Александър Николов, суперталантът на българския волейбол, говори ексклузивно за предаването

Александър Николов: Имаме нашите много добри шансове да излезем от тази група на Мондиал 2022

Александър Николов, суперталантът на българския волейбол, приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по RING 5 дни преди старта на международното състезание за мъже. Едва на 18 години той беше определен за №1 в колежанското състезание на Съединени американски щати. Последва отличен дебют в националния тим на България и звезден трансфер в италианския първенец Лубе, където водач дълги години беше не какъв да е, а точно неговият татко - легендата Владимир Николов.

Предлагаме акценти от изявлението с Алекс Николов:

- Алекс, повече плюсове или повече минуси има да си наследник на звезда в обичания си спорт? Чувал ли си да вземем за пример в миналото във времето зад тила си нещо от рода на „ връзкар “?

- Това е най-редовният коментар по мой адрес. Винаги е било по този начин. Но сигурно има повече плюсове. Все отново този човек е минал същия път, който и ти сега се опитваш да минеш. Може да ми дава насоки, да ми оказва помощ, да ме бута в права линия.

- Кой избра поста ти и кои треньори работиха за твоето образуване като първокласен състезател? Доколко баща ти има принос за това, което си през днешния ден на игрището?

- Баща ми има огромен принос за това, което съм през днешния ден. Нямаше изобщо да е същото и съм безапелационен в това. Колкото до поста, аз може би съм единственият волейболист, който от ден първи знаеше какво ще играе и в никакъв случай не се е сменял. Единствено и единствено посрещач съм играл. И то по мое си предпочитание. Никога не съм желал нищо друго да опитвам или да играя. Това си ми беше концепцията.

- На 18 години към този момент започваш и като титуляр в мъжкия ни народен тим. Чувстваш ли се убеден след мачовете в Лигата на нациите тази година?

- Със сигурност мога да кажа, че натрупах някаква убеденост. И по-скоро убеденост, че мога да се оправя с това най-високо равнище и че към този момент съм някъде там. Ще се борим колкото се може повече да се издигна. Да, Лигата на нациите беше един страховит шампионат за мен, тъй като съумях да натрупам точно убеденост и опит.

- Очакванията ти за започващото международно състезание? Казват, че ние сме в кошмарна група с Полша и Съединени американски щати. Може би в действителност е така…

- Няма какво да се лъжем – това е доста сериозна група с два тима, които безусловно без никакъв проблем могат да станат международни първенци и дори са любимци за това. Обаче считам, че имаме нашите доста положителни шансове да излезем от тази група, тъй като играем верен и прекрасен волейбол. Това се удостоверява на тренировките. Имаме още две контроли с Канада преди този момент, на които би трябвало да наберем инерция и след това да забележим. Играем първи мач с Полша и нищо не се знае.

- Как работиш с националния треньор на мъжете Николай Желязков? По принцип конфликтен ли си в работата си в залата, било то на тренировки или на мач?

- Да ви кажа почтено, не съм елементарен за трениране, тъй като по мое виждане съм отличник, постоянно желая да съм пръв и го върша по всевъзможни способи. Понякога може да излезе, че с мои съотборници се карам или нещо такова, а то е просто от спортна завист, от състезателен дух. Имам си мое мнение за нещата. Слушам треньорите постоянно, само че може би не съм индивидът, който единствено ще кима. Ако се каже нещо, което съгласно мен е неверно, аз ще запитвам, ще кажа моето мнение, което не се харесва на всички треньори. Но тук с тренера Желязков всичко е супер! Разбираме се доста добре.