Александър Балабанов и истории от Царска България – стражарят не се намесва, докато не види действие
Александър Балабанов е необикновен кадър на родната литература, един от най-хубавите преподаватели в Софийския университет и член на Македонския теоретичен институт. Известен е като преводач и критик, само че също по този начин и като един редактор с редица колонки в седмични издания. Една от главните му задания по време на креативния път е да написа публикации и да се стреми да притегли вниманието на европейските общности към българите в македонски земи. Роден е в Щип, тогава част от Османската империя, през днешния ден част от Северна Македония.
Завършва гимназия в София, а по-късно отпътува в Лайпцинг където следва класическа лингвистика и през 1904 година се дипломира. Зад гърба си има редица триумфи, в това число и основаването на първия книжовен вестник в България – „ Развигор “. Разхождайки се в архивите, попадаме на негова колонка във вестник „ Седмичен обзор “ със заглавие „ Какво става в дребната България “. Той занимава читателите си в секция „ Социална хроника “ и споделя някои персонални истории, прекарани в София. Ето какво споделя на читателите на 30 декември 1933 година
„ Това, което ще разправя в този момент, то е към този момент в действителност доста от дълго време, доста от дълго време станало. Още когато бях възпитаник. Когато бях възпитаник аз не получавах от на никое място пари. Нямах нищо. Нямах постоянно даже квартира, а щом се стоплеше, както писах един път към този момент, построявах си от шума и клони шатра в Борисовата градина. Но без храна рядко оставах. А на дъщерята на перачката давах уроци по геометрия, с цел да бъда пран. Собствено и нямаше доста какво да се пере. На сина на кърпача давах уроци по латински, с цел да ми кърпи обущата, когато имах обуща.
А на сина на едно тогава заможно семейство още като четвъртокласник бях давал уроци по: латински, гръцки, старобългарски, история и прочие – с цел да мога да хапвам три пъти в седмицата топла храна. Когато това ми омръзна, преселих се в една гостилница на към този момент починалия Григор Панов. От приятелство – шест души пристигнаха с мен. Но храната бе развалена, постоянно повръщахме. Затова дружно всички го напуснахме и отидохме всички да се храним в гостилница „ Братя Миладинови “, където останах до край – само че все на заем. И все на заеми, единствено аз, несъмнено, другите си плащаха постоянно.
Григор Панов, разгневен от това, че му напуснахме по този начин гостилницата, и тъй като смяташе мен за вдъхновител на някакъв скрит план срещу него, ми се закани, че ще ме убие.
Една вечер влезна през прозореца в стаята ми с кама, само че аз бях квалифициран от неговите закани, споделих на другаря си Панайот Байчев – той да спи в моето легло. Той бе най-смелия човек на света. Той с удоволствие одобри – и го посрещна с друга кама и с револвер.
Един ден, както си вървях по улицата с книжки по мишки, тъкмо пред Народната Библиотека ме настига Григор Панов. Кръвясали очи, разгневен, пийнал, луд…
– Дай ми парите или се върни в гостилницата ми да ми възстановиш достойнството – или в този момент ще ти изпия кръвчицата…
И – споделил не споделил – извади от джоба си един голям револвер..
– Ха, ха, ха, в този момент да те видя, ще вървиш в друга гостилница!
Точно пред входа на библиотеката стоеше жандарм на поста си. Той чу и видя всичко – напълно умерено.
– Стражар! – извиках аз – помощ, тоя желае да ме убие!
Стражарят се завъртя на ботуша си, обърна се към мен и сподели изсъхнало, писалищен, дисциплинирано, съвсем научно:
– Не мога. Нямам право. Правилникът ми категорично не разрешава, не съм видял деяние!
Аз се отчаях, изплашен до не знам какво. Но пияният ми заемодател и нападател прихна да се смее като вманиачен.
– Ох, Божичко, ще умра от смях! Ох, загивам! Действие чака, деяние!!!
И се примирихме и се преразказвахме случката и се почерпихме. Не бил видял деяние! “
Александър Балабанов има много цветни и забавни истории, които най-вероятно не престават да виреят затворени в архивите. Като едно от острите пера на страната, той оставя много ярка диря, както в литературата, по този начин и с картини за Царска България.
