Аферата Сокал
Алън Сокал е американски математик и физик, роден през 1955 година. Той е професор по математика в Лондонския академични лицей, само че става извънредно известен през 1996 година, когато се случва и по този начин наречената Афера Сокал.
През 1996 година постмодерното културно списание „ Social Text ” разгласява публикация със заглавие „ Transgressing the Boundaries: Towards a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity ” ( “ Престъпвайки границите: Към една трансформираща херменевтика на квантовата гравитация “). Статията твърди, че квантовата гравитация не е нищо повече от обществена и езикова структура, която физиците се пробват да предадат като истина за света към нас. Теоретичната физика, заключава публикацията, е единствено куп безсмислени думи и знаци.
По-късно създателят, Алън Сокал, разкрива истината – той написа публикацията, изпълвайки я с „ безспорни нелепости “, надявайки се с измамата си да притегли вниманието на обществеността към един извънредно значим въпрос: дали професорите по филантропични науки, под въздействието на постмодерните доктрини, биха загърбили логиката и доказателствата и биха били склонни да повярват и даже да разгласяват публикация, която е „ нелепост “.
Само ден откакто „ Social Text ” разгласяват публикацията му, Сокал оповестява в друго списание, „ Lingua Franca ”, че тя е била машинация. В последвалото изявление за радиопрограмата „ All Things Considered ” Сокал споделя, че се е въодушевил за подправената публикация, откакто прочита „ Higher Superstition ”, в която създателите настояват, че някои списания са подготвени да разгласяват всичко, стига то да звучи добре и да дава отговор на идеологическите убеждения на редакторите. Книгата, както и аферата Сокал, дават началото на по този начин наречените Научни войни.
Сокал продължава да пази позициите си, написвайки след измамата си две книги – едната през 1998 година дружно с Жан Брикмон, наречена „ Интелектуални мошеничества “, а по-късно, през 2008 излиза книгата му „ Шегата настрани: просвета, философия и просвета “, в която разказва в елементи историята на Аферата Сокал.
Малко след излизането на „ Шегата настрани: просвета, философия и просвета “, вестник „ Таймс “ написа, че Сокал е постигнал своята цел, напомняйки на читателите думите на математика и мъдрец Уилям Кингдон: „ Грешно е, постоянно и на всички места, да се има вяра в нещо без да има задоволителни доказателства “.
