Александър Гьорлах, Дойче велеКим Чен Ун играе опасна игра, а

Александър Гьорлах, Дойче веле

Ким Чен Ун играе рискова игра, а от началото на войната в Украйна даже се пробва да настройва Русия и Китай една против друга. Може ли Северна Корея да сложи " безграничното " другарство сред Путин и Си под въпрос?

През последните седмици и месеци севернокорейският деспот Ким Чен Ун доста утежни връзките с южната част на полуострова, проектите за мир като дълготрайна цел бяха замразени, а пътища към Южна Корея - унищожени. Държавната агитация припомня съветската и китайската: Съединени американски щати били отговорни за все по-войнствената изразителност на Пхенян, ставало дума за отбрана от " империалистическия зложелател ".

Вярно обаче е тъкмо противоположното: от началото на съветската нападателна война против Украйна Ким Чен Ун стартира да настройва Русия и Китай една против друга. Целта му е по този метод да усъвършенства както позициите на Северна Корея на полуострова, по този начин и интернационалните връзки на страната. Което би трябвало да е обезпокоително както за Пекин, по този начин и за Москва.

В момента Ким Чен Ун сякаш клони повече към насърчаване на партньорството с Русия, за което свидетелства готовността за изпращане на севернокорейски бойци на фронта против Украйна. В отговор Сеул привика съветския дипломат и изиска частите от Пхенян да изоставен Русия. Очаква се обаче Москва да не се съобрази. Южна Корея би трябвало да одобри, че освен Китай и Северна Корея, само че и Путинова Русия има интерес от спора, който може да навреди на свободната, демократична и благосъстоятелна страна.

Китай е в губеща позиция

В губеща позиция в настоящата обстановка по оста на диктатурите, разпростряла се от Москва, през Пекин, до Пхенян и Техеран, е Китайската национална република. Диктаторът Си Дзинпин залага всичко на този рисков алианс, основан и с негово присъединяване. Той се надява посредством намаляване на общите врагове, т.е. на свободния либерален свят, да получи преимущества и то без да претърпи каквито и да е вреди. Но сметката му не би могла да излезе с все по-непредсказуемия Ким Чен Ун. Ако Северна Корея продължи да предизвика Юга и се стигне до военна ескалация, Китай ще би трябвало да заема позиция и няма да може да продължи да се държи неутрално.

Намеренията на Ким мъчно могат да бъдат планувани. Неговата тирания в действителност би трябвало да е удовлетворена от постигнатата опция за потребление на ракети с отдалечен обхват, които могат да доближат всяка цел в Съединени американски щати. Това му обезпечава избрана отбрана от американски набези и укрепва господството на неговата клика. Нищо не плаши Ким повече от заплахата от промяна на режима. Това е и главната причина за неговата съгласуваност със Си и Путин. Той употребява нажежената конюнктура на Корейския полуостров за сближение на редиците зад тила си.

Целта е смяна на салдото на световните сили

Заради променената геополитическа обстановка държавното управление на Южна Корея обмисля дали да не разположи нуклеарни бойни глави в елементи на страната, с цел да бъде квалифицирано, в случай че севернокорейската нуклеарна стратегия реализира триумф благодарение на Русия и Китай. Южнокорейските нуклеарни бойни глави би трябвало на собствен ред да сплашат Пхенян и да удържат неговите войнствени планове.

При сегашната ескалация тематиката единствено на пръв взор е взривените пътища - в действителност става дума за опцията от разбъркване на световните властови структури, от която Пхенян желае да завоюва. Ким Чен Ун играе рискова игра, която всеки миг може да ескалира, в случай че сметките на диктатора не излязат. Пекин е свързал тясно ползите си с тези на Северна Корея, приемайки, че ще резервира своето военно и икономическо предимство. Сега обаче Китай следи по какъв начин Русия се меси в връзките в неговия заден двор. " Безграничното " другарство сред Путин и Си е под въпрос.