Политиците трябва да се оберат малко в говоренето, ако наистина

Политиците би трябвало да се " оберат " малко в говоренето, в случай че в действителност желаят да оказват помощ за стабилизиране на обществените финанси и за по-добра посока към еврозоната. Това разяснява Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българска народна банка, в предаването " Денят стартира с Георги Любенов " по Българска национална телевизия.

По думите му политиците са задоволително изчерпани, само че те са на ход сега и би трябвало да проявят по-хладен разсъдък и повече доверие към всички финансисти и икономисти, които могат ясно и тъкмо да дадат причини за положението на страната и за това по какъв начин би трябвало да се развиваме по-нататък стопански.

Според Каримански сме се фокусирали единствено върху една цел, без да имаме визия за огромната икономическа политика в бъдещето.

Любомир Каримански уточни още, че от икономическа позиция би трябвало деликатно да се наблюдават всички динамични процеси в геополитиката, тъй като тя дефинира развиването на стопанската система, а в страната е належащо да се понижи и минимизира систематичният риск, който се свърза с политическия риск и политическата непоклатимост. В последните пет години следим едно и също - всички се вторачват в бюджета, без преди този момент да има ясно написана визионерска стратегия към какви политически цели даден кабинет се стреми, сподели Каримански. По думите му всеки слага на напред във времето бюджета, а не какви цели и накъде върви страната, като съгласно него не се прави по този начин.

По отношение на бюджета Каримански напомни икономическата доктрина, че с цел да имаме ценова непоклатимост е належащо фискалната и паричната политика да вървят в една посока и добави, че сега чувството е, че фискалната политика по някакъв метод изостава или пък е дебитор и към хората, и към бизнеса. Икономиката на страната би трябвало да е движена от синхрона на фискалната и паричната политика. Това е значимо да го осъзнаем, уточни Каримански.

Когато имаме систематичен риск, който е минимизиран, политически риск, който  е избегнат, тогава може да разчитаме на синхрона сред тези две крила. Но когато едното крило работи на макс, както е паричната политика - ние следваме това, което Европейската централна банка (ЕЦБ) прави, член сме на Банковия съюз, банките работят задоволително точно и тъкмо, тогава би трябвало да създадем всичко допустимо да работи и другото крило, уточни Каримански. В тази връзка той означи значимостта на фискалните правила, които страната би трябвало да построи и да съблюдава.

Не може в една икономическа политика да нямаме залегнали фискални правила с точни и ясни фискални правила, сподели Каримански. Той добави, че единият от правилата, които би трябвало да бъде създадени, е за успеваемостта на ресурсите в страната. Когато имаме ясна визия за успеваемостта на ресурсите както в приходната, по този начин и в разходната част и се работи с така наречен тавани на разноските във всяко едно държавно управление, тогава може да стане ясно накъде се води страната като политика през бюджета, сподели Каримански.

На въпрос за опцията за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 година, от думите на Каримански стана ясно, че това е постижимо.

Виждаме, че има всевъзможни предпоставки. Оттук нататък всичко е въпрос на политическата воля и на метода, по който могат да бъдат структурирани финансите и фискалната политика на страната, уточни Каримански.

Той акцентира, че доста деликатно би трябвало да слушаме какво се споделя и от ЕЦБ и това, което отговори президентът на банката Кристин Лагард на въпрос на Българска телеграфна агенция преди дни, и добави, че всичко зависи политически. Ако би трябвало да кажем, че Централната банка плюс банковата система са си свършили работата, в този момент политиците би трябвало да си свършат своята, уточни Каримански. 

Той сподели още, че банковата система е готова и е подготвена за влизане в еврозоната. Финансово от страна на банковата система ние сме постоянни и сме  готови, от страна на фиска - паричната политика е ясна, фискалната политика би трябвало да бъде по-ясна, тъй като сега е замъглена, сподели Каримански.

Той сподели още, че е значимо бюджетът да не употребява политически комфортна информация. Важно е, когато се дава информация, било то от обособените министерства,  да не се позволява въздействието на политически внушения. Затова съгласно него е добре да се построи една платформа, в която да вземат участие всички стопански и финансови шефове на министерствата, а неин началник да бъде водещият шеф в бюджетната сфера в Министерството на финансите. 

Всички сме длъжници във връзка с финансовата просветеност на популацията в България, доста огромни длъжници освен това, разяснява още Каримански на въпрос по отношение на информираността на хората за еврозоната.

Защото в случай че има някои, които са " срещу " или са " за ", то могат да бъдат " срещу " или " за ", когато имат задоволително познания и причини. Но достатъчните знания по тематиката са основани и на позицията на хората, които познават нещата, изясни Каримански. В момента критиците на еврозоната употребяват незнанието на хората, с цел да ги манипулират, сподели той.

Попитан както ще стане със спестяванията на хората, които са във левове, при влизане в еврозоната, Каримански уточни, че тези спестявания по-скоро и повече ще се повлияят от инфлацията, в сравнение с ще се повлияят от еврозоната.

Нека не трансформираме еврозоната като някаква грамадна сфера, в която всички по някакъв метод си взаимодействат от центъра на сферата, сподели той. По-скоро икономическата непоклатимост, икономическият растеж на страната и всичко това, която е обвързвано с цялостният интегритет сред институциите, това е значимо, тъй като без този интегритет няма да имаме надзор, без този надзор може да допуснем и далавера, и всичко останало, уточни Каримански.

Според него няма да бъде позволено да се промени закрепеният курс на лв. след присъединението в еврозоната. Смятам, че по този начин както отговорно институциите си правят работата от страна на Българска народна банка и цялата финансова система, по този начин и европейските органи - ЕЦБ и Европейска комисия, гледат на това като нещо, което е ясно за тях, че е закрепено, уточни Каримански. 

Любомир Каримански разяснява още, че сега България има доста по-голям проблем от еврозоната като цяло и това са макроикономическите несъответствия в страната. Представете си - влизаме в еврозоната, само че каква е идната ни цел, като страна знаем ли, попита той.

Каримански добави, че е значимо да знаем по какъв начин се усъвършенства конкурентоспособността на България и уточни, че конкурентоспособността стъпва на това да можем да преодоляваме макроикономическите несъответствия и да влагаме в стопанската система. Защото слушам, че всеобщо желаят надали не да употребяват финансовите разноски в страната като буфер. Не е редно това да става, това единствено може да спре още развиването на страната, означи Каримански.