Великосръбски мечти - с любезната подкрепа на Путин
Александър Ротерт*, Дойче веле
Сърбия и босненските сърби се стремят все по-открито към обща страна и уголемяват връзките си с Москва. А множеството западни страни към този момент гледат на това с цялостно равнодушие.
На 11 юни 2024година стана това, коетоултранационалистическият водач на босненските сърби Милорад Додикчакаше от години: от името на Москва съветският дипломат в Босна и Херцеговина Игор Калабухов откри съветско дипломатическо посланичество в Баня Лука, бастиона на Додик. По време на церемонията посредством видеовръзка се включи и съветският външен министър Сергей Лавров.Калабухов към този момент на два пътизаплашва Босна с „ украински сюжет “, в случай че Сараево продължи да се сближава с НАТО. Едно от предизвестията му прозвуча по босненската телевизия малко след катоРусия нахлу в Украйнапрез февруари 2022 година.
Баня Лука е административният център на доминираната от сърбите част от Босна и Херцеговина – Република Сръбска, чието управление отпред с президента Милорад Додик възнамерява да я откъсне от босненската страна и да я причисли към Република Сърбия. Това би изпълнило фантазията за „ Велика Сърбия “ - обединяването на болшинството сърби в някогашна Югославия в една страна. През 1990-те години някогашният президент на Сърбия Слободан Милошевич се бе опитал да осъществя тази цел с военни средства – той бе главният основател на четири войни, в които починаха съвсем 150 000 души, а надчетири милиона бяха превърнати в бежанци. Едва когатоНАТО нападна сръбските агресорипрез 1995година в Босна и през 1999година в Косово посредством интензивни въздушни бомбардировки, те се признаха за победени.
Но ето, че 30 години по-късно сръбското държавно управление под управлението на президента Александър Вучич, окрилено от нападателната политика на Москва, се пробва да реанимира считания за мъртъв дух на „ Велика Сърбия “, в този момент към този момент под името „ Сръбски свят “ по сходство наПутиновия „ Руски свят “. Междувременно редица някогашни почитатели на Милошевич към този момент още веднъж заемат високи постове – да вземем за пример вътрешният министър Ивица Дачич, който не стопира да упреква Германия в геноцид
Съвместен сръбски празник
Самият Вучич е бил министър на информацията и член на управлението на Сръбската радикална партия на наказания за военни закононарушения Войслав Шешел, чиито паравоенни групи са направили безчет военни закононарушения в Хърватия и Босна. През юли 1995-а – в дните наклането в Сребреница– той прикани в Белградския парламент за всеки погубен сърбин в Босна да бъдат избивани по 100 босненски мюсюлмани. Вучич и до през днешния ден не се е извинил за това.
Интересното е, че през днешния ден авторитетни съветски канали в Телеграм като „ Рибар “, който популяризира проруска агитация и чийто създател Михаил Свинчук е под глобите на Европейски Съюз, отвориха напролет на тази година „ медийни учебни заведения “ в Сърбия и в Република Сръбска.
На осми юни Вучич и Додик организираха взаимно съвещание на държавните управления на Сърбия и на Република Сръбска в Белград под мотото „ Един народ, едно заседание: Сърбия и Сръбска “. За това „ всесръбско заседание “ Додик дойде непосредствено от Москва, където постоянно се среща сВладимир Путини с външния министър Сергей Лавров. В обръщение до събралите се в Белград Лавров съобщи: „ Заедно с другите свободолюбиви нации ще изградим нов международен ред “. Преди това пък Вучич сподели, че сръбският народ бил единен и бил разграничен единствено от река Дрина. Събранието реши в бъдеще сръбският народен празник 15 февруари да се празнува взаимно в Сърбия и в Република Сръбска.
Гарант на стабилността?
Германското държавно управление наподобява си дава сметка за сериозността на обстановката, щом представител на външното министерство дефинира събитието в Белград като „ меко казано- доста обезпокоително и нездравословно за Босна и Херцеговина, за Сърбия и за всички страни от Западните Балкани “.
Тези толкоз ясни думи впечатляват, защото доста политици в Европейски Съюз и даже някои в американското държавно управление виждат във Вучич „ поръчител на стабилността “ - тъкмо както до 1999година Западът възприемаше тогавашния държавен началник Милошевич като „ котва на стабилността “ на Западните Балкани. Върховният представител за Босна и Херцеговина на интернационалната общественост Кристиян Шмид, чиято задача е отбраната на Босна и спазването на Дейтънските мирни съглашения, обаче се въздържа да заеме позиция.
Бездействието на висшия представител
Босненският Конституционен съд разгласи девети януари – деня наосноваването на Република Сръбска през 1992 година, за противозаконенсепаратистки празник и забрани паравоненните паради в този ден. Те се състояха все пак – без Шмид и неговият екип да реагират. При това на този ден босненско-сръбското управление се държа по този начин, сякаш Република Сръбска към този момент е независима страна -подобно на украинските области Луганск и Донецк преди тяхното нелегално и интернационално непризнатоприсъединяване към Руската федерация през септември 2023. Шмид внимава и да не подлага на критика Вучич или неговото държавно управление, без които Додик надали би бил толкоз убеден.
Липсата на интензивност от страна на Шмид е добре пристигнала за сръбската националистическа идея. Нещо повече – неотдавна в диалог с френския президент Еманюел Макрон Вучич даже загатна мечтаното от него и от Додик закриване на представителството на Шмид. Тъй като макар неговата уязвимост то теоретично е „ последната отбранителна линия “ надържавата Босна и Херцеговина.
Цветя на гроба на Сталин
Не се знае дали Западът и Шмид ще проявят по-голям интерес към опасността от спор в Босна – и в случай че да, дали ще реагират. Също толкоз незнайно е далиСАЩ, както бе декларирано, ще пазят Босна като страна, изключително в случай че идващият президент още веднъж се споделя Доналд Тръмп. Ясно е едно: в случай че Белград и Баня Лука разгласят обединяването си с благословията на Москва, към този момент несъмнено ще е късно.
Що за фактори на стабилността са сръбските управници в района на Западните Балкани, се вижда и по някои дребни, само че изразизителни образци. Например в жеста на сръбския вицепремиер Александър Вулин на 11юни 2024година в Москва. Вулин бе авторитетен държавен функционер още по времето на Милошевич, а в последните години бе и началник на тайните служби, и министър на защитата. На 11юни Вулин се поклони край Кремъл пред бюста на всеобщия палач Сталин и постави цветя на неговия гроб.
*Александър Ротерт се занимава с изследвания за някогашна Югославия от 1991година и е работил на разнообразни позиции в Организация на обединените нации, НАТО, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, както и за Върховния представител на интернационалната общественост в Босна и Херцеговина.
Сърбия и босненските сърби се стремят все по-открито към обща страна и уголемяват връзките си с Москва. А множеството западни страни към този момент гледат на това с цялостно равнодушие.
На 11 юни 2024година стана това, коетоултранационалистическият водач на босненските сърби Милорад Додикчакаше от години: от името на Москва съветският дипломат в Босна и Херцеговина Игор Калабухов откри съветско дипломатическо посланичество в Баня Лука, бастиона на Додик. По време на церемонията посредством видеовръзка се включи и съветският външен министър Сергей Лавров.Калабухов към този момент на два пътизаплашва Босна с „ украински сюжет “, в случай че Сараево продължи да се сближава с НАТО. Едно от предизвестията му прозвуча по босненската телевизия малко след катоРусия нахлу в Украйнапрез февруари 2022 година.
Баня Лука е административният център на доминираната от сърбите част от Босна и Херцеговина – Република Сръбска, чието управление отпред с президента Милорад Додик възнамерява да я откъсне от босненската страна и да я причисли към Република Сърбия. Това би изпълнило фантазията за „ Велика Сърбия “ - обединяването на болшинството сърби в някогашна Югославия в една страна. През 1990-те години някогашният президент на Сърбия Слободан Милошевич се бе опитал да осъществя тази цел с военни средства – той бе главният основател на четири войни, в които починаха съвсем 150 000 души, а надчетири милиона бяха превърнати в бежанци. Едва когатоНАТО нападна сръбските агресорипрез 1995година в Босна и през 1999година в Косово посредством интензивни въздушни бомбардировки, те се признаха за победени.
Но ето, че 30 години по-късно сръбското държавно управление под управлението на президента Александър Вучич, окрилено от нападателната политика на Москва, се пробва да реанимира считания за мъртъв дух на „ Велика Сърбия “, в този момент към този момент под името „ Сръбски свят “ по сходство наПутиновия „ Руски свят “. Междувременно редица някогашни почитатели на Милошевич към този момент още веднъж заемат високи постове – да вземем за пример вътрешният министър Ивица Дачич, който не стопира да упреква Германия в геноцид
Съвместен сръбски празник
Самият Вучич е бил министър на информацията и член на управлението на Сръбската радикална партия на наказания за военни закононарушения Войслав Шешел, чиито паравоенни групи са направили безчет военни закононарушения в Хърватия и Босна. През юли 1995-а – в дните наклането в Сребреница– той прикани в Белградския парламент за всеки погубен сърбин в Босна да бъдат избивани по 100 босненски мюсюлмани. Вучич и до през днешния ден не се е извинил за това.
Интересното е, че през днешния ден авторитетни съветски канали в Телеграм като „ Рибар “, който популяризира проруска агитация и чийто създател Михаил Свинчук е под глобите на Европейски Съюз, отвориха напролет на тази година „ медийни учебни заведения “ в Сърбия и в Република Сръбска.
На осми юни Вучич и Додик организираха взаимно съвещание на държавните управления на Сърбия и на Република Сръбска в Белград под мотото „ Един народ, едно заседание: Сърбия и Сръбска “. За това „ всесръбско заседание “ Додик дойде непосредствено от Москва, където постоянно се среща сВладимир Путини с външния министър Сергей Лавров. В обръщение до събралите се в Белград Лавров съобщи: „ Заедно с другите свободолюбиви нации ще изградим нов международен ред “. Преди това пък Вучич сподели, че сръбският народ бил единен и бил разграничен единствено от река Дрина. Събранието реши в бъдеще сръбският народен празник 15 февруари да се празнува взаимно в Сърбия и в Република Сръбска.
Гарант на стабилността?
Германското държавно управление наподобява си дава сметка за сериозността на обстановката, щом представител на външното министерство дефинира събитието в Белград като „ меко казано- доста обезпокоително и нездравословно за Босна и Херцеговина, за Сърбия и за всички страни от Западните Балкани “.
Тези толкоз ясни думи впечатляват, защото доста политици в Европейски Съюз и даже някои в американското държавно управление виждат във Вучич „ поръчител на стабилността “ - тъкмо както до 1999година Западът възприемаше тогавашния държавен началник Милошевич като „ котва на стабилността “ на Западните Балкани. Върховният представител за Босна и Херцеговина на интернационалната общественост Кристиян Шмид, чиято задача е отбраната на Босна и спазването на Дейтънските мирни съглашения, обаче се въздържа да заеме позиция.
Бездействието на висшия представител
Босненският Конституционен съд разгласи девети януари – деня наосноваването на Република Сръбска през 1992 година, за противозаконенсепаратистки празник и забрани паравоненните паради в този ден. Те се състояха все пак – без Шмид и неговият екип да реагират. При това на този ден босненско-сръбското управление се държа по този начин, сякаш Република Сръбска към този момент е независима страна -подобно на украинските области Луганск и Донецк преди тяхното нелегално и интернационално непризнатоприсъединяване към Руската федерация през септември 2023. Шмид внимава и да не подлага на критика Вучич или неговото държавно управление, без които Додик надали би бил толкоз убеден.
Липсата на интензивност от страна на Шмид е добре пристигнала за сръбската националистическа идея. Нещо повече – неотдавна в диалог с френския президент Еманюел Макрон Вучич даже загатна мечтаното от него и от Додик закриване на представителството на Шмид. Тъй като макар неговата уязвимост то теоретично е „ последната отбранителна линия “ надържавата Босна и Херцеговина.
Цветя на гроба на Сталин
Не се знае дали Западът и Шмид ще проявят по-голям интерес към опасността от спор в Босна – и в случай че да, дали ще реагират. Също толкоз незнайно е далиСАЩ, както бе декларирано, ще пазят Босна като страна, изключително в случай че идващият президент още веднъж се споделя Доналд Тръмп. Ясно е едно: в случай че Белград и Баня Лука разгласят обединяването си с благословията на Москва, към този момент несъмнено ще е късно.
Що за фактори на стабилността са сръбските управници в района на Западните Балкани, се вижда и по някои дребни, само че изразизителни образци. Например в жеста на сръбския вицепремиер Александър Вулин на 11юни 2024година в Москва. Вулин бе авторитетен държавен функционер още по времето на Милошевич, а в последните години бе и началник на тайните служби, и министър на защитата. На 11юни Вулин се поклони край Кремъл пред бюста на всеобщия палач Сталин и постави цветя на неговия гроб.
*Александър Ротерт се занимава с изследвания за някогашна Югославия от 1991година и е работил на разнообразни позиции в Организация на обединените нации, НАТО, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, както и за Върховния представител на интернационалната общественост в Босна и Херцеговина.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ