Актьор, музикант, текстописец, фронтмен на група „Обичайните заподозрени”, един от

Актьор, музикант, текстописец, фронтмен на група „ Обичайните заподозрени”, един от най-многоликите и надарени актьори в България Стефан Вълдобрев чества 50 години на 20 май.

Рожденият ден е специфичен и необикновен: дружно с издателство Книгомания пуска на пазара своя „ Книга за песните”. Красивият том от над 360 страници с твърда подвързия включва текстове на песни, мемоари и изповеди, фотоси и факсимилета на бележници и нотни тетрадки и ще се появи в книжарниците на 15 май.

Дотогава най-нетърпеливите почитатели на актьора могат да закупят изданието онлайн и да бъдат измежду първите, получили подпис. „ Ще си спомня какво е провокирало думите да се появят. Кое ги е събрало с мелодията. Къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен, към мен и по какъв начин ми е повлияло. Как съм се променял и по какъв начин са се променяли песните”, обобщава желанията си създателят. Редактор на изданието е писателят и драматург Яна Борисова, а дизайнер – Тодор Манолов.

Фотографиите са дело на Павел Червенков. Уви, изискванията на изключително състояние в страната осуетиха подготвяния от Стефан Вълдобрев необикновен концерт-премиера в Зала 1 на НДК през месец май с присъединяване на „ Обичайните заподозрени” и доста нови „ особено обвинени “ артисти, музиканти, сътрудници, другари, посетители и герои от книгата. „ Книга за песните” е първа книга на Стефан Вълдобрев, която може да се дефинира като книжовен албум от текстове, лирика и биографични истории. В нея той се демонстрира като ловък повествовател, описвайки почтено, чувствено, без обноски и превземки креативния развой по основаването на 41 песни, като се обгръща интервалът от 80-те години до през днешния ден.

Изданието повежда читателя на една вълнуваща разходка: по какъв начин от инцидентно скимване, срички, каламбур или случайна словесна или музикална фраза, пречупена през подтекста на публичните събития и през призмата на персоналния живот на актьора може да се сътвори шлагер. “Актьорството е центърът на тежестта ми. Това е академичното ми обучение, това е моят поминък. Създавам песни, тъй като не мога да не го върша. Моделът, който ме е формирал е рокендрол с китари, хрумвания и обръщение. Изкрещяно, от време на време подправено, само че въздействащо и почтено. “
х Всеки текст на ария в действителност е готовият съединен пъзел от мемоари и чернови, мемоари, усещания, размишления, съмнения, личностно израстване. За първи път Стефан Вълдобрев позволява толкоз покрай себе си своята публиката, разкрива метода си на мислене и полезностите си, по какъв начин зазвучава музиката в мозъка му, какви „ трикове” ползва по време на записите си. Но до момента в който четете тези 41 описа за основаването на най-популярните му песни, трансформирали се в шлагери и устояли тестването на времето, ще усетите и оцените лекотата и искреността, с която създателят ви забавлява, ще се усмихнете на хумора и самоиронията, на способността му да се радва на дребните неща от всекидневието, на вярата му, че нищо в живота не е инцидентно. „ България ми приличаше на чудно хубава жена, която не носи грим, не върви на прическа и педикюр, няма татуси и пиърсинг. Естествена, дива, на ръба сред хаоса и реда. Това ужасно ми харесваше, тъй като прекомерният ред по света беше почнал да ме плаши. Никъде не бях срещал толкоз доста разнообразна хубост, побрана на толкоз малко място, както у нас. Когато карах, пейзажите на всеки петнайсет минути се сменяха напълно и ставаха друго хубави от предходните. Смисълът беше да се наслаждаваш на момента и да запомняш. “