Албания официално призна българите, Борисов: Това е историческо
Албанските управляващи отстъпиха пред заканите на България. Това е геноцид над македонците и дисторция на историята и на истината.
Така ръководителят на македонското сдружение „ Илинден” в Албания Никола Гюргай дефинира финалното приемане на Закона за отбрана на малцинствата от Народното събрание в Тирана.
Македонски медии: Албанци всеобщо вадят български паспорти
Борисов се скара на албанския министър председател за българите
След гледище на българските управляващи в текста на закона беше категорично посочено и съществуването на българско малцинство в страната.
Първоначалният проектозакон изброяваше македонци, власи, черногорци, сърби, роми, бошняци и египтяни.
Това докара до неодобрение поради пропускането на десетки хиляди хора с българско съзнание в районите на Гора, Голо бърдо и Преспа. Много от тях към този момент имат и български паспорти.
" Много албанци имат италиански паспорти. Това не значи, че Италия би трябвало да желае свое национално малцинство в Албания ",
беше мнението на албанския външен министър Дитмир Бушати.
Казусът обаче провокира реакцията на нашите управляващи, като министър председателят Бойко Борисов особено се обади на сътрудника си Еди Рама, с цел да получи уверения, че правата на българите в Албания ще бъдат предпазени.
Това в последна сметка докара до смяна в проектозакона и прибавянето на българите в него. Финалният текст през вчерашния ден беше признат в пленарната зала с поддръжката на 102 депутати. 10 са били срещу.
Признаването на българското малцинство докара до недоволството на македонската диаспора в Албания. Нейните представители са на общото мнение, че хората в гореизброените райони са македонци, а София е изнудила Тирана да промени историята.
" Албанските управляващи осъзнават, че бъркат, само че отстъпиха пред заканите на България, че ще наложи несъгласие върху началото на договарянията за участие в Европейски Съюз ”,
счита Гюрай.
Македонецът е на мнение, че признаването на българите носи „ национална заплаха” на Албания, тъй като към този момент може да бъде шантажирана от България.
„ Това е геноцид над македонците и дисторция на историята и на истината пред очите на Европа ", счита той.
„ В Албания няма българско малцинство и настояванията за признание на такова са част от плана „ Велика България”, съобщи Васил Стерьовски, различен македонски деятел, по време на полемиките на законопроекта.
От депутатите в Тирана най-гласовит срещу текста на закона беше депутатът Вангел Дуле от гръцкото малцинство, който счита, че законът не подхожда на интернационалните конвенции.
Според него той се "характеризира с уплаха и мемоари от студената война. Мисията на този закон не е изпълнена и с някои членове се връщаме обратно ", сподели Дуле.
„ Исторически пробив за България. След 104 години Република Албания призна българската етническа общественост в страната.”
Това написа министър председателят Бойко Борисов във „ Фейсбук” във връзка приемането на закона.
"Положихме изключителни дипломатически старания, с цел да стигнем до този триумф и да защитим правата на българите, които са били част от образуването на нашия народ, само че остават отвън актуалните ни граници”, написа още министър председателят.
Той добави, че благодари на неговия другар Еди Рама, както и че България вижда „ непосредствен приятел” в лицето на Албания и ще подкрепя европейските й интеграция.
Позитивно за признаването на българското малцинство се изрекоха още вицепремиерите Екатерина Захариева, която е и външен министър, и Красимир Каракачанов.
Така ръководителят на македонското сдружение „ Илинден” в Албания Никола Гюргай дефинира финалното приемане на Закона за отбрана на малцинствата от Народното събрание в Тирана.
Македонски медии: Албанци всеобщо вадят български паспорти
Борисов се скара на албанския министър председател за българите
След гледище на българските управляващи в текста на закона беше категорично посочено и съществуването на българско малцинство в страната.
Първоначалният проектозакон изброяваше македонци, власи, черногорци, сърби, роми, бошняци и египтяни.
Това докара до неодобрение поради пропускането на десетки хиляди хора с българско съзнание в районите на Гора, Голо бърдо и Преспа. Много от тях към този момент имат и български паспорти.
" Много албанци имат италиански паспорти. Това не значи, че Италия би трябвало да желае свое национално малцинство в Албания ",
беше мнението на албанския външен министър Дитмир Бушати.
Казусът обаче провокира реакцията на нашите управляващи, като министър председателят Бойко Борисов особено се обади на сътрудника си Еди Рама, с цел да получи уверения, че правата на българите в Албания ще бъдат предпазени.
Това в последна сметка докара до смяна в проектозакона и прибавянето на българите в него. Финалният текст през вчерашния ден беше признат в пленарната зала с поддръжката на 102 депутати. 10 са били срещу.
Признаването на българското малцинство докара до недоволството на македонската диаспора в Албания. Нейните представители са на общото мнение, че хората в гореизброените райони са македонци, а София е изнудила Тирана да промени историята.
" Албанските управляващи осъзнават, че бъркат, само че отстъпиха пред заканите на България, че ще наложи несъгласие върху началото на договарянията за участие в Европейски Съюз ”,
счита Гюрай.
Македонецът е на мнение, че признаването на българите носи „ национална заплаха” на Албания, тъй като към този момент може да бъде шантажирана от България.
„ Това е геноцид над македонците и дисторция на историята и на истината пред очите на Европа ", счита той.
„ В Албания няма българско малцинство и настояванията за признание на такова са част от плана „ Велика България”, съобщи Васил Стерьовски, различен македонски деятел, по време на полемиките на законопроекта.
От депутатите в Тирана най-гласовит срещу текста на закона беше депутатът Вангел Дуле от гръцкото малцинство, който счита, че законът не подхожда на интернационалните конвенции.
Според него той се "характеризира с уплаха и мемоари от студената война. Мисията на този закон не е изпълнена и с някои членове се връщаме обратно ", сподели Дуле.
„ Исторически пробив за България. След 104 години Република Албания призна българската етническа общественост в страната.”
Това написа министър председателят Бойко Борисов във „ Фейсбук” във връзка приемането на закона.
"Положихме изключителни дипломатически старания, с цел да стигнем до този триумф и да защитим правата на българите, които са били част от образуването на нашия народ, само че остават отвън актуалните ни граници”, написа още министър председателят.
Той добави, че благодари на неговия другар Еди Рама, както и че България вижда „ непосредствен приятел” в лицето на Албания и ще подкрепя европейските й интеграция.
Позитивно за признаването на българското малцинство се изрекоха още вицепремиерите Екатерина Захариева, която е и външен министър, и Красимир Каракачанов.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ