Ще ви падне шапката като разберете какво е хобито на Александър от Пловдив
Александър Каравълев е забавен персонаж самичък по себе си. Той е човек, който, както самичък споделя, е опитвал от всичко. Работил е в малкия екран, като барман, DJ. Правен съветник в региона на авторското право и отговорността в интернет е. Но заниманието му също е толкоз забавно, написа PlovdivTime.bg.
Александър колекционира достоверни кино плакати от далечните години. Най-старите, които има, датират от края на 50-те години и стигат доникъде на 70-те. Има над 100 бройки от разнообразни жанрове филми. Най-вече от европейско кино, има и от западни заглавия, само че не и от най-големите бокс офиси. Повечето от тях са незнайни за българина, даже и за него, което съдържа собствен сексапил и мистичност.
Първите си плакати намира напълно инцидентно, от различен колекционер, който е над 80 години, само че с млад дух. Първоначално е мислел да си вземе един-два, само че откакто ги видял, ги взел всичките, тъй като са същински шедьоври, а той е фен на печатни издания. В сбирката си има плакати от български, югославски, полски филми. Обяснява, че полската школа е най-хубавата в света и е приета за нещо недостижимо в кино афишите. „ Плакатите са ужасно забавни, тъй като са от напълно друго време, когато нещата са се правили по различен метод. Нямало е електронна медия. Хората са рисували особено за съответния филм, всичко е на ситопечат. Но в България, както и по света, създателите ценят доста повече театралните си плакати, в сравнение с филмовите. Въпреки това, са се запазили и съставляват огромен образен интерес ", споделя Александър Каравълев.
Този вид идея на изкуството е забавна, тъй като има разминавания на цветове, цветонаслагвания, ръчно направени рисунки. Доказателство за достоверността на плакатите са подписите или дати от прожекцията. Освен труд и механически детайл, те съдържат и осведомителна част, която не е от действителното време. Случвало се е да се спре човек от по-старото потомство, който е гледал някой от филмите. Този вид срещи са доста скъпи, тъй като връщат спомените ти години обратно.
„ Приемам сбирката с обич и схващане. Опитвам се да извлека максимума от всеки един. Те са доста любопитни за художници, графици, дизайнери. Стремя се да ги продам точно в Пловдив, тъй като избирам да се запазят в родния ни град, вместо да се разпилян по разнообразни краища на страната”. Александър желае да наложи уличните изложения като натурален развой за разкриване на изкуство. Участвал е на пролетното издание на Капана фест, на фестивала на ул. „ Абаджийска”, на миналогодишните нощи на музеите и галериите. Организирал е две изложения в кино клуб Фарго.
Скоро можем да го срещнем още веднъж на паважа на Капана, когато пристигна есенното издание на фестивала. Смята да се включи и в Нощ/Пловдив, с цел да усети живия контакт със заинтригуваните, вместо да ги продава чрез обществените мрежи. Случвало се е да залепва някои от тях и по стените, с цел да се върнат там, където им е мястото. Плакатите в действителност са висше равнище на образното изкуство. Поради датировката си, са нежни и се съхраняват с картонени паспартута, тъй като печата не би трябвало да се допира до стъкло. Те са идеални както за интериор, по този начин и за реверанс пред кино промишлеността от предишното. Лишени от резултати и съвременна визия, само че доста по-артистични и колоритни.
Александър колекционира достоверни кино плакати от далечните години. Най-старите, които има, датират от края на 50-те години и стигат доникъде на 70-те. Има над 100 бройки от разнообразни жанрове филми. Най-вече от европейско кино, има и от западни заглавия, само че не и от най-големите бокс офиси. Повечето от тях са незнайни за българина, даже и за него, което съдържа собствен сексапил и мистичност.
Първите си плакати намира напълно инцидентно, от различен колекционер, който е над 80 години, само че с млад дух. Първоначално е мислел да си вземе един-два, само че откакто ги видял, ги взел всичките, тъй като са същински шедьоври, а той е фен на печатни издания. В сбирката си има плакати от български, югославски, полски филми. Обяснява, че полската школа е най-хубавата в света и е приета за нещо недостижимо в кино афишите. „ Плакатите са ужасно забавни, тъй като са от напълно друго време, когато нещата са се правили по различен метод. Нямало е електронна медия. Хората са рисували особено за съответния филм, всичко е на ситопечат. Но в България, както и по света, създателите ценят доста повече театралните си плакати, в сравнение с филмовите. Въпреки това, са се запазили и съставляват огромен образен интерес ", споделя Александър Каравълев.
Този вид идея на изкуството е забавна, тъй като има разминавания на цветове, цветонаслагвания, ръчно направени рисунки. Доказателство за достоверността на плакатите са подписите или дати от прожекцията. Освен труд и механически детайл, те съдържат и осведомителна част, която не е от действителното време. Случвало се е да се спре човек от по-старото потомство, който е гледал някой от филмите. Този вид срещи са доста скъпи, тъй като връщат спомените ти години обратно.
„ Приемам сбирката с обич и схващане. Опитвам се да извлека максимума от всеки един. Те са доста любопитни за художници, графици, дизайнери. Стремя се да ги продам точно в Пловдив, тъй като избирам да се запазят в родния ни град, вместо да се разпилян по разнообразни краища на страната”. Александър желае да наложи уличните изложения като натурален развой за разкриване на изкуство. Участвал е на пролетното издание на Капана фест, на фестивала на ул. „ Абаджийска”, на миналогодишните нощи на музеите и галериите. Организирал е две изложения в кино клуб Фарго.
Скоро можем да го срещнем още веднъж на паважа на Капана, когато пристигна есенното издание на фестивала. Смята да се включи и в Нощ/Пловдив, с цел да усети живия контакт със заинтригуваните, вместо да ги продава чрез обществените мрежи. Случвало се е да залепва някои от тях и по стените, с цел да се върнат там, където им е мястото. Плакатите в действителност са висше равнище на образното изкуство. Поради датировката си, са нежни и се съхраняват с картонени паспартута, тъй като печата не би трябвало да се допира до стъкло. Те са идеални както за интериор, по този начин и за реверанс пред кино промишлеността от предишното. Лишени от резултати и съвременна визия, само че доста по-артистични и колоритни.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ