Новата заплаха от окисляването на океаните: Засяга акулите
Акулите без зъби може да звучат като фантазия за плувците и сърфистите. Ново изследване обаче демонстрира, че окисляването на океаните може да лиши хищниците от тяхното жизненоважно оръжие за оцеляване.
Челюстите на акулите имат няколко реда зъби, а новите бързо израстват, с цел да заменят изгубените. Бързото окисляване на океаните обаче поврежда зъбите им, осведоми БГНЕС. Така те може да имат усложнения да се хранят дейно, „ което евентуално може да засегне популациите им и стабилността на морската екосистема “, се споделя в проучването.
Окисляването на океаните се предизвиква от бързото попиване на въглероден диоксид, което основава верижна реакция и намалява равнищата на pH. Прогнозите сочат, че океаните могат да станат доста по-киселинни до 2300 година, а междинното pH ще падне от към 8,1 на 7,3. Тази смяна ще има „ дълбоки последствия за морските организми “, се показва в изследването.
За да тестват резултатите от киселинността, откривателите съхраняват 60 зъба от акула в резервоари с изкуствена морска вода, единият от които подхожда на актуалното приблизително pH на океана от 8,1, а другият – на плануваното pH от 7,3. Зъбите, събрани по безвреден метод от немски аквариум, към този момент са били естествено изхвърлени от 6 мъжки и 4 женски черноперки рифови акули, написа в. „ Гардиън “.
След осем седмици зъбите в по-киселинния контейнер са претърпели към два пъти по-големи увреждания, съобщи Максимилиан Баум, водещ създател на изследването. Ефектите включват „ нараснала разяждане на корените и изменена начупеност “, сподели той.
Зъбният стрес се прибавя към другите проблеми на акулите, които включват дефицит на плячка, породен от несъразмерния лов на риба.
Намаляването на излъчванията на CO2, породени от индивида, е от жизненоважно значение за намаляване на окисляването на океаните. Предишни проучвания са открили, че окисляването поврежда зъбците – зъбоподобни люспи по кожата на акулите..
„ Мисля, че ще има резултат върху зъбите на океанските хищници като цяло, когато те са мощно минерализирани структури, каквито имаме при акулите “, изясни Баум.
Предишни изследвания са посочили, че киселинността поврежда черупките, коралите и мидите, „ и това беше и повода да създадем това проучване, с цел да покажем резултатите върху по-големите хищници “.
По-оптимистично, Баум има вяра, че акулите могат да се приспособяват посредством ускорена замяна на зъбите и подсилване на възобновяване им.
Лиза Уайтнак, професор в лицей Пенсилвания, която е специалист по зъбите на акулите и не е част от изследователския екип, сподели, че новото изследване добавя първичните изводи за зъбите на акулите и киселинността. Тя също допуска, че подмяната на зъбите може да компенсира загубите от киселинността и добави, че корозиралите зъби към момента могат да бъдат ефикасни.
„ Ще бъде забавно да се види в бъдещи проучвания дали увреждането на зъбите, следено в изследвания като това, води до функционален резултат върху способността на зъба да извършва своята функционалност и дали повредените зъби към момента могат да режат или пробиват плячката “, уточни тя.
