Изумително точни: Виденията на Жул Верн
Много от виденията на Жул Верн, разказани в книгите му, са като предвестници на бъдещия софтуерен прогрес. Неговите истории въодушевяват редица учени и изобретатели да трансфорат фантазиите му в действителност. Ето четири образеца, за които написа:
Когато френският писател Жул Верн умира през 1905 година, въздушните полети с мотор, които той слага в центъра на своята книга " Робур Завоевателя " от 1886 година, към този момент са се трансформирали от фантастика в действителност: единствено две години по-рано братята Райт са осъществили първия пилотиран полет в историята на човечеството. Но повечето от останалите му предвещания за технологии, които ще трансформират света, към момента са надалеч от реализация все още на гибелта му. Като далечна фикция е изглеждала в тези години обиколката към Луната с галактически транспортен съд, която той разказва в книгата си " От Земята до Луната " от 1865 година. Тази негова фантазия се сбъдва през 1968 година с мисията на НАСА " Аполо 8 ".
Гениалността на Верн се крие в метода, по който той живо си показва по какъв начин могат да се развият съществуващите технологии, а по-късно вгражда концепциите си във вълнуващи авантюристичен истории. Неговите книги са вдъхновили редица учени и изобретатели да трансфорат фантазиите му в действителност. Тук се стопираме на четири образеца.
Саймън Лейк (1866-1945), конструктор на подводници
Саймън Лейк е американски морски проектант, който проектира някои от първите подводници за военноморските сили на САЩ. Казва, че е длъжен на Верн и по-специално на романа му " Двадесет хиляди левги под водата " (1869 г.), който той прочел за първи път на 10-11-годишна възраст.
В книгата е разказан " Наутилус " - подводен транспортен съд, който е доста по-усъвършенстван от обикновените подводници, съществували по това време. Лейк е превзет от упоритостта да построи подводница, която да се равнява на " Наутилус " или даже да го превъзхожда.
След като през 1898 година проектираната от него подводница " Аргонавт " съумява да измине 1000 благи, Лейк получава приветствена депеша от самия Верн. По-късно неговият внук, Жан Жул Верн, е поканен да бъде " кръстник " на една от усъвършенстваните подводници на Лейк. Преди арктическа експедиция през 1931 година корабът даже е прекръстен на " Наутилус ".
Алберто Сантос-Дюмон (1873-1932), авиоконструктор и откривател
Бразилският изобретател Алберто Сантос-Дюмон освен проектира някои от първите дирижабли с мотор, само че и лети с тях. При едно от многобройните си пътувания той обикаля Айфеловата кула в Париж. Това негово осъществяване през 1901 година му донася популярност по целия свят. През ноември 1906 година Сантос-Дюмон прави полет със своя аероплан 14-bis.
В книгата си " Моите дирижабли " Сантос-Дюмон назовава Жул Верн " обичания създател " на младостта си и разказва някои от творбите му като ентусиазъм за любознанието си към технологиите.
Игор Сикорски (1889-1972), пионер в авиацията
Майката на Игор Сикорски, Мария Стефановна Сикорска, разбужда у родения в Киев пионер на авиацията любовта към историите на Жул Верн. Най-вече " Робур Завоевателя " въодушевява Сикорски да се захване с конструирането на хеликоптерите, донесли му световна популярност.
След няколко несполучливи опита при започване на 20 век, през 1939 година Сикорски съумява да полети с Vought-Sikorsky VS-300 - първия работещ американски хеликоптер.
След като ранната форма на хеликоптера е модифицирана, моделът Sikorsky R-4 се трансформира в първия масово създаван хеликоптер в света.
Сикорски проектира и голям брой самолети с закрепени крила - най-много откакто емигрира от Русия в Съединени американски щати през 1919 година.
Константин Циолковски (1857-1935), академик сред земята и небето
Константин Едуардович Циолковски, един от пионерите на ракетостроенето и космонавтиката, показва точно Жул Верн като индивида, разпалил интереса му към галактическите полети.
Циолковски подражава на Верн и като публицист - през 1893 година разгласява романа си " На Луната ". Той написа и доста метафизичен и научни писания, отдадени на галактическите пътувания и връзката на индивида с космоса.
Подобно на Жул Верн, Циолковски е бил уверен, че един ден хората ще се придвижват по-далеч в Слънчевата система.
" Човекът няма да остане постоянно на Земята. Стремежът към светлината и космоса ще го накара да проникне в рамките на атмосферата - изначало страхливо, само че в последна сметка ще завладее цялото слънчево пространство ", гласи епитафията на неговия обелиск, написана от самия Циолковски.
