Александру Драгулин: Румънската външна политика е прагматична
Александру Драгулин е откривател и специалист по политически науки в Румънския дипломатически институт. Той дава съвещания в области като положителното ръководство, демокрацията и върховенството на закона в Европа, актуалната политика и историята на Румъния и прилежащите страни. В изявлението той проучва срещите на върха на Б9 и Инициативата “Три морета “, връзките на Румъния с Унгария, България, Украйна и асиметриите в Черноморския район.
Г-н Драгулин, беседваме в миг, в който румънското държавно управление е служебно и чакаме да забележим кой ще бъде новият началник на изпълнителната власт в Букурещ. В този миг смисъла на ролята на Никушор Дан нараства, защото от него се чака да води договарянията сред партиите и да назначи новия министър-председател. Въпреки това Никушор Дан изпрати някои сигнали към публичното мнение посредством неотдавнашни несъгласия, свързани с Деня на Европа. Празненството за Деня на Европа беше анулиран, по този начин да се каже, т.е. не се състоя. Освен това той направи за 9 май някои изказвания, които звучаха по някакъв метод суверенистки. Ако погледнем външната политика на двореца “Котрочени “, до каква степен Никушор Дан прави смяна по отношение на упованията, които съществуваха към него, че ще е проевропейски политик?
На първо място, не мисля, че Никушор Дан се стреми да направи радикална смяна във външната политика; той следва праволинейно линията на своя предходник. Залозите са доста огромни, а регионално-трансатлантическите планове са прекомерно дълбоки и консолидирани, с цел да може Румъния да подхваща едностранни промени в позицията си. Никушор Дан не желае да се разграничава от страните в Европа или от Съединени американски щати в метода, по който те възприемат уговорката на НАТО или връзките с Русия. По-скоро той внася политика на баланс: поддържане на положителните връзки с Европейски Съюз и оставане в европейските структури – поради сложната финансова обстановка –, само че също по този начин и опазване на стратегическото партньорство със Съединени американски щати. Това значи политическо и военно съдействие (присъствие на американски войски в страната).
Румъния поддържа американските начинания и оказва нужното подпомагане, само че без да минава алените линии, с цел да не наруши салдото с Европа. Трябва да се означи, че Европа не е обединен блок във връзка с Русия или Съединени американски щати. Държави като балтийските и Полша желаят твърда позиция по отношение на Москва, до момента в който Германия, макар че стартира превъоръжаване, не е изразила експлицитна неприязън.
За Никушор Дан бих споделил, че води прагматична политика. Той съобщи, че не избира строго идеологически метод в интернационалната политика. Това е хубаво нещо, защото идеологическите подходи поляризират и основават съперничества.
В Европа съществуват няколко неофициални групи: учредителното ядро на Европейски Съюз (Франция, Германия, Италия, Бенилюкс) и по-нови блокове, като скандинавските, балтийските страни и Полша, които показват безапелационни позиции по отношение на съветската външна политика. Традиционните европейски сили имат по-балансиран метод. По отношение на връзката на Румъния със Съединени американски щати, в исторически проект Румъния е възприела от американците републиканската идея за ръководство. Въпреки че има и продемократически лагери, републиканизмът господства в обществената сфера, което се вижда в този момент в връзките с администрацията на Тръмп. Идеите MAGA откриха плодородна почва; Румъния е измежду най-протръмпистки настроените страни в Източна и Централна Европа, като тази афинитет не е от през вчерашния ден.
Наскоро в Дубровник и в Букурещ се организираха две срещи на върха – надлежно Инициативата “Три морета “ и групата Б9. Какви заключения можете да извършите от тези събития, както от румънска позиция, по този начин и от позиция на районната политика в Централна и Източна Европа?
Нека ги разгледаме хронологично, като проучваме разумно по какъв начин решенията на Б9 произтичат частично от полемиките в границите на Инициативата “Три морета “ (И3М).
Първо, Инициативата “Три морета ” се консолидира структурно: паралелно със срещата на държавните глави беше добавено равнище на парламентарно съдействие (Загреб, март 2026 г.), което носи спомагателна демократична легитимност. Успоредно с това Бизнес форумът в Дубровник се разрасна в съществена районна платформа за стратегически вложения, ползваща се със засилена политическа поддръжка.
Инфраструктурните планове в Инициативата “Три морета ” са гъвкави многостранни формати (включващи две, три или четири държави). Форматът клони към институционализация, надхвърляйки стадия на елементарна неофициална рамка, макар че личните му вземащи решения органи към момента не са доста напреднали. Тази централноевропейска самодейност е от изгода за Румъния, която по този метод възвърне статута си на новобранец от началото на 90-те години, когато ѝ беше отказано влизане във Вишеградската група. Инициативата “Три морета ” е доста по-обширен формат от Вишеград, свързващ Балтийско, Адриатическо и Черно море.
Основният проблем остава неналичието на еднообразно стратегическо значение сред трите морета. Балтийско и Адриатическо море са напреднали в геостратегическо и икономическо отношение. За сметка на това липсват документи, които ясно да дефинират визия за Черноморския район – нито на равнище Европейски Съюз (под чиято закрила действа И3М), нито от страна на Съединени американски щати. Не мисля и че скоро ще имаме американска тактика за Черно море, защото геостратегическите цели на Съединени американски щати се реалокираха към Азиатско-Тихоокеанския район. Президентският консултант Мариус Лазурка вярно съобщи, че Румъния към този момент не съставлява жизненоважна опора за САЩ; съдействието продължава, само че то е асиметрично, като ресурсите принадлежат на мощния съдружник.
В момента Инициативата “Три морета ” няма нужната единодушие, с цел да наложи сама дълготрайна визия за Черно море. На срещата на върха се дискутира доста за това закъснение по отношение на Балтийско море. Трябва да се означи и ролята на Хърватия – дребна страна с огромна външна политика, дейна в европейския дневен ред във връзка с Русия или бъдещето на Европейски Съюз.
Румъния не беше просто фен. Тя предложи да се подчертава върху оста север-юг, от балтийските страни до южната част на Гърция. Това добавя оста изток-запад и е належащо за нови транспортни коридори (за артикули и военна инфраструктура), като задачата е подсилване на защитата против заканите и хибридната война на Русия.
Освен свързаността, енергийната сигурност остава приоритет посредством енергийните коридори север-юг и терминалите за полутечен природен газ (LNG) в Гърция (Александруполис). Румъния желае да играе значима роля тук, защото от 2027 година ще стартира употребата на газ от периметъра „ Нептун Дийп “ (Черно море), трансформирайки се по този метод в снабдител на газ за други страни.
Забеляза се, че на срещата на върха на Б9 имаше едва наличие на равнище посланичество от страна на Съединените щати, само че също и от страна на някои страни от района, като Унгария и България. Как се разчита този сигнал в Букурещ?
Като цяло срещата на върха на Б9 беше сполучлива, макар вътрешните разтърсвания в някои страни. Румъния има служебно държавно управление, като президентът става главен артист, а Унгария към момента не беше съставила новото си държавно управление. Новата изпълнителна власт, ръководена от Петер Мадяр, дава обещание вътрешни промени и уточнения в Съвета на Европейски Съюз по отношение на Украйна и Русия. Унгария към този момент дава сигнали за смяна: тя се отхвърли от правото си на несъгласие против европейския пакет за поддръжка на Украйна, в подмяна на запазването на петролопровода „ Дружба “.
По-слабото присъединяване на България не омаловажава формата; София счете това равнище на посланичество за задоволително, защото връзките със съседите са напреднали и се основават на билатерален метод. България мина през скорошни избори и, откакто най-сетне има парламентарно болшинство и устойчиво държавно управление, ще обясни външните си позиции. Случаят е сходен на този с Унгария: и двете страни вземат решение своите следизборни институционални съглашения.
Съседите чакат Унгария да бъде по-съгласувана с политиките на Европейски Съюз по отношение на Украйна и глобите против Русия. Премиерът Петер Мадяр е консерватор; той няма да прави радикални нововъведения, само че ще държи страната закотвена в НАТО и Европейски Съюз. Срещата на върха на Б9, взаимно проведена от Полша и Румъния, донесе като плюс включването на скандинавския блок, който в бъдеще би могъл да бъде изцяло интегриран.
В румънско-унгарските връзки идеологическият аспект беше оставен настрани, като се заложи на прагматизма: трансгранично съдействие, Шенгенското пространство, транспортни коридори и европейска интеграция. Не виждам двустранна гражданска война, а продължение на бюрократичната линия. Унгария взе участие в И3М и в Централноевропейската самодейност (чието председателство се обезпечава от Румъния). Унгария резервира централноевропейския си статут, а Румъния се пробва да избяга от етикета на външна страна или буферна зона, изравнявайки се по оста север-юг и в централноевропейския район.
Това е позитивно развиване и разкъсване с държавното управление на Орбан. Интересното е, че самодейността принадлежеше на Унгария и Румъния. През 90-те години на Румъния беше отказано участие във Вишеградската група; в този момент Петер Мадяр предлага рестартиране на формата посредством основаването на „ Вишеградска група плюс “, а Румъния би трябвало да даде отговор.
Но какво би означавало това в съответен проект? Какво се трансформира, освен на думи и в етикети, само че може би и във връзка с стопанската система, културата или геополитиката, в случай че се осъществя концепцията на Мадяр?
Една централноевропейска страна би трябвало да бъде преоценена в връзките си с обичайните сили (Франция, Германия, Италия, Испания). Отношенията на Румъния с Франция наподобява са навлезли във фаза на застоялост. Букурещ залага на преоценка на връзките с разширеното съседство: Централна Европа, Гърция и Западните Балкани.
Румъния има исторически и политически причини да се причисли към плана " Вишеград плюс “. През миналите години страните от Вишеград не всеки път гласоподаваха като блок в Европейския съвет, а съгласно личните си ползи. Вероятно Петер Мадяр желае по-голяма единодушие и даже обединен избор по стратегически въпроси, разширявайки метода от техническо на политическо равнище.
По-дълбоката интеграция в Централна Европа няма да анулира връзките със съседите на юг и изток. Оксидентализацията и централноевропейската интеграция са цели, поети още от 90-те години от проевропейския интелектуален хайлайф, който насърчаваше ориентацията на запад и откъсването от Русия. След цялостното определяне на държавните управления в Букурещ и Будапеща ще забележим съответните стъпки. Важното е да съществува съразмерен метод. Промяната в Унгария, след 16 години режим на Орбан, съставлява миниреволюция, която се прави оценка позитивно от Румъния.
Ако погледнем към румънско-българските връзки, какво още може да се случи в тях? Отношенията вървят добре в области като защитата и сигурността, само че в други области като че ли напредват по-бавно…
На политическо равнище румънско-българските връзки се развиваха доста добре, макар неустойчивостта. България имаше 12 министър председатели за пет години, само че резервира ясна външна линия по отношение на съседите си. Румъния съумя да разграничи вътрешнополитическото напрежение от външната политика. Очакваме държавно управление с идеологическа поредност в Букурещ, с цел да консолидираме още повече това партньорство.
Сътрудничеството в инфраструктурните планове би трябвало да бъде дублирано от непрекъснат стопански, политически и културен разговор посредством по-чести двустранни срещи на високо ниво. Една полемика сред президента Никушор Дан и новия български министър председател би била потребна за консолидирането на настоящите планове. Румъния и България имат симетрични връзки: ясни позиции в интернационалния подтекст, във връзка с източните съседи и предпочитание за поддържане на засилено съдействие с администрацията на Тръмп.
Румънската преса от време на време етикетираше новата власт в София като проруска. Не считам, че България поддържа експанзията в Украйна. Проруският колорит произтича от общ културен и исторически подтекст, извиняващ поддържането на дипломатически връзки в напрегнати обстановки. България поредно се съобразяваше с полезностите на Европейски Съюз, гласувайки за финансовите пакети за Украйна.
Това, което свързва тясно двете страни, са връзките със Съединени американски щати. Румънско-българските двустранни връзки действат чудесно, вписан в мултилатерализма. Пример за това е тристранният формат Румъния-България-Турция за разминиране на Черно море. Военното съдействие е оптимално, поради неохотата на трансатлантическите сътрудници да се ангажират масирано в Черно море. Турция е главният стопански артист в региона, макар че връзките ѝ с Европейски Съюз са замразени. Румъния развива планове и с други крайбрежни страни, като Грузия (където връзките с Европейски Съюз неотдавна изстинаха) и Украйна.
Ако погледнем връзките сред Румъния и Украйна, белким не виждаме по-голяма комплексност, в сравнение с се разисква? Румъния през последния интервал образува ос сред Букурещ, Кишинев и Киев, само че ми се коства, че съществува и наклонност в Румъния – в това число измежду външнополитическия хайлайф може би, или по-скоро измежду народа – да не се вършат толкоз мощни стъпки към Украйна, да се пази по някакъв метод отдалеченост, евентуално виждайки в Украйна евентуален съперник за вниманието на Запада на източния фланг.
В някаква степен в Румъния съществуват опасения, че Украйна може да се трансформира в съперник за вниманието на Запада, частично тъй като двустранните връзки не се ускориха задоволително бързо. Стратегическото партньорство (обширен документ от 11 страници) беше подписано едвам тази година, след 4 години война. Румъния предложи незабавна поддръжка (приемане на бежанци, финансова помощ, пренос на зърно), само че официализирането на връзките пристигна късно.
Украйна се трансформира във все по-способна във военно отношение държава; тя устоява на нашествието и има напреднали антидронни качества – тематика, която беше обсъждана и на Б9. Президентът Зеленски загатна за съглашение с Литва в региона на производството на дронове и за желанието да подпише сходен документ с Румъния. Това е извънредно незабавен въпрос за Букурещ; въздушното пространство на Румъния и на Република Молдова постоянно бива нарушавано от съветски дронове. Нуждаем се от съответна технология, защото свалянето на на ниска цена дрон с ракети Patriot или HIMARS изисква непропорционални разноски.
Букурещ би трябвало да отговори със същата активност на политическата воля на Киев. От значително значение е да не виждаме Украйна като конкурент; сходен метод отразява комплекси за непълноценност от 90-те години. Украйна, България и Република Молдова са наши съдружници. Освен това обичайните сътрудници на Запад (Франция, Германия, Италия) се сблъскват с вътрешни проблеми (екстремизъм, миграция, нестабилност). Румъния би трябвало да поддържа връзките си с тях, само че консолидирането на връзките със съседството съставлява безспорна нужда в обстановки на рецесия. Фактът, че Украйна постоянно излиза с начинания, а Букурещ единствено реагира, демонстрира, че Румъния би могла да бъде доста по-активна.
Суверенисткият политически сегмент в Румъния неправилно твърди, че страната жертва ресурсите си за Украйна. В реалност съдействието е от вид win-win (взаимноизгодно). Необходими са публични осведомителни акции, с цел да се опровергаят тези причини и да се покаже, че поддръжката е взаимна.
Украйна даде уверения за ценене на правата на румънското малцинство и опазване на културно-езиковото завещание, а Румъния подсигурява правата на украинските бежанци. Трябва да се изчистят тези неправилни усещания, произлизащи от комунистическия шовинизъм (мита за обсадената цитадела и универсалния заговор). Тези, които виждат в Украйна зложелател, са дезинформирани и стават жертва на съветските акции.
Споменахте, че американският интерес към района наподобява понижава. Какво се случва със съдействието по линия на НАТО и въобще със съдействието в Черно море сред крайбрежните страни като България, Румъния и Турция?
Румъния и България усещат интензивно опасността от Русия, до момента в който Турция поддържа амбивалентни връзки с Москва. Това е главното различие. Турция не излиза отвън рамките на НАТО, само че избира по-скоро едностранен и прагматично-икономически метод.
Двустранните стопански връзки обаче са отлични. Румънско-турските връзки означават огромен търговски остатък в интерес на Турция, чиито компании (като Otokar) влагат масирано в транспортната инфраструктура в Румъния. Турция желае да споделя въздействието в Черно море с Русия, а не да я изключва, само че се преценява с отбранителната позиция на НАТО при положение на опасност. Анкара управлява проливите Босфора и Дарданелите, притежавайки ясно стратегическо предимство.
Целта Румъния да бъде хазаин на районен хъб за европейска тактика по отношение на Черно море е по-стара. Идеята е отлична, само че тя би трябвало да бъде дублирана от интензивно присъединяване в използването на тактиката, а освен от алегорично задоволство, с цел да се извлекат оптимални изгоди и действително геостратегическо значение.
Завършвам с една по-конкретна тематика. В България има усещане, че не напредва изключително или вървят постепенно процедурите, свързани с новия мост при Гюргево-Русе, или че не потеглят фериботите Русе - Гюргево или Тутракан - Олтеница? Как се вижда това от румънска позиция?
В Румъния няма отрицателни политически мнения по тази тематика. Възприятието е, че строителните работи се правят с това движение по механически аргументи. Не е нужна политическа интервенция от високо равнище за ускоряването на моста. Конкретните проблеми се отнасят строго до зоната на митническото съдействие и улеснението на трафика на микрониво.
Г-н Драгулин, беседваме в миг, в който румънското държавно управление е служебно и чакаме да забележим кой ще бъде новият началник на изпълнителната власт в Букурещ. В този миг смисъла на ролята на Никушор Дан нараства, защото от него се чака да води договарянията сред партиите и да назначи новия министър-председател. Въпреки това Никушор Дан изпрати някои сигнали към публичното мнение посредством неотдавнашни несъгласия, свързани с Деня на Европа. Празненството за Деня на Европа беше анулиран, по този начин да се каже, т.е. не се състоя. Освен това той направи за 9 май някои изказвания, които звучаха по някакъв метод суверенистки. Ако погледнем външната политика на двореца “Котрочени “, до каква степен Никушор Дан прави смяна по отношение на упованията, които съществуваха към него, че ще е проевропейски политик?
На първо място, не мисля, че Никушор Дан се стреми да направи радикална смяна във външната политика; той следва праволинейно линията на своя предходник. Залозите са доста огромни, а регионално-трансатлантическите планове са прекомерно дълбоки и консолидирани, с цел да може Румъния да подхваща едностранни промени в позицията си. Никушор Дан не желае да се разграничава от страните в Европа или от Съединени американски щати в метода, по който те възприемат уговорката на НАТО или връзките с Русия. По-скоро той внася политика на баланс: поддържане на положителните връзки с Европейски Съюз и оставане в европейските структури – поради сложната финансова обстановка –, само че също по този начин и опазване на стратегическото партньорство със Съединени американски щати. Това значи политическо и военно съдействие (присъствие на американски войски в страната).
Румъния поддържа американските начинания и оказва нужното подпомагане, само че без да минава алените линии, с цел да не наруши салдото с Европа. Трябва да се означи, че Европа не е обединен блок във връзка с Русия или Съединени американски щати. Държави като балтийските и Полша желаят твърда позиция по отношение на Москва, до момента в който Германия, макар че стартира превъоръжаване, не е изразила експлицитна неприязън.
За Никушор Дан бих споделил, че води прагматична политика. Той съобщи, че не избира строго идеологически метод в интернационалната политика. Това е хубаво нещо, защото идеологическите подходи поляризират и основават съперничества.
В Европа съществуват няколко неофициални групи: учредителното ядро на Европейски Съюз (Франция, Германия, Италия, Бенилюкс) и по-нови блокове, като скандинавските, балтийските страни и Полша, които показват безапелационни позиции по отношение на съветската външна политика. Традиционните европейски сили имат по-балансиран метод. По отношение на връзката на Румъния със Съединени американски щати, в исторически проект Румъния е възприела от американците републиканската идея за ръководство. Въпреки че има и продемократически лагери, републиканизмът господства в обществената сфера, което се вижда в този момент в връзките с администрацията на Тръмп. Идеите MAGA откриха плодородна почва; Румъния е измежду най-протръмпистки настроените страни в Източна и Централна Европа, като тази афинитет не е от през вчерашния ден.
Наскоро в Дубровник и в Букурещ се организираха две срещи на върха – надлежно Инициативата “Три морета “ и групата Б9. Какви заключения можете да извършите от тези събития, както от румънска позиция, по този начин и от позиция на районната политика в Централна и Източна Европа?
Нека ги разгледаме хронологично, като проучваме разумно по какъв начин решенията на Б9 произтичат частично от полемиките в границите на Инициативата “Три морета “ (И3М).
Първо, Инициативата “Три морета ” се консолидира структурно: паралелно със срещата на държавните глави беше добавено равнище на парламентарно съдействие (Загреб, март 2026 г.), което носи спомагателна демократична легитимност. Успоредно с това Бизнес форумът в Дубровник се разрасна в съществена районна платформа за стратегически вложения, ползваща се със засилена политическа поддръжка.
Инфраструктурните планове в Инициативата “Три морета ” са гъвкави многостранни формати (включващи две, три или четири държави). Форматът клони към институционализация, надхвърляйки стадия на елементарна неофициална рамка, макар че личните му вземащи решения органи към момента не са доста напреднали. Тази централноевропейска самодейност е от изгода за Румъния, която по този метод възвърне статута си на новобранец от началото на 90-те години, когато ѝ беше отказано влизане във Вишеградската група. Инициативата “Три морета ” е доста по-обширен формат от Вишеград, свързващ Балтийско, Адриатическо и Черно море.
Основният проблем остава неналичието на еднообразно стратегическо значение сред трите морета. Балтийско и Адриатическо море са напреднали в геостратегическо и икономическо отношение. За сметка на това липсват документи, които ясно да дефинират визия за Черноморския район – нито на равнище Европейски Съюз (под чиято закрила действа И3М), нито от страна на Съединени американски щати. Не мисля и че скоро ще имаме американска тактика за Черно море, защото геостратегическите цели на Съединени американски щати се реалокираха към Азиатско-Тихоокеанския район. Президентският консултант Мариус Лазурка вярно съобщи, че Румъния към този момент не съставлява жизненоважна опора за САЩ; съдействието продължава, само че то е асиметрично, като ресурсите принадлежат на мощния съдружник.
В момента Инициативата “Три морета ” няма нужната единодушие, с цел да наложи сама дълготрайна визия за Черно море. На срещата на върха се дискутира доста за това закъснение по отношение на Балтийско море. Трябва да се означи и ролята на Хърватия – дребна страна с огромна външна политика, дейна в европейския дневен ред във връзка с Русия или бъдещето на Европейски Съюз.
Румъния не беше просто фен. Тя предложи да се подчертава върху оста север-юг, от балтийските страни до южната част на Гърция. Това добавя оста изток-запад и е належащо за нови транспортни коридори (за артикули и военна инфраструктура), като задачата е подсилване на защитата против заканите и хибридната война на Русия.
Освен свързаността, енергийната сигурност остава приоритет посредством енергийните коридори север-юг и терминалите за полутечен природен газ (LNG) в Гърция (Александруполис). Румъния желае да играе значима роля тук, защото от 2027 година ще стартира употребата на газ от периметъра „ Нептун Дийп “ (Черно море), трансформирайки се по този метод в снабдител на газ за други страни.
Забеляза се, че на срещата на върха на Б9 имаше едва наличие на равнище посланичество от страна на Съединените щати, само че също и от страна на някои страни от района, като Унгария и България. Как се разчита този сигнал в Букурещ?
Като цяло срещата на върха на Б9 беше сполучлива, макар вътрешните разтърсвания в някои страни. Румъния има служебно държавно управление, като президентът става главен артист, а Унгария към момента не беше съставила новото си държавно управление. Новата изпълнителна власт, ръководена от Петер Мадяр, дава обещание вътрешни промени и уточнения в Съвета на Европейски Съюз по отношение на Украйна и Русия. Унгария към този момент дава сигнали за смяна: тя се отхвърли от правото си на несъгласие против европейския пакет за поддръжка на Украйна, в подмяна на запазването на петролопровода „ Дружба “.
По-слабото присъединяване на България не омаловажава формата; София счете това равнище на посланичество за задоволително, защото връзките със съседите са напреднали и се основават на билатерален метод. България мина през скорошни избори и, откакто най-сетне има парламентарно болшинство и устойчиво държавно управление, ще обясни външните си позиции. Случаят е сходен на този с Унгария: и двете страни вземат решение своите следизборни институционални съглашения.
Съседите чакат Унгария да бъде по-съгласувана с политиките на Европейски Съюз по отношение на Украйна и глобите против Русия. Премиерът Петер Мадяр е консерватор; той няма да прави радикални нововъведения, само че ще държи страната закотвена в НАТО и Европейски Съюз. Срещата на върха на Б9, взаимно проведена от Полша и Румъния, донесе като плюс включването на скандинавския блок, който в бъдеще би могъл да бъде изцяло интегриран.
В румънско-унгарските връзки идеологическият аспект беше оставен настрани, като се заложи на прагматизма: трансгранично съдействие, Шенгенското пространство, транспортни коридори и европейска интеграция. Не виждам двустранна гражданска война, а продължение на бюрократичната линия. Унгария взе участие в И3М и в Централноевропейската самодейност (чието председателство се обезпечава от Румъния). Унгария резервира централноевропейския си статут, а Румъния се пробва да избяга от етикета на външна страна или буферна зона, изравнявайки се по оста север-юг и в централноевропейския район.
Това е позитивно развиване и разкъсване с държавното управление на Орбан. Интересното е, че самодейността принадлежеше на Унгария и Румъния. През 90-те години на Румъния беше отказано участие във Вишеградската група; в този момент Петер Мадяр предлага рестартиране на формата посредством основаването на „ Вишеградска група плюс “, а Румъния би трябвало да даде отговор.
Но какво би означавало това в съответен проект? Какво се трансформира, освен на думи и в етикети, само че може би и във връзка с стопанската система, културата или геополитиката, в случай че се осъществя концепцията на Мадяр?
Една централноевропейска страна би трябвало да бъде преоценена в връзките си с обичайните сили (Франция, Германия, Италия, Испания). Отношенията на Румъния с Франция наподобява са навлезли във фаза на застоялост. Букурещ залага на преоценка на връзките с разширеното съседство: Централна Европа, Гърция и Западните Балкани.
Румъния има исторически и политически причини да се причисли към плана " Вишеград плюс “. През миналите години страните от Вишеград не всеки път гласоподаваха като блок в Европейския съвет, а съгласно личните си ползи. Вероятно Петер Мадяр желае по-голяма единодушие и даже обединен избор по стратегически въпроси, разширявайки метода от техническо на политическо равнище.
По-дълбоката интеграция в Централна Европа няма да анулира връзките със съседите на юг и изток. Оксидентализацията и централноевропейската интеграция са цели, поети още от 90-те години от проевропейския интелектуален хайлайф, който насърчаваше ориентацията на запад и откъсването от Русия. След цялостното определяне на държавните управления в Букурещ и Будапеща ще забележим съответните стъпки. Важното е да съществува съразмерен метод. Промяната в Унгария, след 16 години режим на Орбан, съставлява миниреволюция, която се прави оценка позитивно от Румъния.
Ако погледнем към румънско-българските връзки, какво още може да се случи в тях? Отношенията вървят добре в области като защитата и сигурността, само че в други области като че ли напредват по-бавно…
На политическо равнище румънско-българските връзки се развиваха доста добре, макар неустойчивостта. България имаше 12 министър председатели за пет години, само че резервира ясна външна линия по отношение на съседите си. Румъния съумя да разграничи вътрешнополитическото напрежение от външната политика. Очакваме държавно управление с идеологическа поредност в Букурещ, с цел да консолидираме още повече това партньорство.
Сътрудничеството в инфраструктурните планове би трябвало да бъде дублирано от непрекъснат стопански, политически и културен разговор посредством по-чести двустранни срещи на високо ниво. Една полемика сред президента Никушор Дан и новия български министър председател би била потребна за консолидирането на настоящите планове. Румъния и България имат симетрични връзки: ясни позиции в интернационалния подтекст, във връзка с източните съседи и предпочитание за поддържане на засилено съдействие с администрацията на Тръмп.
Румънската преса от време на време етикетираше новата власт в София като проруска. Не считам, че България поддържа експанзията в Украйна. Проруският колорит произтича от общ културен и исторически подтекст, извиняващ поддържането на дипломатически връзки в напрегнати обстановки. България поредно се съобразяваше с полезностите на Европейски Съюз, гласувайки за финансовите пакети за Украйна.
Това, което свързва тясно двете страни, са връзките със Съединени американски щати. Румънско-българските двустранни връзки действат чудесно, вписан в мултилатерализма. Пример за това е тристранният формат Румъния-България-Турция за разминиране на Черно море. Военното съдействие е оптимално, поради неохотата на трансатлантическите сътрудници да се ангажират масирано в Черно море. Турция е главният стопански артист в региона, макар че връзките ѝ с Европейски Съюз са замразени. Румъния развива планове и с други крайбрежни страни, като Грузия (където връзките с Европейски Съюз неотдавна изстинаха) и Украйна.
Ако погледнем връзките сред Румъния и Украйна, белким не виждаме по-голяма комплексност, в сравнение с се разисква? Румъния през последния интервал образува ос сред Букурещ, Кишинев и Киев, само че ми се коства, че съществува и наклонност в Румъния – в това число измежду външнополитическия хайлайф може би, или по-скоро измежду народа – да не се вършат толкоз мощни стъпки към Украйна, да се пази по някакъв метод отдалеченост, евентуално виждайки в Украйна евентуален съперник за вниманието на Запада на източния фланг.
В някаква степен в Румъния съществуват опасения, че Украйна може да се трансформира в съперник за вниманието на Запада, частично тъй като двустранните връзки не се ускориха задоволително бързо. Стратегическото партньорство (обширен документ от 11 страници) беше подписано едвам тази година, след 4 години война. Румъния предложи незабавна поддръжка (приемане на бежанци, финансова помощ, пренос на зърно), само че официализирането на връзките пристигна късно.
Украйна се трансформира във все по-способна във военно отношение държава; тя устоява на нашествието и има напреднали антидронни качества – тематика, която беше обсъждана и на Б9. Президентът Зеленски загатна за съглашение с Литва в региона на производството на дронове и за желанието да подпише сходен документ с Румъния. Това е извънредно незабавен въпрос за Букурещ; въздушното пространство на Румъния и на Република Молдова постоянно бива нарушавано от съветски дронове. Нуждаем се от съответна технология, защото свалянето на на ниска цена дрон с ракети Patriot или HIMARS изисква непропорционални разноски.
Букурещ би трябвало да отговори със същата активност на политическата воля на Киев. От значително значение е да не виждаме Украйна като конкурент; сходен метод отразява комплекси за непълноценност от 90-те години. Украйна, България и Република Молдова са наши съдружници. Освен това обичайните сътрудници на Запад (Франция, Германия, Италия) се сблъскват с вътрешни проблеми (екстремизъм, миграция, нестабилност). Румъния би трябвало да поддържа връзките си с тях, само че консолидирането на връзките със съседството съставлява безспорна нужда в обстановки на рецесия. Фактът, че Украйна постоянно излиза с начинания, а Букурещ единствено реагира, демонстрира, че Румъния би могла да бъде доста по-активна.
Суверенисткият политически сегмент в Румъния неправилно твърди, че страната жертва ресурсите си за Украйна. В реалност съдействието е от вид win-win (взаимноизгодно). Необходими са публични осведомителни акции, с цел да се опровергаят тези причини и да се покаже, че поддръжката е взаимна.
Украйна даде уверения за ценене на правата на румънското малцинство и опазване на културно-езиковото завещание, а Румъния подсигурява правата на украинските бежанци. Трябва да се изчистят тези неправилни усещания, произлизащи от комунистическия шовинизъм (мита за обсадената цитадела и универсалния заговор). Тези, които виждат в Украйна зложелател, са дезинформирани и стават жертва на съветските акции.
Споменахте, че американският интерес към района наподобява понижава. Какво се случва със съдействието по линия на НАТО и въобще със съдействието в Черно море сред крайбрежните страни като България, Румъния и Турция?
Румъния и България усещат интензивно опасността от Русия, до момента в който Турция поддържа амбивалентни връзки с Москва. Това е главното различие. Турция не излиза отвън рамките на НАТО, само че избира по-скоро едностранен и прагматично-икономически метод.
Двустранните стопански връзки обаче са отлични. Румънско-турските връзки означават огромен търговски остатък в интерес на Турция, чиито компании (като Otokar) влагат масирано в транспортната инфраструктура в Румъния. Турция желае да споделя въздействието в Черно море с Русия, а не да я изключва, само че се преценява с отбранителната позиция на НАТО при положение на опасност. Анкара управлява проливите Босфора и Дарданелите, притежавайки ясно стратегическо предимство.
Целта Румъния да бъде хазаин на районен хъб за европейска тактика по отношение на Черно море е по-стара. Идеята е отлична, само че тя би трябвало да бъде дублирана от интензивно присъединяване в използването на тактиката, а освен от алегорично задоволство, с цел да се извлекат оптимални изгоди и действително геостратегическо значение.
Завършвам с една по-конкретна тематика. В България има усещане, че не напредва изключително или вървят постепенно процедурите, свързани с новия мост при Гюргево-Русе, или че не потеглят фериботите Русе - Гюргево или Тутракан - Олтеница? Как се вижда това от румънска позиция?
В Румъния няма отрицателни политически мнения по тази тематика. Възприятието е, че строителните работи се правят с това движение по механически аргументи. Не е нужна политическа интервенция от високо равнище за ускоряването на моста. Конкретните проблеми се отнасят строго до зоната на митническото съдействие и улеснението на трафика на микрониво.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ