Какво щеше да стане, ако персите бяха победили Александър Велики
Александър Велики построи голяма империя, която се простира от Балканския полуостров до Индия единствено за 13 години, когато беше цар на Македония от 336 до 323 година пр.н.е. Неговите завоевания стартират в Персия, където се бие със силите на цар Дарий III в днешна Турция, Ирак, Иран и Египет. След като победи Персийската империя, той се реалокира още на изток, завладявайки земите на актуалния Афганистан и Пакистан.
Той желал да завладее територията на модерна Индия, само че се върнал. През 323 година Александър Велики ненадейно умира във Вавилон, на територията на сегашен Ирак. Учени описаха какъв би бил актуалният свят, в случай че царят на Македония беше изгубил от персите, пише Live Science.
След гибелта на Александър Велики неговата империя се разпада и командирите на неговата войска завземат властта в разнообразни елементи на тази империя, образувайки обособени страни. Впоследствие гръцкият език и просвета процъфтяват в Близкия изток в продължение на няколко века.
Какво щеше да стане, в случай че Александър Велики незабавно беше изгубил от персите?
Но какво, в случай че персите бяха победили Александър Велики в самото начало на войната? Как би се развила историята? Историческите записи демонстрират, че това съвсем се е случило в първата огромна борба сред македонския цар и Персийската империя през 334 година пр.н.е. покрай река Граник в модерна Турция, споделя историкът Франк Холт от университета в Хюстън, Съединени американски щати.
Историкът Николаус Овъртум от Вашингтонския университет, Съединени американски щати, счита, че в случай че персите бяха победили Александър Велики, светът, в който живеем, щеше да се промени до неразбираемост. Според учения завоеванията на Александър Македонски и последвалия интервал от време бележат началото на елинистическата ера. Това бил интервал на голям културен, стопански и геополитически продан, смяна и напредък, като гръцката цивилизация имала огромно въздействие върху обществата от Европа до Индия.
Завоеванията на Александър Велики
Овъртум вярва, че в случай че Александър Велики беше надвит във войната с персите, християнството, което се появи едвам 300 години след гибелта на царя на Македония, е можело да изчезне, преди да успее да се популяризира необятно. Според историка гръцкият е бил употребен за записване и разпространяване на ранните учения на християнството и е бил употребен за бързо разпространяване на християнските хрумвания в Средиземноморието и Близкия изток.
Ако не беше елинистическата ера, гръцкият език нямаше да стане един от най-популярните езици на древността. Следователно ранните християни е трябвало да употребяват по-малко ефикасен и прочут език за своите трудове и проповядване. Следователно християнството може да не се е трансформирало в международна вяра и в действителност да е изчезнало при започване на нашата епоха, счита Овертум.
Според Холт историята би се трансформирала по доста други способи, в случай че персите бяха победили Александър Велики. Вместо елинистическия свят, който трансформира доста общества в древността, щеше да има персийски свят, прочут със своята приемливост. Този свят щеше да се популяризира от Индия най-малко до Гърция. По този метод Персийската империя щеше управлява по-голямата част от Близкия изток, където хората ще могат свободно да практикуват личната си вяра и да имат свои лични културни традиции. Столицата на Персийската империя, град Персеполис, който бил високомерен и погубен от войските на Александър Велики, можеше да се конкурира с величието си с Рим и Атина.
Гръцките колонисти не биха могли да се заселят в Близкия изток и Египет, което значи, че доста известни градове, които са станали центрове на гръцката просвета, не биха били основани. Тоест няма да съществува елинистически свят, споделя Холт. Нямаше да има династия на Птолемеите, управлявала Древен Египет съвсем 300 години, и Клеопатра, съгласно историка, нямаше да стане една от най-известните кралици в света.
Империята на Александър Велики Какво щеше да стане, в случай че Александър Велики беше изгубил от персите по-късно?
Ако Александър Велики беше надвит от персите по-късно, да вземем за пример по време на борбата при Гаугамела (днешен Ирак) през 331 година прочие н. е., историята отново щеше да е друга, въпреки и не толкоз. Дотогава Александър Велики е превзел Египет и е основал Александрия и градът може би към момента е процъфтявал, сподели Холт.
Ако царят на Македония беше изгубил войната с персите даже по-късно, да вземем за пример по време на борбата с новия цар на Персийската империя Бес (той размени Дарий III на този пост), тогава историята отново щеше да е друга.
Може би нов персийски цар би могъл да възвърне Персеполис и да си върне контрола над Египет и източното Средиземноморие, т.е. териториите, където в този момент се намират Израел, Ливан, елементи от Сирия и Йордания.
От друга страна, Персийската империя може да стане още по-разпокъсана от империята на Александър Велики. По този метод Римската империя можеше да стартира да превзема Азия и Египет по-рано и по този метод да стане доста по-голяма, в сравнение с беше. Историците не изключват опцията римляните да бяха построили империя с невероятни размери, която да се простира от Британските острови и Иберийския полуостров на запад до Индия на изток. Може единствено да се гадае до какво би довело това. В този случай нашият свят най-вероятно би изглеждал напълно друго, тъй като може би Римската империя щеше да устои на натиска на немските племена и по-нататъшната история на човешката цивилизация щеше да поеме по друг път.
Римската империя през 117 година сл.н.е
Той желал да завладее територията на модерна Индия, само че се върнал. През 323 година Александър Велики ненадейно умира във Вавилон, на територията на сегашен Ирак. Учени описаха какъв би бил актуалният свят, в случай че царят на Македония беше изгубил от персите, пише Live Science.
След гибелта на Александър Велики неговата империя се разпада и командирите на неговата войска завземат властта в разнообразни елементи на тази империя, образувайки обособени страни. Впоследствие гръцкият език и просвета процъфтяват в Близкия изток в продължение на няколко века.
Какво щеше да стане, в случай че Александър Велики незабавно беше изгубил от персите?
Но какво, в случай че персите бяха победили Александър Велики в самото начало на войната? Как би се развила историята? Историческите записи демонстрират, че това съвсем се е случило в първата огромна борба сред македонския цар и Персийската империя през 334 година пр.н.е. покрай река Граник в модерна Турция, споделя историкът Франк Холт от университета в Хюстън, Съединени американски щати.
Историкът Николаус Овъртум от Вашингтонския университет, Съединени американски щати, счита, че в случай че персите бяха победили Александър Велики, светът, в който живеем, щеше да се промени до неразбираемост. Според учения завоеванията на Александър Македонски и последвалия интервал от време бележат началото на елинистическата ера. Това бил интервал на голям културен, стопански и геополитически продан, смяна и напредък, като гръцката цивилизация имала огромно въздействие върху обществата от Европа до Индия.
Завоеванията на Александър Велики Овъртум вярва, че в случай че Александър Велики беше надвит във войната с персите, християнството, което се появи едвам 300 години след гибелта на царя на Македония, е можело да изчезне, преди да успее да се популяризира необятно. Според историка гръцкият е бил употребен за записване и разпространяване на ранните учения на християнството и е бил употребен за бързо разпространяване на християнските хрумвания в Средиземноморието и Близкия изток.
Ако не беше елинистическата ера, гръцкият език нямаше да стане един от най-популярните езици на древността. Следователно ранните християни е трябвало да употребяват по-малко ефикасен и прочут език за своите трудове и проповядване. Следователно християнството може да не се е трансформирало в международна вяра и в действителност да е изчезнало при започване на нашата епоха, счита Овертум.
Според Холт историята би се трансформирала по доста други способи, в случай че персите бяха победили Александър Велики. Вместо елинистическия свят, който трансформира доста общества в древността, щеше да има персийски свят, прочут със своята приемливост. Този свят щеше да се популяризира от Индия най-малко до Гърция. По този метод Персийската империя щеше управлява по-голямата част от Близкия изток, където хората ще могат свободно да практикуват личната си вяра и да имат свои лични културни традиции. Столицата на Персийската империя, град Персеполис, който бил високомерен и погубен от войските на Александър Велики, можеше да се конкурира с величието си с Рим и Атина.
Гръцките колонисти не биха могли да се заселят в Близкия изток и Египет, което значи, че доста известни градове, които са станали центрове на гръцката просвета, не биха били основани. Тоест няма да съществува елинистически свят, споделя Холт. Нямаше да има династия на Птолемеите, управлявала Древен Египет съвсем 300 години, и Клеопатра, съгласно историка, нямаше да стане една от най-известните кралици в света.
Империята на Александър Велики Какво щеше да стане, в случай че Александър Велики беше изгубил от персите по-късно? Ако Александър Велики беше надвит от персите по-късно, да вземем за пример по време на борбата при Гаугамела (днешен Ирак) през 331 година прочие н. е., историята отново щеше да е друга, въпреки и не толкоз. Дотогава Александър Велики е превзел Египет и е основал Александрия и градът може би към момента е процъфтявал, сподели Холт.
Ако царят на Македония беше изгубил войната с персите даже по-късно, да вземем за пример по време на борбата с новия цар на Персийската империя Бес (той размени Дарий III на този пост), тогава историята отново щеше да е друга.
Може би нов персийски цар би могъл да възвърне Персеполис и да си върне контрола над Египет и източното Средиземноморие, т.е. териториите, където в този момент се намират Израел, Ливан, елементи от Сирия и Йордания.
От друга страна, Персийската империя може да стане още по-разпокъсана от империята на Александър Велики. По този метод Римската империя можеше да стартира да превзема Азия и Египет по-рано и по този метод да стане доста по-голяма, в сравнение с беше. Историците не изключват опцията римляните да бяха построили империя с невероятни размери, която да се простира от Британските острови и Иберийския полуостров на запад до Индия на изток. Може единствено да се гадае до какво би довело това. В този случай нашият свят най-вероятно би изглеждал напълно друго, тъй като може би Римската империя щеше да устои на натиска на немските племена и по-нататъшната история на човешката цивилизация щеше да поеме по друг път.
Римската империя през 117 година сл.н.е Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ