Димитър Маринов с Оскара зашлеви звучна плесница на лъжедисидентите
Актьорът Димитър Маринов, който впечатли Холивуд, за следващ път ни даде урок. Умихнатият с зов на наивник създател зашлеви плесница в лицето на стотиците лъжедисиденти, които изскочиха като от нищото у нас и от 1989 година се множат с бърза скорост.
През 1983 година Маринов се опитал да избяга от България с „ Ориент експрес “. Хванали го обаче. 40 дни го мъчили в Държавна сигурност, били го, хвърлили го пандиза за години. Чупили му пръстите даже. Но Маринов през днешния ден не обелва нито дума против България. „ Това беше страна, в която имаше закони. Аз ги наруших и си платих “, сподели в ефира на една от огромните ни национални малките екрани артистът. Ама по какъв начин по този начин не е ядосан на България за всичко претърпяно, се опита да го предизвика водещата.
Та ние сме живели в затвор. Но Маринов беше безапелационен, че е живеел в страна, в която е имало закони и той умишлено ги е нарушил. България нямала нищо общо със случилото се. Защо българите по време на социализма мразели съветските песни – поради Съюз на съветските социалистически републики, а не поради гениите на литераттурата, музиката, театъра, изобразителното изкаство…
Респект. Това може да го каже единствено един благородник по душа. Човек, който години наред живее, та до ден сегашен в страна със закони и знае какво е да ги нарушиш.
Веднага се сещам за стотиците наши родни „ звезди “, които пищят към този момент десетилетия, че са били гонени, преследвани от вездесъщата Държавна сигурност. И позор нямат, тъй като по същото това време, когато са чупили пръстите на Маринов, те бяха носени на ръце и градяха блестяща кариера. И да бяха единствено те. Но и стотици незнайни „ герои “ описват какъв брой са потърпевши от живковия режим и Държавна сигурност. Да ги пита човек по какъв начин, евентуално са се скатавали някъде в миша дупка или пък и хабер са нямали от съществуването на Държавна сигурност, не са помирисвали затвор. Но, в този момент е съвременно да се приказва по този начин. Колкото повече викаш и се оплакваш, толкоз повече се харесваш на масите.
Ако дейните борци бяха в действителност толкоз доста, колкото се извъдиха след 1944 г… Ако дисидентите бяха толкоз доста, колкото наскачаха след 1989 г… Ех, България нямаше да бъде на днешния си хал. Но, уви… Димитър-Мариновците са малко. Същите тези лъжедисиденти скочиха първи против него, когато той развя българското знаме на най-голямата международна сцена. Срам и срам, смут и безумство!
Инфо: Ретро
