Алдрич Рик“ Еймс е може би един от най-впечатляващите шпиони

Алдрич „ Рик “ Еймс е може би един от най-впечатляващите шпиони на Студената война. Не си мислете обаче за Джеймс Бонд или Мата Хари, Алдрич е неповторим случай, който може би няма да се повтори в шпионската история с години. В момента някогашния сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ се намира в затвор в Индина с доживотна присъда и никакви право на опрощение. Арестуван е на 31 години и сега е на 78 години. За разлика от всички положителни образци, в това число доктор Зорге, Алдрич е най-голямата издънка на разузнаването и това се разкрива едвам след залавянето му. Нека стартираме през цялото време.

Ражда се в семейство на преподаватели през далечната 1941 година той е и най-голямото дете от три в фамилията. През 1952 година татко му стартира да работи в Централно разузнавателно управление на САЩ, Вирджиния и отпътува в командировка в Югоизточна Азия за към 3 години с цялото семейство. Още тогава излиза наяве, че няма по какъв начин да бъде сътрудник, откакто се пропива трагично. Междувременно Алдрич зуспява да приключи гимназия и през 1957 година работи в Централно разузнавателно управление на САЩ в една от най-ниските позиции като анализатор на мемоари. След две години се пробва да влезе в Чикагския университет, само че за жал се оказва, че не може да го приключи.

Следващото лято работи като общ служащ още веднъж в постройката на Централно разузнавателно управление на САЩ. Изненадващото е, че малко по-късно е назначен за помощник на шефа по техническите въпроси. Доста забавен скок във времето. Отново получава предопределение във Вашингтон и през 1962 година се завръща към старите работни практики на общ служащ. В университета във Вашингтон съумява да приключи бакалавърска степен по история. Плановете му за разузнаването били оскъдни, само че положителните оценки разрешават да се запише в подготвителната стратегия, освен това макар съществуването на редица алкохолни проблеми и конфликти с полицията.

Знакът на пощенската кутия означавал, че сътрудникът желае да се срещне с някого.

През 1969 година подписва брак с колежка от организацията – Нанси Седжебарт, която среща точно там. След привършване на програмата е изпратен в Анкара, а неговата брачна половинка приключва своята работа в разузнаването, тъй като законите изискват едно семейство да не работи на едно и също място, изключително в Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР. Мисията на Еймс в Турция е да открива руски сътрудници и да ги рекрутира за работа в Централно разузнавателно управление на САЩ. Пътищата му го водят към „ Революционната юноша на Турция “. Успява да откри достъп до нея посредством своя съквартирант Дениз Гезмис. Наблюдаващите офицери пишат в досието му, че са извънредно удовлетворени и самият Еймс се трансформира в доста значим състезател на американското разузнаване.

През 1972 година получава ново предопределение и е изпратен в Източна Европа. Отново се следи сериозен възторг, само че още по-голяма пристрастеност се оказва подаването на информация, стратегическо обмисляне и други странични занимания. Изведнъж ползата му към вербуване на сътрудници внезапно понижава. През 1976 година съумява да съобщи двама руски сътрудници и още веднъж е повдигнат на върха на кариерата си, рекомендациите летят една след друга, а също така получава и задоволително финикийски знаци, които да засилят доста неговото показване. Колкото повече благоприятни условия се отварят пред сътрудника, толкоз повече и пиенето се ускорява. В един миг съумява да сътвори задоволително главоболия на организацията.

Един път се напива и не помни куфарчето си с значими документи в метрото, а другото забавно наблюдаване е, че индивидът харчи повече, в сравнение с изкарва. През 1981 година е изпратен в Мексико, до момента в който неговата брачна половинка остава в Ню Йорк. Там към този момент няма и диря от сътрудника и множеството считат, че представянето му е извънредно криво-ляво. Следващата година стартира спекулация с Мария дел Росарио Касас Дюпюу. Тя е културно аташе на Колумбийското посолство и също така е осведомител на Централно разузнавателно управление на САЩ. Обикновено разузнаването изисква съобщаване на всевъзможни такива афери, само че Еймс пропуща да спомене това.

Неговите сътрудници знаят това и доста скоро съумява да оформи доста сериозен скандал с кубински представители, освен това пред очите на неговите началници. И макар тези прегрешения, завръщането на сътрудника води до ново начало и представенято на още по-сериозни задания. Еймс дава отговор за контраразузнаването против руски сътрудници. Достъпът му до всички проекти и интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ, както и имената на оперативните сътрудници в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го трансформират в един от най-значимите хора на организацията. През октомври 1983 година той се развежда със брачната половинка си Нанси и приканва Росарио за нова партньорка.

Единственият проблем е, че издръжката е много тежка и той самият би трябвало да заплати към 46 000 компенсанция на своята към този момент някогашна брачна половинка. За изплащането на сумата му се постанова да тегли два заема, огромна част от парите му се профукани за алкохол и на практика не може да поеме разхода. Друг огромен проблем е, че неговата нова половинка харчи през просото и му коства към 400 $ единствено за разходките по магазините. Ситуацията става много тежка и един от най-големите сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ е на път да банкрутира. Какво може да направи в този случай, какво е единственото решение?

Да стартира да продава информация. Точно по този начин, нелепостта му доближава до там, че е подготвен да предложи на най-големите си врагове скъпа информация. В началото съумява да открие сътрудници от руското посолство, да разкрие самоличността си и да изиска сумата от 50 000 $. В подмяна предлага да предава част от информацията. Първоначално се пробва да лъже даже тях,, само че по-късно осъзнава, че тази игра е доста по-сериозна и към този момент освен няма протекцията на своите бойни приятели, а е и в полезрението на врага. Съответно в случай че не извършва задачата си, той умерено може да бъде екзекутиран, само че пък получава солидни доходи. Натискът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) съумява да даде отражение и Ейм пропява като пролетна птица. Изнася информация за редица топ сътрудници под прикритие, които постоянно споделят маневрите на руската интензивност.

В този интервал от време двойният сътрудник към този момент си мислил, че може да изпомпа съществено количество пари от своя зложелател, а също така посредством елеминирането им отрязва всички пътеки до себе си. През 1985 година Централно разузнавателно управление на САЩ стартира да следи по какъв начин някои доста скъпи фрагменти изчезват освен това с алармиращо движение и без никаква диря. Много скоро организацията осъзнава, че нещо не е наред. Коментари като опцията за картица в отдела стартират до водят до нови главоболия. Разследването обаче се води напълно в постройката и постоянно се претърсва за бръмбъри и други записващи устройства, които най-вероятно биха могли да носят толкоз скъпата информация. Променят се кодовете за връзка, при положение, че са разрушени. От самото начало Централно разузнавателно управление на САЩ има вяра, че издънката идва от Едуард Лии Хауърд, който също предава информация.

Истината се разкрива едвам във времето, в което още трима сътрудници изчезват и за тях Хауърд няма никаква информация. Това към този момент автоматизирано потвърждава, че има нов източник. Обикновено такива крайни ограничения не се случват даже в редиците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и самият Еймс получава опрощение, само че нищо повече. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) декларират, че в този миг шпионите са били прекомерно покрай политически фигури и затова трябвало неотложно да изчезнат. Това обаче също не го спряло, той траял да излиза със Сергей Дмитриевич Чувакин. Обяснява на своите началници, че това е негов опит да вербува нови сътрудници, само че банковата му сметка непрекъснато се усилва със суми от по 20 и 50 хиляди $.

Финалната калкулация за толкоз скъпата информация е 4.6 милиона $. Глупостта на двойния сътрудник води до там, че вместо да покрие извоюваното, той стартира да харчи от ден на ден и да се вижда. Когато дефинитивно се развежда със брачната половинка си през 1985 година и се дами за Росарио, обилната женитба основава още повече въпроси. Коментари от рода, че парите идват от страна на брачната половинка му, бързо се разобличават. Централно разузнавателно управление на САЩ има задоволително връзки, с цел да ревизира какво в действителност е паричното положение на Росарио. Дори и откакто стартира да превежда парите на нейна сметка в Богота, обстановката не се трансформира.

През идната година Централно разузнавателно управление на САЩ продължава да търси своята пробойна и информацията, че руският сътрудник се намира в подготвителния център на Централно разузнавателно управление на САЩ във Вирджиния дефинитивно стеснява кръга към обвинените. В този отдел има 90 индивида и 10 от тях са обвинени. Разследването продължава да е мъчно заради простата причина, че всеки има задоволително положително прикритие и оправдание. През 1986 година Еймс е изпратен на задача в Рим. Алкохолът продължава да смъква равнището му от криво-ляво до нулево. Продължава да върти кавги и организацията няма различен избор, с изключение на да го върне назад.

През 1990-1991 година е назначен в центъра за контраразузнаване и към този момент има достъп до двойните сътрудници на страната. Достъпът до тези имена най-вероятно е предизвиквал още повече интерес и се е разглеждал като още по-мощна финансова поддръжка от страна на Съюз на съветските социалистически републики. Това, което Еймс не знае, че е в полезрението на образуван екип за следствие. Пол Редмонд и сътрудниците му към този момент знаели, че през 1990 година нито една от хипотезите им не устоя, с изключение на евентуалните шансове за къртица. Рекрутирането на руски сътрудници също е внезапно арестувано. Диана Уортън, която е част от проверяващия екип и познава Росарио, един ден стартира да я разпитва за живота. Росарио споделя, че счита да конфигурира електрически пердета, които да управлява с отдалечено.

За времето си сходна екстра е много скъпа, само че дамата декларира, че парите не са проблем и считат да обзаведат цялата къща, вместо да работят върху всяко помещение настрана. Уортън доста добре знаела, че фамилията на дамата не е толкоз заможно, само че банковите сметки показвали, че сега са повече от богати. Това било изцяло задоволително за екипа да стартира работа. Първо назначили екип, който да преглежда финансовите приходи на Еймс за интервал от два месеца. След това пускат информация, че къртицата е рекрутиран сътрудник, който най-вероятно идва от Съюз на съветските социалистически републики. През 1986 година Олдрич е минал един детектор на лъжата, а през 1991 година е назначен нов. Това още повече го тормозило, само че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) предложили да се успокои.

Отговорите му били прекомерно притеснителни. На някои се провалял, само че на други показал невероятна убеденост. Причината за това била, че на полиграфът специалистите се държали прекомерно другарски и това създавало още повече главоболия. Щом полиграфът не можел да даде отговор, наличието на охолния живот давало. Еймс избелил неотдавна зъбите си, от клошарските си облекла почнал да носи дизайнерски ръчно направени костюми, които с една заплата мъчно биха могли да се разрешат. При годишна заплата от 60 000 $, той имал първокласна къща за половин милион $ във Вирджиния, Jaguar за 50 000 $, направил е главен ремонт за още 100 000 $ и месечните му телефонни сметки минавали сумата от 6000 $ на месец, тъй като постоянно се налагало да звъни я Колумбия.

Освен това има няколко кредитни карти, където заплащанията още веднъж надвишават месечните му доходи. През 1993 година Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР публично стартират интензивно наблюдаване на подозрителния Олдрич. Редовно се следят неговите дейности в ръководството, преглежда се неговия отпадък, а също по този начин е инсталирано проследяващо устройство на в колата му. Агентите имат предпочитание да извърнат по-сериозно внимание върху дейностите му, само че доста скоро осъзнават, че Еймс ще върви на конференция в Москва и там може да се укрие. Затова е задържан дружно със брачната половинка си на 21 февруари 1994 година На идващият ден е упрекнат в държавна измяна и на 28 април се признава за отговорен и с това подписва доживотната си присъда.

Неговата брачна половинка получава 5 години затвор за данъчни измами, както и за интрига в шпионаж. В съда признава, че е разкрил имената на всички сътрудници в Съветския съюз. Освен това е изнасял съществено количество информация на врага, в това число и защитни маневри при възможни военни набези. Според магнитута на предадената информация, Еймс е заплашил живота на още 100-на сътрудника и е съдействал за изтезанието на 10 други. Разкритията му разрешават на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да употребява агенти-бушони, с които да лавира в разкритията си и по този метод да остава задоволително прикрита. Когато го питат по какъв начин е съумял да издържи полиграфа, той изяснява, че няма особена магия и от него се изисквало единствено да бъде убеден в дейностите си. И изводът може да бъде единствено един – сътрудниците на Централно разузнавателно управление на САЩ би трябвало да получават повече пари, в противоположен случай ставаме очевидци на сходни осъществявания.