Висоцки | Глас, китара и цигара
Актьор, стихотворец, бард. Глас, който реже думите и душите, и оставя раните да болят. Висоцки е онази висота, която не може да бъде украсена с описания. Песните му споделят всичко – жадност, пристрастеност, живот, обич. Владимир Висоцки завещава на поколенията над 800 песни и 1000 стихотворения – глас, който ни държи будни, когато слабостта наднича през рамо.
Аз не обичам
Аз не обичам изхода съдбовен
и няма да ми писне да съм жив.
И ненавиждам се, когато съм скръбен,
когато пея, а не съм благополучен.
Аз хладния цинизъм не обичам
(Не имам вяра във възторга изобщо!),
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми различен да ги чете.
Аз ненавиждам диалози полусмели,
полунеща да шушукат с полуглас.
Аз мразя в тил когато стрелят,
когато в упор стрелят - ненавиждам аз.
Аз не обичам с злословия да се калям,
а също и подозрението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз ненавиждам ситите душички, свити,
аз избирам същинския риск.
Да бъдеш почтен към този момент е събитие
и чест е през днешния ден да бъдеш ти интригант.
Аз ненавиждам счупени крила да виждам,
изпитвам жалост, само че единствено към Христа.
Насилието както мразя,
по този начин и мразя слабостта.
И ненавиждам се, когато се опасявам.
Когато бият някой без виновност.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята несгода.
Аз ненавиждам - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам отново.
Кажи благодаря, че ти си още жив
Недей мисли: " Жена ми с други върви! "
Недей мисли: " Аз тъп съм и ревностен! "
Че през вчерашния ден отново обраха те във входа...
Кажи благодаря, че ти си още жив!
Какво от туй, че мъчи те саркома,
какво от туй, че си в запой горчив...
Че нямаш дом, тъй като си изпъден...
Кажи благодаря, че ти си още жив!
И плюй на всичко - в покера те грабят,
насън с кварталното ченге дружиш
и в " София " два зъба си не помни...
Кажи благодаря, че ти си още жив!
Да, счупиха ти черепа с бутилка,
да, твоят яд напълно е обективен,
изнесоха те просто на носилка...
Кажи благодаря, че ти си още жив!
И не е значимо, че си единствено пешка.
И не е значимо, че не си хубав...
Какво пък толкова - биха те по неточност!
Кажи благодаря, че ти си още жив!
Да, истина е - който желае, може.
Наистина - не ми е никой крив.
Наистина - едно ме мен тревожи:
на кой " благодаря " да кажа, че съм жив?
* Превод Румен Леонидов
Снимки: LastSleep, Фотохронограф
