Диаспората ни във Виена си има мобилно приложение
Алберт Димитров е роден в Момчилград на 18 февруари 1996 година. От 2001-а живее в Хасково, откъдето са и родителите му. Тук продължава образованието си в учебно заведение “Христо Смирненски ”, а по-късно приключва езиковата гимназия “Проф. доктор Асен Златаров ” с немски и британски език.
Алберт е всестранно развита персона: Играл е 11 години в отбор за национални танци ”Южняче ”. Занимавал се е и няколко години с бадминтон. Пише стихове, а това му оказва помощ в тежки прочувствени моменти. Младият мъж споделя, че избрал едно от своите занимания - футбола, да стане част от неговата специалност - спортна публицистика. Той има желание да се занимава тъкмо с това, въпреки че две години е учил една от най-желаните специалности на новото време “Софтуерно инженерство ” във Виена. Прекъсва и записва записва “Публицистика и връзки ” във Виенския университет. През лятото Алберт изкара стажа си във в. „ Марица ” и haskovo.marica.bg.
Алберт Димитров, студент по “Публицистика и връзки ” във Виенския университет
- Избрал сте първо да следвате в напълно друга компетентност от публицистиката в Австрия? Кога решихте да превърнете заниманието си в специалност?
-Учих две години “Софтуерно инженерство ” в ТУ - Виена със съзнанието, че по този начин ще мога да си намеря доходоносна работа, но след това осъзнах, че това занятие не е за мен. И взех решение да се върна към това, което същински ме влече - в този момент изучавам “Публицистика и връзки ” във Виенския университет. Доволен съм от избора си, не съм учил с такова предпочитание и в първи клас, когато потеглих с огромен възторг на учебно заведение.
А с публицистика взех решение да се занимавам в девети клас. Тогава осъзнах, че имам съответните качествата, а по тази причина изиграха голяма роля учителите ми по български език и литература. И защото обичах да навестявам спортни мероприятия, се зароди концепцията да се занимавам със спортна публицистика. А по този начин щях да бъда и надалеч от политическите интриги и игри.
Съчетах това, което мога, с това, което обичам. Вкъщи по малкия екран непрекъснато вървят спортни канали. От спорт се интересувам от 2006-а, когато за първи път започнах от досада да виждам Формула 1. Впоследствие се възпламених по цар футбол и до през днешния ден постоянно проследявам новинарски спортни излъчвания и се пробвам да навляза още по-надълбоко и да откривам непознатото за мен в материята на спорта.
- Какви качества би трябвало да има един публицист, с цел да бъде добър експерт?
-За мен е значимо журналистът да има добър изказ, да бъде контактна персона и да има знания в тематичната област, която работи, без значение дали е спорт, просвета, или политика.
- Кой Ви е обичаният спорт, за който главно бихте желал да пишете в бъдеще като състезателен кореспондент?
-Любимият ми спорт е футболът и желая да се съсредоточвам върху него. Но считам и други спортове като волейбол, баскетбол, бадминтон и хандбал за не по-малко атрактивни и също толкоз привлекателни за мен.
- Защо предпочетохте Виена пред други европейски столици, където университетското обучение също е на високо равнище и дава опция за добра реализация в международен мащаб?
- Бях на екскурзия през 2012-а, тогава посетихме Виена и Залцбург. Година по-късно бях на езикови образования в Австрия и имах опцията да опозная от по-близо и по-обстойно австрийската столица. Тогава взех дефинитивно решение да изучавам там.
Впечатли ме това, че градът излъчва успокоение и аристократизъм. Виена е огромен град, само че не е толкоз гръмък, колкото да вземем за пример Лондон или Берлин. Освен това има доста положителни транспортни връзки с България. В последните десетина години непроменяемо е в Топ 3 на най-хубавите градове за живеене в света. А и има добре развитата българска общественост. Така всичко това ме води във Виена. Ще прибавя, че това е град с доста богата история, красива архитектура и безусловно всяка постройка в историческия център има своята история. Известно е, че австрийската столица е културно средище, в което са се изявявали едни от най- фамозните хора на изкуството през вековете.
- Какво Ви тегли назад към България?
- Този въпрос го слушам по няколко пъти дневно (смее се)! На първо място това са обичаните ми хора - семейство, родственици и другари. Имам си кътчета в Хасково, които ми навяват приятни мемоари всякога, когато си пристигам. Освен това тук, като във всеки един дребен град, има омагьосване и сексапил, атмосфера на непосредственост сред хората, пък били те и непознати.
- Виждате ли смяна в Хасково всякога, когато си идвате?
- Виждам и позитивни, и негативни промени. Положителните са във връзка с културния живот, който най-малко според мен бележи развиване. Но ясно се вижда една наклонност на обезлюдяване на града. Често пъти си пристигам по празници - Коледа, Нова година, Великден и виждам, че доста хора, които са напуснали града, също си идват и улиците се пълнят.
- Защо България съгласно Вас към момента не е привлекателен център за младите и доста от тях виждат единствения излаз на Терминал 2?
- Смятам, че в чужбина при доста специалности има по-добри благоприятни условия за правене на кариера, друго е качеството на образованието и заплащането на труда. По отношение на образованието считам, че в България образованието по медицина е на много обичайно равнище и катедрите по доста специалности имат какво да научат от практиките при преподаване. Вярвам, че дребните градове като Хасково биха били надалеч по-атрактивно място за младежите, в случай че се открият университети по образеца на Свищов. Като по-вещ в региона на спорта мога да заявя, че откриването на спортна школа с положителни условия, методики и експерти също би била от изгода, както е в Разград.
- Какво липсва на българското университетско обучение?
-Мисля че това, което липсва, е гъвкавостта, с която студентът може да разпредели образователния си проект. Ще дам образец със системата в Австрия. Там не се учат избрани предмети в даден учебен срок, а набор от избрани предмети през целия курс на образование. Освен това на Запад задълбочаването на образователния материал е на по-високо равнище и стартира от по-ранен стадий на образованието.
- Сплотена ли е българска общественост в Австрия?
-Противно на мненията, които съм чувал за българската общественост в чужбина, сънародниците ни във Виена са доста сплотени. Има българско учебно заведение, българска черква, танцови ансамбли и наш културен дом “Витгенщайн ”, учреден през 1976 година Отскоро работи и мобилно приложение единствено за българи, където сънародниците оферират услуги по своите специалности, да вземем за пример лекари, юристи, шивачи... Диаспората ни във Виена е извънредно остаряла от преди Освобождението и наброява към 20 000 индивида.
- Вашето обръщение към подрастващите?
-Усмихвайте се повече, бъдете положителни и вярвайте в себе си. Търсете гениите си, развивайте ги и преследвайте своите фантазии!
Алберт е всестранно развита персона: Играл е 11 години в отбор за национални танци ”Южняче ”. Занимавал се е и няколко години с бадминтон. Пише стихове, а това му оказва помощ в тежки прочувствени моменти. Младият мъж споделя, че избрал едно от своите занимания - футбола, да стане част от неговата специалност - спортна публицистика. Той има желание да се занимава тъкмо с това, въпреки че две години е учил една от най-желаните специалности на новото време “Софтуерно инженерство ” във Виена. Прекъсва и записва записва “Публицистика и връзки ” във Виенския университет. През лятото Алберт изкара стажа си във в. „ Марица ” и haskovo.marica.bg.
Алберт Димитров, студент по “Публицистика и връзки ” във Виенския университет
- Избрал сте първо да следвате в напълно друга компетентност от публицистиката в Австрия? Кога решихте да превърнете заниманието си в специалност?
-Учих две години “Софтуерно инженерство ” в ТУ - Виена със съзнанието, че по този начин ще мога да си намеря доходоносна работа, но след това осъзнах, че това занятие не е за мен. И взех решение да се върна към това, което същински ме влече - в този момент изучавам “Публицистика и връзки ” във Виенския университет. Доволен съм от избора си, не съм учил с такова предпочитание и в първи клас, когато потеглих с огромен възторг на учебно заведение.
А с публицистика взех решение да се занимавам в девети клас. Тогава осъзнах, че имам съответните качествата, а по тази причина изиграха голяма роля учителите ми по български език и литература. И защото обичах да навестявам спортни мероприятия, се зароди концепцията да се занимавам със спортна публицистика. А по този начин щях да бъда и надалеч от политическите интриги и игри.
Съчетах това, което мога, с това, което обичам. Вкъщи по малкия екран непрекъснато вървят спортни канали. От спорт се интересувам от 2006-а, когато за първи път започнах от досада да виждам Формула 1. Впоследствие се възпламених по цар футбол и до през днешния ден постоянно проследявам новинарски спортни излъчвания и се пробвам да навляза още по-надълбоко и да откривам непознатото за мен в материята на спорта.
- Какви качества би трябвало да има един публицист, с цел да бъде добър експерт?
-За мен е значимо журналистът да има добър изказ, да бъде контактна персона и да има знания в тематичната област, която работи, без значение дали е спорт, просвета, или политика.
- Кой Ви е обичаният спорт, за който главно бихте желал да пишете в бъдеще като състезателен кореспондент?
-Любимият ми спорт е футболът и желая да се съсредоточвам върху него. Но считам и други спортове като волейбол, баскетбол, бадминтон и хандбал за не по-малко атрактивни и също толкоз привлекателни за мен.
- Защо предпочетохте Виена пред други европейски столици, където университетското обучение също е на високо равнище и дава опция за добра реализация в международен мащаб?
- Бях на екскурзия през 2012-а, тогава посетихме Виена и Залцбург. Година по-късно бях на езикови образования в Австрия и имах опцията да опозная от по-близо и по-обстойно австрийската столица. Тогава взех дефинитивно решение да изучавам там.
Впечатли ме това, че градът излъчва успокоение и аристократизъм. Виена е огромен град, само че не е толкоз гръмък, колкото да вземем за пример Лондон или Берлин. Освен това има доста положителни транспортни връзки с България. В последните десетина години непроменяемо е в Топ 3 на най-хубавите градове за живеене в света. А и има добре развитата българска общественост. Така всичко това ме води във Виена. Ще прибавя, че това е град с доста богата история, красива архитектура и безусловно всяка постройка в историческия център има своята история. Известно е, че австрийската столица е културно средище, в което са се изявявали едни от най- фамозните хора на изкуството през вековете.
- Какво Ви тегли назад към България?
- Този въпрос го слушам по няколко пъти дневно (смее се)! На първо място това са обичаните ми хора - семейство, родственици и другари. Имам си кътчета в Хасково, които ми навяват приятни мемоари всякога, когато си пристигам. Освен това тук, като във всеки един дребен град, има омагьосване и сексапил, атмосфера на непосредственост сред хората, пък били те и непознати.
- Виждате ли смяна в Хасково всякога, когато си идвате?
- Виждам и позитивни, и негативни промени. Положителните са във връзка с културния живот, който най-малко според мен бележи развиване. Но ясно се вижда една наклонност на обезлюдяване на града. Често пъти си пристигам по празници - Коледа, Нова година, Великден и виждам, че доста хора, които са напуснали града, също си идват и улиците се пълнят.
- Защо България съгласно Вас към момента не е привлекателен център за младите и доста от тях виждат единствения излаз на Терминал 2?
- Смятам, че в чужбина при доста специалности има по-добри благоприятни условия за правене на кариера, друго е качеството на образованието и заплащането на труда. По отношение на образованието считам, че в България образованието по медицина е на много обичайно равнище и катедрите по доста специалности имат какво да научат от практиките при преподаване. Вярвам, че дребните градове като Хасково биха били надалеч по-атрактивно място за младежите, в случай че се открият университети по образеца на Свищов. Като по-вещ в региона на спорта мога да заявя, че откриването на спортна школа с положителни условия, методики и експерти също би била от изгода, както е в Разград.
- Какво липсва на българското университетско обучение?
-Мисля че това, което липсва, е гъвкавостта, с която студентът може да разпредели образователния си проект. Ще дам образец със системата в Австрия. Там не се учат избрани предмети в даден учебен срок, а набор от избрани предмети през целия курс на образование. Освен това на Запад задълбочаването на образователния материал е на по-високо равнище и стартира от по-ранен стадий на образованието.
- Сплотена ли е българска общественост в Австрия?
-Противно на мненията, които съм чувал за българската общественост в чужбина, сънародниците ни във Виена са доста сплотени. Има българско учебно заведение, българска черква, танцови ансамбли и наш културен дом “Витгенщайн ”, учреден през 1976 година Отскоро работи и мобилно приложение единствено за българи, където сънародниците оферират услуги по своите специалности, да вземем за пример лекари, юристи, шивачи... Диаспората ни във Виена е извънредно остаряла от преди Освобождението и наброява към 20 000 индивида.
- Вашето обръщение към подрастващите?
-Усмихвайте се повече, бъдете положителни и вярвайте в себе си. Търсете гениите си, развивайте ги и преследвайте своите фантазии!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ