Александра Маринина е безспорната руска кримикралица. Има над 40 написани

Александра Маринина е безспорната съветска кримикралица. Има над 40 написани романа, които са преведени на над 26 езика. Гостувала е в страната ни два пъти – през 2001 година и 2011 година по покана на ИК „ Хермес “.
Романите на Маринина са продадени в над 43 милиона тираж, което я трансформира в най-четения и обичан актуален съветски създател. Самата тя счита, че интернационалният й триумф се дължи на обстоятелството, че в книгите й се преглеждат всемирен тематики, а сюжетите са доста настоящи във време, когато битката с престъпността е приоритет освен в Русия, само че и в доста други страни. Книгите й са преведени в страни като Китай, Япония, Бразилия, България, Аржентина, Германия, Португалия, Франция, Турция, Гърция и доста други.
Излезе " Последният обичан " от Нора Робъртс
Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо учебно заведение и се омъжва на деветнад...
Александра Маринина е родена в Лвов през 1957 година като Марина Анатолевна Алексеева. Завършва Юридическия факултет на Московския университет. От 1987 година е водещ експерт по анализиране и прогнозиране на престъпността.
Маринина е притежател на редица награди. През 1998 година е отличена като „ Писател на годината “ на Международния панаир на книгата в Москва, през 2005 година получава националното отличие „ Олимпия “ – като жена, чиито книги имат безспорен принос към съветската просвета, а през 2006 година е приета за „ Писател на десетилетието “. Романът й „ Последно разсъмване “ е притежател на премия за престъпен разказ на 2014 година в Русия.
За книгата
Анастасия Каменская се съгласява да направи необикновена услуга – да научи младия публицист и новак публицист на детективски романи Пьотър Кравченко да чете престъпно дело. За задачата той упорства да прегледат остаряло дело за тройно ликвидиране на семейство в Москва. Осъденият по него към този момент двайсет години излежава доживотна присъда. Въпреки че причинителят самичък отива в милицията и признава виновността си, Кравченко е твърдо уверен в невинността му. Каменская обаче няма никакво желание да търси доказателства за пропуски в следствието и се пробва да се концентрира напълно върху документите по делото. От дългия си професионален опит тя знае, че безпристрастното отношение и съзнателното следване на процедурите ще я отведат до истината.
Забавна история за същинското значение на думата " другарство "
Кики, Неда и Ману, Тито и Леон населяват студения Север. Животът им в ледената пустота по никакъв начин не е елементарен. Добре че си имат дебели кожуси д...
Докато обаче деликатно преглежда делото, Каменская стартира да си задава редица въпроси. Защо причинителят първо признава за убийствата, а по-късно отхвърля да има виновност за тях? Защо липсват документи от делото? Защо всеки намесен в тази ситуация упорства за своята истина и в желанието си да я отбрани изрича куп ненужни неистини? Всъщност истината постоянно ли е една?