съгласуваност “ на НПВУ беше създадена особено, с цел да отговори на Насоките на Европейска комисия към страните-членки, за да се компенсира изоставането на страната във връзка с показателя за навлизането на цифровите технологии в стопанската система и обществото (DESI).
3. По отношение модифицирания план всъщност обръщаме внимание на измененията в няколко основни за развиването на страната направления:
3.1. Отпадането на построяването на 5G по трансевропейските коридори слага под подозрение готовността на България да отговори на осъществяването на задачите на „ 5G за Европа: План за действие”, съгласно които „ всички градски зони и всички съществени пътища от републиканската пътна мрежа би трябвало да имат цялостно покритие на 5G до 2025 година “
3.2. Първоначално плануваният финансов запас за 5G беше пренасочен към развиването на държавната електронна съобщителна мрежа. Смятаме, че това опонира на задачите на Европейски Съюз, заложени в ИВУ за възобновяване и стабилно развиване на стопанската система, стимулиране на частната самодейност и поощряване на вложенията. Нещо повече, даже задачите на модифицирания проект са написани по този начин, че да облагодетелстват развиването на държавна телекомуникационна мрежа за сметка на разгръщането на мрежи в селските региони: Нотификацията за държавна помощ и процедурите само че публични поръчки ще се организират редом в интервала от шест месеца, до момента в който известието за държавна помощ по съгласно „ Дейност 2 “ ще трае една година, а процедурите по публичните поръчки ще са две години и половина.
По този метод, вместо да служат за възобновяване на стопанската система и устойчивото развиване на цифровата промяна, половината от средствата от бюджета за „ Цифрова съгласуваност “ ще се употребяват за „ Дейност 1 – Развитие на държавна опорна мрежа “.
Изредените нагоре проблеми пораждат следните въпроси:
- какъв сигнал се дава към частните вложители с включването на страната на един конкурентен пазар;
- по какъв метод ще се реализиран задачите на Европейски Съюз, заложени в ИВУ за възобновяване и стабилно развиване на стопанската система, стимулиране на частната самодейност и поощряване на инвестициите;
- какви промени ще бъдат направени, с цел да се увеличи конкуренцията и да се подтикват инвестициите;
- неналичието на бистрота във връзка с типа държавна помощ, който ще бъде нотифициран, което в предходните разновидности на плана беше ясно несъмнено, с оглед гарантиране поддържането и развиването на построената мрежа, изключително в слабонаселените и отдалечени райони;
- има ли подготвеност страната да се ангажира с непривични за нея действия по планиране и създаване на електронни съобщителни мрежи в подобен огромен мащаб за толкоз къс интервал, поради съществуващия към този момент насъбран отрицателен опит в сходни планове през предходните програмни интервали и недостига на експерти с подобен профил;
- с какви средства ще се обезпечи в бъдеще поддържането и модернизацията на построената държавна мрежа, поради обстоятелството, че единствено за 2020 година електронните съобщителни предприятия са вложили в развиване и създаване на мрежи близо 430 милиона лв..
3.3. Преработените цели в „ Дейност 2 “ - Подобряване на свързаността на периферните едва обитаеми и селски региони и разрастване на мрежи с доста огромен потенциал са значително занижени. Броят на обитаемоте места с нови възли за достъп от 500 е понижен на 185, а опцията от този тип съгласуваност да се възползват 200 000 семейства се редуцира на 350 хиляди поданици.
3.4. Необяснимо е при условията на ИВУ 37% от средствата да бъдат ориентирани към „ зелен” преход и актуалната енергийна рецесия, в която се намираме, да отпадането направлението за „ Зелена свързаност”, реализирано посредством създаване на слънчеви панели на базовите станции.
3.5. Поради обстоятелството, че развиването на мрежите от пето потомство са отпаднали от проекта, би трябвало да имате поради, че плануваната от телекомите инвестиция от 300 млн. лв. към този момент няма да бъде направена.
3.6. Без сериозен фокус върху развиването на 5G, няма връзка сред оповестените промени, като даването на набор в 700 MHz и облекчаването на строителния режим на базовите станции с препоръчаните интензивности в „ Дейност 1 “ и „ Дейност 2 “.
Заложено е ограничаване за създаване на 5G съгласуваност единствено в честотен набор 700-900 MHz, което е ограничаващо за операторите, които могат да дават такива скорости и в различен честотен диапазон.
Предвид гореизложеното, бихме желали да изразим сериозните си подозрения, че частта „ Цифрова съгласуваност “ в сегашния си тип в действителност ще способства за създаването и използването на ефикасна политика и регулаторна рамка, за ефикасно потребление на радиочестотния набор за развиването на 5G мрежи и услуги и за основаването на удобна капиталова среда.
С почитание:
Андреана Атанасова
ръководител на УС
Алиансът акцентира, че заложеният по Плана разход от 316 млн. лв. за основаване на държавна телекомуникационна мрежа продължава да бъде част от Националния проект макар уверенията на представители на държавното управление, че страната не възнамерява основаване на държавен телекомуникационен оператор. Нещо повече, плануваният потенциал на новата държавна телекомуникационна инфраструктура ще надвиши потенциала даже на трите най-големи мобилни оператора в България и ще дублира мрежата им в редица обитаеми места, което прави разхода извънредно неуместен и не дава отговор на концепцията на Механизма за възобновяване и резистентност (МВУ) за стимулиране на частните вложения и на амбициозните проекти за цифровизация на Европейския съюз, заложени в задачите на Цифровото десетилетие.
Напълно неразбираемо остава и по какъв начин страната ще поддържа мрежата след построяването й. За задачата е належащо планирането на съществени финансови вложения. За съпоставяне, единствено за предходната година трите телекома са вложили в разширение и възстановяване на потенциала на мрежите си и създаване на 5G над половин милиард лв..
Неясна е и повода, заради която задачите в частта от Плана, която преглежда подобряването на свързаността в слабонаселени и отдалечени региони и разрастване на мрежи с доста огромен потенциал, са значително занижени. Броят на обитаемоте места с нови възли за достъп от 500 е понижен на 185, а опцията от този тип съгласуваност да се възползват 200 000 семейства се редуцира на 350 хиляди поданици, което на процедура значи, че ще бъдат достигнати доста по-малко хора.
АТИ показва и опасения, че потреблението на средствата, планувани по МВУ, за обезпечаване на оптична съгласуваност посредством държавната опорна мрежа на държавната администрация, а не на жителите, не дава отговор на задачите на Европейската комисия, избрани в Плана за деяние “5G за Европа”, по повод построяването на 5G съгласуваност по основни транспортни коридори. В тази връзка АТИ осведоми Комисията, че плануваната по Плана от телекомите инвестиция от 300 млн. лв. за интензивно съоръжение на 5G мрежи към този момент няма да бъде направена.
Също по този начин, като се имат поради условията на МВУ, съгласно които най-малко 37% от общия размер на отпуснатите средства би трябвало да способстват за климата, и като се има поради актуалната енергийна рецесия, повода за отпадането на стълба “Зелена свързаност”, отдаден на слънчевите панели за базовите станции, е необяснима.
В писмото си към Специалната група за МВУ на Генералния секретариат на Европейска комисия и способените по тематиката генерални дирекции, АТИ напомни обстоятелството, че препоръчаните промени бяха направени без никакви публични съвещания или разисквания със бранша на електронните известия.
Предвид гореизложеното, АТИ изрази сериозните си подозрения, че частта “Цифрова свързаност” в действителност ще способства за създаването и използването на ефикасна политика и регулаторна рамка, за ефикасното потребление на радиочестотния набор за развиването на 5G мрежи и услуги и за основаването на удобна капиталова среда, както е посочено в оценката на Европейска комисия за Националния проект за възобновяване и резистентност.
Публикуваме и текста на писмото:
ДО
РАБОТНА ГРУПА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАРИАТ
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ ВЪПРОСИ “
ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ, СЪДЪРЖАНИЕ И ТЕХНОЛОГИИ “
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ КОНКУРЕНЦИЯ “
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
ОТНОСНО: ПРЕРАБОТЕН ПРОЕКТ П-18 “ЦИФРОВА СВЪРЗАНОСТ”
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
С актуалното писмо бихме желали да споделим сериозните опасения на Алианса на софтуерната промишленост (АТИ), свързани с оповестения на 11.03.22 година модифициран план П-18 „ Цифрова свързаност” от Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ).
1. НПВУ беше модифициран без обществени съвещания
На първо място бихме желали да изкажем нашето отчаяние, обвързвано с нарушаването на правилата на Европейски Съюз за гласност и бистрота. За разлика от необятно коментираните в общественото пространство през последните три месеца от представители на изпълнителната власт планове в секторите превоз, опазване на здравето и енергетика, нуждата от смяна в частта „ Цифрова свързаност” нито един път не беше наранена и не бяха извършени обществени съвещания по нея. На процедура новата версия беше оповестена – за информация - на уеб страницата - nextgeneration.bg на 11.03.2022 година под заглавие „ Преработени планове в отговор на мненията на Европейската комисия по Националния проект за възобновяване и резистентност “. За съпоставяне, оповестените три версии към 15.10.2021 година, бяха задълбочено обсъждани със бранша в продължение на една година.
2. Липса на обосновка за направените промени
Концепцията на плана е напълно модифицирана с единствения мотив, че измененията са направени, с цел да се отговори на мненията на Европейска комисия. Имаме съществени запаси към този мотив, заради обстоятелството, че последната версия на частта „ Цифрова съгласуваност “ на НПВУ беше създадена особено, с цел да отговори на Насоките на Европейска комисия към страните-членки, за да се компенсира изоставането на страната във връзка с показателя за навлизането на цифровите технологии в стопанската система и обществото (DESI).
3. По отношение модифицирания план всъщност обръщаме внимание на измененията в няколко основни за развиването на страната направления:
3.1. Отпадането на построяването на 5G по трансевропейските коридори слага под подозрение готовността на България да отговори на осъществяването на задачите на „ 5G за Европа: План за действие”, съгласно които „ всички градски зони и всички съществени пътища от републиканската пътна мрежа би трябвало да имат цялостно покритие на 5G до 2025 година “
3.2. Първоначално плануваният финансов запас за 5G беше пренасочен към развиването на държавната електронна съобщителна мрежа. Смятаме, че това опонира на задачите на Европейски Съюз, заложени в ИВУ за възобновяване и стабилно развиване на стопанската система, стимулиране на частната самодейност и поощряване на вложенията. Нещо повече, даже задачите на модифицирания проект са написани по този начин, че да облагодетелстват развиването на държавна телекомуникационна мрежа за сметка на разгръщането на мрежи в селските региони: Нотификацията за държавна помощ и процедурите само че публични поръчки ще се организират редом в интервала от шест месеца, до момента в който известието за държавна помощ по съгласно „ Дейност 2 “ ще трае една година, а процедурите по публичните поръчки ще са две години и половина.
По този метод, вместо да служат за възобновяване на стопанската система и устойчивото развиване на цифровата промяна, половината от средствата от бюджета за „ Цифрова съгласуваност “ ще се употребяват за „ Дейност 1 – Развитие на държавна опорна мрежа “.
Изредените нагоре проблеми пораждат следните въпроси:
- какъв сигнал се дава към частните вложители с включването на страната на един конкурентен пазар;
- по какъв метод ще се реализиран задачите на Европейски Съюз, заложени в ИВУ за възобновяване и стабилно развиване на стопанската система, стимулиране на частната самодейност и поощряване на инвестициите;
- какви промени ще бъдат направени, с цел да се увеличи конкуренцията и да се подтикват инвестициите;
- неналичието на бистрота във връзка с типа държавна помощ, който ще бъде нотифициран, което в предходните разновидности на плана беше ясно несъмнено, с оглед гарантиране поддържането и развиването на построената мрежа, изключително в слабонаселените и отдалечени райони;
- има ли подготвеност страната да се ангажира с непривични за нея действия по планиране и създаване на електронни съобщителни мрежи в подобен огромен мащаб за толкоз къс интервал, поради съществуващия към този момент насъбран отрицателен опит в сходни планове през предходните програмни интервали и недостига на експерти с подобен профил;
- с какви средства ще се обезпечи в бъдеще поддържането и модернизацията на построената държавна мрежа, поради обстоятелството, че единствено за 2020 година електронните съобщителни предприятия са вложили в развиване и създаване на мрежи близо 430 милиона лв..
3.3. Преработените цели в „ Дейност 2 “ - Подобряване на свързаността на периферните едва обитаеми и селски региони и разрастване на мрежи с доста огромен потенциал са значително занижени. Броят на обитаемоте места с нови възли за достъп от 500 е понижен на 185, а опцията от този тип съгласуваност да се възползват 200 000 семейства се редуцира на 350 хиляди поданици.
3.4. Необяснимо е при условията на ИВУ 37% от средствата да бъдат ориентирани към „ зелен” преход и актуалната енергийна рецесия, в която се намираме, да отпадането направлението за „ Зелена свързаност”, реализирано посредством създаване на слънчеви панели на базовите станции.
3.5. Поради обстоятелството, че развиването на мрежите от пето потомство са отпаднали от проекта, би трябвало да имате поради, че плануваната от телекомите инвестиция от 300 млн. лв. към този момент няма да бъде направена.
3.6. Без сериозен фокус върху развиването на 5G, няма връзка сред оповестените промени, като даването на набор в 700 MHz и облекчаването на строителния режим на базовите станции с препоръчаните интензивности в „ Дейност 1 “ и „ Дейност 2 “.
Заложено е ограничаване за създаване на 5G съгласуваност единствено в честотен набор 700-900 MHz, което е ограничаващо за операторите, които могат да дават такива скорости и в различен честотен диапазон.
Предвид гореизложеното, бихме желали да изразим сериозните си подозрения, че частта „ Цифрова съгласуваност “ в сегашния си тип в действителност ще способства за създаването и използването на ефикасна политика и регулаторна рамка, за ефикасно потребление на радиочестотния набор за развиването на 5G мрежи и услуги и за основаването на удобна капиталова среда.
С почитание:
Андреана Атанасова
ръководител на УС
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ