&format=webp)
Перфектното „Instagram село“ и поетът, който го спаси от бетона – без да е архитект
Акяка е село в Анадола, югозападна Турция, прикрито сред борови гори и прохладните води на река Азмак, цялостно олицетворение на визията за успокоение.
Белите къщи с дървени стрехи наподобяват като част от баснословен пейзаж, а напролет въздухът мирише на евкалипт и портокалови цветове.
Озовеш ли се там, някак си ти се желае никой различен да не схваща за това място,.
Но това не постоянно е било по този начин.
През 70-те години на предишния век то е малко рибарско населено място с функционални тухлени къщи, заобиколено от блата, цялостни с комари. Но с разрастването на туризма в Анадола, и за него настава промяна.
За благополучие, в селото идва Наил Чакирхан, стихотворец, интелектуалец и самообразован проектант, който се заема със задачата да трансформира Акяка – само че в позитивен проект, спасявайки я от ориста да се трансформира в бетонна джунгла.
Когато Чакирхан се реалокира през 1971 година дружно със брачната половинка си, археоложката Халет Чамбел, той към този момент е пенсионер и може да прекара безшумно остатъка от живота си. Вместо това, осъзнавайки цената на естественото благосъстояние, той се заема да запази селото, което в този момент назовава собствен дом. Осъзнава, че земята е специфична, и не може да разреши да бъде унищожена.
Чакирхан няма обучение като проектант, само че и това не е спънка. Вдъхновен от обичайните здания от Османската ера, той построява своята къща на висока канара с аспект към морето. Дизайнът е съвременна акомодация на локалната архитектура, съчетаваща строителни способи с естествени материали. Къщата е елементарна, функционална и в естетика със земята.
Дизайнът разрешава естествена вентилация против жестоките летни температури. Варосаните бели стени и дълбоките стрехи обезпечават великодушна сянка. Традиционната дървена структура може да издържи на земетресенията, които понякога опустошават района.
Вътрешният дизайн е непретенциозен, само че функционален: порти, които се сгъват в ниши; вградени шкафове за облекла и спално бельо; и централен хол, който гладко се слива с градинския балкон.
A post shared by Ali Ozan Akın (@aliozanakin)
Белите къщи с дървени стрехи наподобяват като част от баснословен пейзаж, а напролет въздухът мирише на евкалипт и портокалови цветове.
Озовеш ли се там, някак си ти се желае никой различен да не схваща за това място,.
Но това не постоянно е било по този начин.
През 70-те години на предишния век то е малко рибарско населено място с функционални тухлени къщи, заобиколено от блата, цялостни с комари. Но с разрастването на туризма в Анадола, и за него настава промяна.
За благополучие, в селото идва Наил Чакирхан, стихотворец, интелектуалец и самообразован проектант, който се заема със задачата да трансформира Акяка – само че в позитивен проект, спасявайки я от ориста да се трансформира в бетонна джунгла.
Когато Чакирхан се реалокира през 1971 година дружно със брачната половинка си, археоложката Халет Чамбел, той към този момент е пенсионер и може да прекара безшумно остатъка от живота си. Вместо това, осъзнавайки цената на естественото благосъстояние, той се заема да запази селото, което в този момент назовава собствен дом. Осъзнава, че земята е специфична, и не може да разреши да бъде унищожена.
Чакирхан няма обучение като проектант, само че и това не е спънка. Вдъхновен от обичайните здания от Османската ера, той построява своята къща на висока канара с аспект към морето. Дизайнът е съвременна акомодация на локалната архитектура, съчетаваща строителни способи с естествени материали. Къщата е елементарна, функционална и в естетика със земята.
Дизайнът разрешава естествена вентилация против жестоките летни температури. Варосаните бели стени и дълбоките стрехи обезпечават великодушна сянка. Традиционната дървена структура може да издържи на земетресенията, които понякога опустошават района.
Вътрешният дизайн е непретенциозен, само че функционален: порти, които се сгъват в ниши; вградени шкафове за облекла и спално бельо; и централен хол, който гладко се слива с градинския балкон.
A post shared by Ali Ozan Akın (@aliozanakin)
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ