Васил Драганов: Искам четири деца, но държавата пречи
Актьорът Васил Драганов нашумя с присъединяване си в шоуто „ Комиците ” и сериала „ Столичани допълнително ”, където сполучливо влезе в ролята на Радко. Блондинът играе и във филмите „ Мисия Лондон ”, „ Приключенията на един Арлекин ” и в редица театрални постановки на Младежкия спектакъл, Сатиричния спектакъл, Театър 199, Държавен пътуващ спектакъл, Народен спектакъл „ Иван Вазов ”.
Васко е роден на 6 ноември 1975 година в София. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл през 2002 година в класа на Илия Добрев. Преди това работи седем години като водещ в Радио „ Веселина ”. Съпругата му Андреа е някогашна състезателка по художествена гимнастика, а сега работи като кореспондент в Българска национална телевизия. Двамата имат щерка – Любов, и наследник – Давид.
– Васко, от много време не те виждаме на екран. На театралната сцена ли се изявяваш сега?
– Да, по този начин е. Най-голямото събитие за мен тази година бе премиерата на постановката „ Един безразсъден ден ”. Репетирахме цели 8 месеца, като през това време всички артисти ходихме на солфеж и балет, защото пиесата е измислена като карнавал, т.е. един тип мюзикъл. Всички артисти пеят изцяло професионално и то с оркестър онлайн. Трябва да ти кажа, че за представлението на 30 октомври продадохме 800 билета, т.е целия салон. После имаме продадени още две следващи представления. За мен това е шлагерът на сезона. Участвам и в Благоевградския спектакъл, в Кърджали, Търговище.
– Завърна ли се българската аудитория в театъра?
– Вече 20 години играя на сцена. Когато започвах кариерата си, имаше случаи, когато актьорите на сцената бяхме повече от феновете в залата. Но сега българинът от своето обезсърчение от обстановката в страната потърси разтуха за душата си в театъра. Всички театри са цялостни догоре. За нас, актьорите, по-хубаво нещо от цялостната зала и аплодисментите няма. Тогава силата, която сме отдали на публиката, се връща назад при нас.
– Лесно ли е да си актьор в България?
– Тази специалност е обвързвана с доста взаимни отстъпки и ограничения. За страдание нашите заплати са към 1/3 от тези на държавната администрация. Много е тъпо, когато виждаш хора с голямо предпочитание за работа, само че с тези извънредно ниски заплати колкото да съумяват да се борят с живота. Цялата обстановка ни принизява и принуждава да се занимаваме с дребни битови неща, а ние не желаем, тъй като това пречи на актьорската ни работа. Много е обидно и обезверяващо за младите сътрудници, които чисто получават 450 лева Това безусловно ги убива. Но Чехов споделя: „ Умей да носиш кръста си и вярвай ”. Цялата обстановка в страната ни принуждава непрекъснато да се отхвърляме. Хората се отхвърлиха даже от кино и спектакъл, тъй като чисто финансово не могат да си го разрешат. Това желая да кажа на всички – да не се отхвърлят. Много е мъчно, пъклен е незаслужено, на моменти даже обидно, само че би трябвало да се борят и да имат вяра, с цел да съумеят.
– Мнението ти за риалити форматите, които също са доста гледани?
– В моите среди за благополучие съвсем никои не ги гледа, само че явно поддържам връзка с по-интелигентни хора. Не желая другите да назовавам елементарни и да ги наскърбявам, само че тези формати не учат на нищо. Ще излъжа, в случай че кажа, че не съм гледал няколко пъти и аз, само че тази нецензурност ужасно доста ме нервира. Дъщеря ми е на 13 години и също обича да гледа подобен вид формати. За мен те са супер нездравословни, тъй като там се приказва извънредно, държат се непоносимо, употребяват цинизми, пият и демонстрират една извадка на млади и не чели нищо хора. И аз съм гневен, че продуцентите зарибяват моето дете да гледа подобен вид отношение сред хората.
– Кое от децата ти ще тръгне по твоите стъпки?
– Надявам се никое! (Смее се.) В тази неуместна страна е супер мъчно младеж да пробие. Наистина щерка ми е по-артистична, а синът ми, въпреки и дребен, по-скоро е спортна натура като майка си. Тайничко се надявам да не се захванат с актьорство.
– Винаги си казвал, че искаш доста деца. Работите ли за трето?
– Искаме и четвърто, само че страната пречи. Не е обикновено да не можеш да си запишеш детето на ясла или на градина, или в хубаво учебно заведение. Първо би трябвало да ограничим многоуважаемите роми да имат до две деца, а не шест, а българинът, който сега приблизително има едно, би трябвало да ражда най-малко две. В целия свят при второ или трето дете имаш някакви облекчения. За какво са ни шест циганета на семейство и едно българче? Защо никой не се замисля за това? Искат да дърпат парите за малцинствата и не поддържат нашата раждаемост. Защо би трябвало да отглеждаме тълпи от роми, които по-късно устояваме? Защо българите да им заплащат тока? Еми, срещу съм това! Докога? Аз по математика имах тройка и съм доста зле, само че знам, че единствено след 20 години в България ще има 2 млн. българи и 2 млн. роми. Само че българите ще бъдат към 60-годишни, а ромите ще са на 20 и ще не престават да се развъждат. И никой не приказва за това.
– Какво друго те нервира в България?
– Огромни европейски страни имат по 120 депутати. Откъде накъде ние ще устояваме 240 тиквеници? Унгария или Чехия, не съм сигурен коя от двете, са с десетки милиони повече от нас, а имат единствено 120 депутати. Защо би трябвало да плащаме безумни милиони на 240 индивида? И никой не споделя това – 4000 лв. вземат, а народът – 400.
Инж. Алекси Кесяков: Пътят би трябвало да обича индивида
Не е обикновено толкоз деца да умират при произшествия, ужасяващ е специалистът по сигурност на придвижването
Инж. Алекси Кесяков е секретар на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на сигурността на придвижването по пътищата. На 16 и 17 октомври в Правец се състоя семинар, проведен от Българската браншова организация „ Пътна сигурност “, на който инж. Кесяков срещна присъстващите със международната стратегия „ Визия Нула “, наложила се в доста страни като политика за реализиране на висока сигурност в придвижването по пътищата. Целта на тактиката е да се понижи броят на жертвите от пътно-транспортни катастрофи (ПТП) с 50% през 2020 година по отношение на индикаторите от 2010 година, или казано иначе – да създадем по този начин, че грешките на пътя да не водят до гибел.
– Инж. Кесяков, какво съставлява тактиката „ Визия Нула “?
– „ Визия Нула “ е в действителност политика по сигурност. Според нея нито един човек, който употребява системата за придвижване по пътищата, не трябва да умира. Изградена е на няколко правилото. Първият е, че човек естествено прави неточности. Вторият – че човешкото тяло е елементарно уязвимо, то не е пригодено да понася удари над несъмнено равнище. Трето, че сигурността на придвижването е споделена отговорност сред участниците в придвижването и тези, които проектират, построяват и поддържат пътищата, тези, които имат отговорност за сигурността на автомобилния парк, и тези, които пишат законите, образоват и образоват хората, които ръководят, контролират и управляват придвижването по пътищата. Четвъртото е, че всички детайли на системата би трябвало да са на високо равнище: безвредни участници в движението; безвредна инфраструктура и крайпътно пространство; безвредни автомобили; добра доболнична и профилирана здравна помощ за потърпевшите. Едно проучване в Съединени американски щати демонстрира, че 30 % от смъртните случаи са вследствие на умишлени нарушавания на лидера, други 30% – от това, че той е изтощен, заплеснат, повлиян от някакви медикаменти. Ние не отчитаме на никое място разсейването, само че то е огромно злополучие. Човек държи кормилото и внезапно стартира да се занимава с нещо друго, отклонява погледа за момент – и злополуката е подготвена. Третата причина за ПТП е, че лидерът няма нужните познания – не може да разпознава заплахата, не я познава, няма умения да реагира. Така доста елементарно става жертва, макар че, знаем, никой не желае да умира.
– Какво ще посъветвате водачите?
– На пътя цялото внимание би трябвало да бъде в ръководството. Ние можем да си подлагаме на критика пътя и несъмнено имаме учредения, можем да приказваме за контролната система, че не е такава, каквато би трябвало, само че това не значи, че би трябвало да умираме. Трябва да си пазим живота и здравето, те са ни подарък. Високата персонална сигурност е над всичко. А какво става? Човек, като се качи на автомобила, не помни, че би трябвало да бъде здрав, да ръководи рационално, да се пази – себе си, хората, които вози, другите, които са на пътя. Трябва да караме по този начин, че да можем да реагираме и на непознатите неточности. Катастрофата, изключително тежката, е повратен миг в живота на индивида. Прекъсва му се ориста, пренареждат се проектите.
– Как можем да променим нещата?
– Ние можем да повлияем на сегашната конюнктура по няколко метода. Първият е да молим към родителите: пазете си децата! Возете ги по-внимателно. Не е обикновено всяка година у нас 1100-1200 деца да вземат участие в ПТП и 36 да умират. И броят на злополуките с деца да не понижава. Замислете се, че на един погубен в ПТП остават четирима инвалиди – покруса за тях и за фамилиите. Напускат работа, обучение, сменят жилището, изобщо – изпадат в мизерия. Ние броим убитите, само че въпросът с ранените е още по-тежък. Учим децата да си мият зъбите, да внимават да не паднат, да не се порежат, а не се опасяваме, че ще изскочат на улицата. Обучението по сигурност стартира от раждането и продължава до сетния мирис на индивида. Видяхме по какъв начин бащата на британския престолонаследник Джордж го взе от родилния дом в столче и инсталира столчето показно откъм гърба в автомобила… Всички би трябвало да се замислим върху това – чакаш детето, отглеждаш го и внезапно злополуката лишава целия ти труд, очакванията ти, всичко. Детето би трябвало да се учи на сигурност от малко и да не стопираме да го упражняваме, до момента в който му стане натурален табиет да реагира.
– Непознаване процесите на придвижване и заплахите ли е това, или нещо друго?
– Не че не си обичаме децата, само че родителите не знаят защо става дума. Фамилията събира пари да купи кола на детето, което одеве е взело брошура, и не се интересува дали то може да кара. А да ръководи, значи да умее да се пази. Купуваме велосипед и го даваме на детето. А би трябвало първо да го научим къде да се движи, да му купим каска, налакътници, наколенници… Ако приемем, че продължителността на живота ни е 100 години и всеки ден прекарваме 2 часа на пътя, това значи, че 8 години ние живеем на пътя. След като живеем толкоз дълго там, би трябвало да сме готови. Статистиката демонстрира, че от 1 януари до 30 септември т.г. имаме 480 убити при произшествия, при 682 за цялата предходна година. Това значи, че до края на 2018-а има да починат още 202 души, в случай че не променим нещата. Инфраструктурата не можем да я променим за един ден, само че хората можем. Трябва да погледнем на придвижването по пътищата като на високорискова активност. Обичам да споделям, че когато качим фамилията на колела, би трябвало да си качим и мозъка, тъй като доста постоянно той е някъде другаде. Когато се вози самичък човек, е едно, а когато са двама младежи и две девойки, в автомобила към този момент е дискотека.
И още в новия брой на „Жълт Труд“…
Славея Сиракова нажежи Мрежата с снимки
Андреа скочи против Мира Добрева
Марина Войкова се сгоди за някогашния на Елен
Цвети Пиронкова със собствен фешън бранд
Катрин Вачева приета за най-хубав модел
Всички обичат Стивън Кинг
Алберто Веделаго учи мъжете на грациозност
Асен Разцветников едвам се отървал от натрапница
Магията на косите
Проф. Арман Постаджиян: Най-малкият пациент с инфаркт е на 12 години
Болните от рак на белия дроб се откриват прекомерно късно
Тези и други четива – в „Жълт Труд“ от 31 октомври!
Васко е роден на 6 ноември 1975 година в София. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл през 2002 година в класа на Илия Добрев. Преди това работи седем години като водещ в Радио „ Веселина ”. Съпругата му Андреа е някогашна състезателка по художествена гимнастика, а сега работи като кореспондент в Българска национална телевизия. Двамата имат щерка – Любов, и наследник – Давид.
– Васко, от много време не те виждаме на екран. На театралната сцена ли се изявяваш сега?
– Да, по този начин е. Най-голямото събитие за мен тази година бе премиерата на постановката „ Един безразсъден ден ”. Репетирахме цели 8 месеца, като през това време всички артисти ходихме на солфеж и балет, защото пиесата е измислена като карнавал, т.е. един тип мюзикъл. Всички артисти пеят изцяло професионално и то с оркестър онлайн. Трябва да ти кажа, че за представлението на 30 октомври продадохме 800 билета, т.е целия салон. После имаме продадени още две следващи представления. За мен това е шлагерът на сезона. Участвам и в Благоевградския спектакъл, в Кърджали, Търговище.
– Завърна ли се българската аудитория в театъра?
– Вече 20 години играя на сцена. Когато започвах кариерата си, имаше случаи, когато актьорите на сцената бяхме повече от феновете в залата. Но сега българинът от своето обезсърчение от обстановката в страната потърси разтуха за душата си в театъра. Всички театри са цялостни догоре. За нас, актьорите, по-хубаво нещо от цялостната зала и аплодисментите няма. Тогава силата, която сме отдали на публиката, се връща назад при нас.
– Лесно ли е да си актьор в България?
– Тази специалност е обвързвана с доста взаимни отстъпки и ограничения. За страдание нашите заплати са към 1/3 от тези на държавната администрация. Много е тъпо, когато виждаш хора с голямо предпочитание за работа, само че с тези извънредно ниски заплати колкото да съумяват да се борят с живота. Цялата обстановка ни принизява и принуждава да се занимаваме с дребни битови неща, а ние не желаем, тъй като това пречи на актьорската ни работа. Много е обидно и обезверяващо за младите сътрудници, които чисто получават 450 лева Това безусловно ги убива. Но Чехов споделя: „ Умей да носиш кръста си и вярвай ”. Цялата обстановка в страната ни принуждава непрекъснато да се отхвърляме. Хората се отхвърлиха даже от кино и спектакъл, тъй като чисто финансово не могат да си го разрешат. Това желая да кажа на всички – да не се отхвърлят. Много е мъчно, пъклен е незаслужено, на моменти даже обидно, само че би трябвало да се борят и да имат вяра, с цел да съумеят.
– Мнението ти за риалити форматите, които също са доста гледани?
– В моите среди за благополучие съвсем никои не ги гледа, само че явно поддържам връзка с по-интелигентни хора. Не желая другите да назовавам елементарни и да ги наскърбявам, само че тези формати не учат на нищо. Ще излъжа, в случай че кажа, че не съм гледал няколко пъти и аз, само че тази нецензурност ужасно доста ме нервира. Дъщеря ми е на 13 години и също обича да гледа подобен вид формати. За мен те са супер нездравословни, тъй като там се приказва извънредно, държат се непоносимо, употребяват цинизми, пият и демонстрират една извадка на млади и не чели нищо хора. И аз съм гневен, че продуцентите зарибяват моето дете да гледа подобен вид отношение сред хората.
– Кое от децата ти ще тръгне по твоите стъпки?
– Надявам се никое! (Смее се.) В тази неуместна страна е супер мъчно младеж да пробие. Наистина щерка ми е по-артистична, а синът ми, въпреки и дребен, по-скоро е спортна натура като майка си. Тайничко се надявам да не се захванат с актьорство.
– Винаги си казвал, че искаш доста деца. Работите ли за трето?
– Искаме и четвърто, само че страната пречи. Не е обикновено да не можеш да си запишеш детето на ясла или на градина, или в хубаво учебно заведение. Първо би трябвало да ограничим многоуважаемите роми да имат до две деца, а не шест, а българинът, който сега приблизително има едно, би трябвало да ражда най-малко две. В целия свят при второ или трето дете имаш някакви облекчения. За какво са ни шест циганета на семейство и едно българче? Защо никой не се замисля за това? Искат да дърпат парите за малцинствата и не поддържат нашата раждаемост. Защо би трябвало да отглеждаме тълпи от роми, които по-късно устояваме? Защо българите да им заплащат тока? Еми, срещу съм това! Докога? Аз по математика имах тройка и съм доста зле, само че знам, че единствено след 20 години в България ще има 2 млн. българи и 2 млн. роми. Само че българите ще бъдат към 60-годишни, а ромите ще са на 20 и ще не престават да се развъждат. И никой не приказва за това.
– Какво друго те нервира в България?
– Огромни европейски страни имат по 120 депутати. Откъде накъде ние ще устояваме 240 тиквеници? Унгария или Чехия, не съм сигурен коя от двете, са с десетки милиони повече от нас, а имат единствено 120 депутати. Защо би трябвало да плащаме безумни милиони на 240 индивида? И никой не споделя това – 4000 лв. вземат, а народът – 400.
Инж. Алекси Кесяков: Пътят би трябвало да обича индивида
Не е обикновено толкоз деца да умират при произшествия, ужасяващ е специалистът по сигурност на придвижването
Инж. Алекси Кесяков е секретар на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на сигурността на придвижването по пътищата. На 16 и 17 октомври в Правец се състоя семинар, проведен от Българската браншова организация „ Пътна сигурност “, на който инж. Кесяков срещна присъстващите със международната стратегия „ Визия Нула “, наложила се в доста страни като политика за реализиране на висока сигурност в придвижването по пътищата. Целта на тактиката е да се понижи броят на жертвите от пътно-транспортни катастрофи (ПТП) с 50% през 2020 година по отношение на индикаторите от 2010 година, или казано иначе – да създадем по този начин, че грешките на пътя да не водят до гибел.
– Инж. Кесяков, какво съставлява тактиката „ Визия Нула “?
– „ Визия Нула “ е в действителност политика по сигурност. Според нея нито един човек, който употребява системата за придвижване по пътищата, не трябва да умира. Изградена е на няколко правилото. Първият е, че човек естествено прави неточности. Вторият – че човешкото тяло е елементарно уязвимо, то не е пригодено да понася удари над несъмнено равнище. Трето, че сигурността на придвижването е споделена отговорност сред участниците в придвижването и тези, които проектират, построяват и поддържат пътищата, тези, които имат отговорност за сигурността на автомобилния парк, и тези, които пишат законите, образоват и образоват хората, които ръководят, контролират и управляват придвижването по пътищата. Четвъртото е, че всички детайли на системата би трябвало да са на високо равнище: безвредни участници в движението; безвредна инфраструктура и крайпътно пространство; безвредни автомобили; добра доболнична и профилирана здравна помощ за потърпевшите. Едно проучване в Съединени американски щати демонстрира, че 30 % от смъртните случаи са вследствие на умишлени нарушавания на лидера, други 30% – от това, че той е изтощен, заплеснат, повлиян от някакви медикаменти. Ние не отчитаме на никое място разсейването, само че то е огромно злополучие. Човек държи кормилото и внезапно стартира да се занимава с нещо друго, отклонява погледа за момент – и злополуката е подготвена. Третата причина за ПТП е, че лидерът няма нужните познания – не може да разпознава заплахата, не я познава, няма умения да реагира. Така доста елементарно става жертва, макар че, знаем, никой не желае да умира.
– Какво ще посъветвате водачите?
– На пътя цялото внимание би трябвало да бъде в ръководството. Ние можем да си подлагаме на критика пътя и несъмнено имаме учредения, можем да приказваме за контролната система, че не е такава, каквато би трябвало, само че това не значи, че би трябвало да умираме. Трябва да си пазим живота и здравето, те са ни подарък. Високата персонална сигурност е над всичко. А какво става? Човек, като се качи на автомобила, не помни, че би трябвало да бъде здрав, да ръководи рационално, да се пази – себе си, хората, които вози, другите, които са на пътя. Трябва да караме по този начин, че да можем да реагираме и на непознатите неточности. Катастрофата, изключително тежката, е повратен миг в живота на индивида. Прекъсва му се ориста, пренареждат се проектите.
– Как можем да променим нещата?
– Ние можем да повлияем на сегашната конюнктура по няколко метода. Първият е да молим към родителите: пазете си децата! Возете ги по-внимателно. Не е обикновено всяка година у нас 1100-1200 деца да вземат участие в ПТП и 36 да умират. И броят на злополуките с деца да не понижава. Замислете се, че на един погубен в ПТП остават четирима инвалиди – покруса за тях и за фамилиите. Напускат работа, обучение, сменят жилището, изобщо – изпадат в мизерия. Ние броим убитите, само че въпросът с ранените е още по-тежък. Учим децата да си мият зъбите, да внимават да не паднат, да не се порежат, а не се опасяваме, че ще изскочат на улицата. Обучението по сигурност стартира от раждането и продължава до сетния мирис на индивида. Видяхме по какъв начин бащата на британския престолонаследник Джордж го взе от родилния дом в столче и инсталира столчето показно откъм гърба в автомобила… Всички би трябвало да се замислим върху това – чакаш детето, отглеждаш го и внезапно злополуката лишава целия ти труд, очакванията ти, всичко. Детето би трябвало да се учи на сигурност от малко и да не стопираме да го упражняваме, до момента в който му стане натурален табиет да реагира.
– Непознаване процесите на придвижване и заплахите ли е това, или нещо друго?
– Не че не си обичаме децата, само че родителите не знаят защо става дума. Фамилията събира пари да купи кола на детето, което одеве е взело брошура, и не се интересува дали то може да кара. А да ръководи, значи да умее да се пази. Купуваме велосипед и го даваме на детето. А би трябвало първо да го научим къде да се движи, да му купим каска, налакътници, наколенници… Ако приемем, че продължителността на живота ни е 100 години и всеки ден прекарваме 2 часа на пътя, това значи, че 8 години ние живеем на пътя. След като живеем толкоз дълго там, би трябвало да сме готови. Статистиката демонстрира, че от 1 януари до 30 септември т.г. имаме 480 убити при произшествия, при 682 за цялата предходна година. Това значи, че до края на 2018-а има да починат още 202 души, в случай че не променим нещата. Инфраструктурата не можем да я променим за един ден, само че хората можем. Трябва да погледнем на придвижването по пътищата като на високорискова активност. Обичам да споделям, че когато качим фамилията на колела, би трябвало да си качим и мозъка, тъй като доста постоянно той е някъде другаде. Когато се вози самичък човек, е едно, а когато са двама младежи и две девойки, в автомобила към този момент е дискотека.
И още в новия брой на „Жълт Труд“…
Славея Сиракова нажежи Мрежата с снимки
Андреа скочи против Мира Добрева
Марина Войкова се сгоди за някогашния на Елен
Цвети Пиронкова със собствен фешън бранд
Катрин Вачева приета за най-хубав модел
Всички обичат Стивън Кинг
Алберто Веделаго учи мъжете на грациозност
Асен Разцветников едвам се отървал от натрапница
Магията на косите
Проф. Арман Постаджиян: Най-малкият пациент с инфаркт е на 12 години
Болните от рак на белия дроб се откриват прекомерно късно
Тези и други четива – в „Жълт Труд“ от 31 октомври!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ