Александър Андреев: Защо българите са нещастни? Защо напускат масово страната си?
Александър Андреев,
Дойче веле
Защо българите са нещастни? Защо напущат всеобщо страната си?
Според другите статистики брутният вътрешен артикул на глава от популацията в България се е нараснал със 150% по отношение на 2000 година, а приходите на статистическия обособен българин съвсем са се удвоили за последните 10 години. Според Световната банка изискванията за бизнес в България са положителни, а съгласно Еврокомисията страната стои напълно обичайно в международното цифрово състезание. Защо тогава упоменатият статистически обособен българин е на 77-о място в света по чувство за благополучие?
Обяснението
В две ранглисти България към този момент от години изрично заема едни от последните места в Европейски Съюз - и тъкмо тези ранглисти дават отговор на въпроса за националното чувство за нещастност. Коя е най-корумпираната страна в Европейския съюз? България, в последно време паралелно с Унгария. Къде образованието се намира в най-трагично положение, а нивото на практическата неначетеност е най-високо? Пак в България. Ако прибавим към това и окаяното българско опазване на здравето - картината се окръгля.
А в този момент да погледнем упоменатите ранглисти с противоположната оптика. Сред най-добре образованите народи, измежду страните, където показателят на щастието е най-голям, а нивото на корупция е най-ниско, измежду страните с рекорден показател за добър живот постоянно се натъкваме на едни и същи имена: Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария, Дания.
Човек би трябвало да е кьорав, с цел да не види, че хората са щастливи и живеят добре там, където няма корупция, а образованието е на високо ниво. Да не приказваме, че сред двете също има директна връзка. Полуграмотните хора, които бликат от българската просветителна система, надали изключително се замислят за корупцията. По-скоро противоположното: тя е тяхна естествена среда, в това число и в образователните заведения. Българското обучение явно създава висока степен на национализъм и прекомерно ниска сензитивност към корупцията. Младите хора с пословичните татуировки на Левски и Ботев по прасците си едвам сричат обикновени текстове, само че пък са сръчни в даването на подкупи на пътни служители на реда - четем го надали не всеки ден в медиите. В допълнение: положителното обучение учи децата и юношите освен да четат и да считат - то им дава честен компас в живота. Компас, който постоянно им сочи по какъв начин да извърнат тил на корупцията. Такъв компас, прочее, им дават и медиите, а медийният плурализъм в България е съществено повреден спрямо останалите държави от Европейски Съюз. И това го настояват не навиканите " Репортери без граници ", а евродепутатът Даниел Фройнд и неправителственото журналистическо съдружие " The European Correspondent ".
Да, българите към момента са най-бедните в целия Европейски Съюз - и в този смисъл би било цинично да ги успокояваме с баналното " Щастието не е в парите ". Но приходите им явно порастват с респектиращи темпове, до момента в който хората се усещат все по-нещастни - това демонстрира и българският народен " Индекс на щастието " на организация " G Consulting " и социолога Живко Георгиев, оповестен предходната година. В коментара си към него основната редакторка на списание " Мениджър " Весислава Антонова акцентира и още нещо доста значимо: " Сериозната разлика сред нас и скандинавските страни, които постоянно са в топ 3 на най-щастливите в света, е, че там хората имат доверие на страната и държавните институции ".
Едно просто уравнение
Така в отговор на въпроса " Защо българите са нещастни? " възниква едно просто уравнение: чувството, че си трагичен, е назад съразмерно на нивото на образованието, опазването на здравето и медиите, плюс неналичието на корупция. А когато хората не имат вяра, че страната може да им подсигурява по-малко корупция и повече обучение, медийна честност и положително опазване на здравето (което тя фактически не съумява) - тогава пътят в действителност води към " Терминал 2 ".
И нещастните хора в България ще стават все по-малко, казано с горчива подигравка.
