Музикално-визуалните „Маргинали“ на клавирно дуо „Атмосфери“ и Венелин Шурелов
Александра Дичева и Мила Михова работят над половин година върху организацията на. Въпреки времеемкият развой двете пианиски съумяват да споделят и осъществят креативната си визия. Ето част от вдъхновението, подтикнало създателите към деяние:
Маргинал - периферен, изхвърлен, на границата. Маргинален човек - който се намира на границата на разнообразни обществени групи, системи, култури, намиращ се под въздействието на противоречащи си правила и полезности. Терминът идва от латинското marginalis и значи непряк текст, написан в полето на книгата, който съпътства главния текст.
В подтекста на музикалната стратегия, маргиналиите са 24 къси пиеси без общо драматургично развиване и разказ. Всяка маргиналия въплъщава друго гранично положение (първична експанзия, медитативна замечтаност, непоклатима увереност, изострен жлъч и др.).
Александра Дичева и Мила Михова
В маргиналиите липсва кулминация, те са като самобитен прелюд към сонатата. Нейната по-крупна форма, бидейки една от най-устойчивите музикални форми изобщо, контрастира на минималистичните къси маргиналии. В сонатната форма музиката на Яан Раатс има пространството да претърпи развиване и да акумулира сила, с цел да доближи до своя катарзис в последната част, която е и връхната точка в програмата: споделят основателите в страницата на събитието.
Маргинал - периферен, изхвърлен, на границата. Маргинален човек - който се намира на границата на разнообразни обществени групи, системи, култури, намиращ се под въздействието на противоречащи си правила и полезности. Терминът идва от латинското marginalis и значи непряк текст, написан в полето на книгата, който съпътства главния текст.
В подтекста на музикалната стратегия, маргиналиите са 24 къси пиеси без общо драматургично развиване и разказ. Всяка маргиналия въплъщава друго гранично положение (първична експанзия, медитативна замечтаност, непоклатима увереност, изострен жлъч и др.).
Александра Дичева и Мила Михова
В маргиналиите липсва кулминация, те са като самобитен прелюд към сонатата. Нейната по-крупна форма, бидейки една от най-устойчивите музикални форми изобщо, контрастира на минималистичните къси маргиналии. В сонатната форма музиката на Яан Раатс има пространството да претърпи развиване и да акумулира сила, с цел да доближи до своя катарзис в последната част, която е и връхната точка в програмата: споделят основателите в страницата на събитието.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ