Икономист: Реалните данъчни оценки на имотите ще носят повече приходи на общините
Актуализацията на данъчните оценки на недвижимите парцели е тематика, която от време на време се слага на дневен ред, като потребността от такова осъвременяване е недвусмислена, като това би трябвало да стане по метод, който да отразява действителната икономическа и пазарна обстановка, като се внедрят механизми за постоянна оценка и индексиране. Предлага се постоянна актуализация на данъчните оценки на парцелите, с цел да се отразят измененията в стопанската система и на имотния пазар. Световната банка предлага осъществяване на годишна или на всеки две години действителна оценка на цената на недвижимите парцели, според от интензивността на пазара. Това коментира Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна стопанска система, пред.
Актуализирането и индексирането на данъчните оценки може да има доста въздействие върху общинските бюджети. Когато данъчните оценки отразяват действителните пазарни стойности на парцелите, общините биха могли да получават по-високи доходи от налог върху недвижимите парцели, изключително в региони с динамично разрастващ се заможен пазар.
Очаква се актуализацията на данъчните оценки да докара до сензитивен растеж на приходите, изключително в огромните градове, където цените на парцелите са нарастнали доста (оценките са оставени без смяна от 2002 година насам).
Повишените доходи биха могли да покачат финансовата самостоятелност на общините, изключително след дълготраен спад от 40% до 25% в личните доходи на общините.
Той въпреки всичко подсети, че има и структурни разлики, които би трябвало да бъдат регистрирани. По думите му съществуват разлики в метода, по който актуализацията ще повлияе на разнообразни общини. Областните центрове и по-големите градове с дейни имотни пазари евентуално ще бъдат облагодетелствани по-осезаемо спрямо по-малките и по-бедни общини, които не разполагат с задоволително данни за оценка.
Най-облагодетелстваните общини ще бъдат огромните градове и динамичните пазари, сподели Николов. Столицата и другите огромни области, където цените на парцелите са нарастнали фрапантно, ще видят доста по-високи налози. Области с интензивно търсене на парцели и ново строителство също биха получавали повече доходи от налози, защото стойностите на парцелите там нарастват по-бързо.
Актуализацията на данъчните оценки освен че ще обезпечи по-реалистичен взор към стопанската система на общините, само че и би могла да докара до по-добро ръководство на обществените финанси.
Относно рисковете и вероятностите пред жилищното кредитиране в България в подтекста на идното влизане в еврозоната и измененията в банковата политика Адриан Николов показа, че жилищното кредитиране в България в подтекста на идното влизане в еврозоната предлага композиция от благоприятни условия за разширение и напредък, само че също по този начин е обвързвано с опасности, които би трябвало да се ръководят деликатно.
Очакванията за влизането в еврозоната могат да усложнят изискванията за кредитиране, само че условията за запаси също ще се понижат доста (от 12% на 1%), което ще облекчи седмичните ликвидни запаси на банките и може да насърчи по-широко кредитиране. От друга страна снижаването на рестриктивните мерки може да докара до по-активно вложение чрез бизнес заеми за икономическо развиване, изключително в случай че бизнесите стартират да търсят заеми за автоматизация и възстановяване на процесите.
Влизането в еврозоната ще отстрани доста психически бариери за купувачите на парцели, което може в допълнение да усили търсенето на жилища и надлежно - заемите за тях.
Ако обаче се следи закъснение на международната стопанска система, България може да бъде отрицателно наранена, което би могло да усили времето за обслужване на заеми и за банките да се изправят пред по-високи равнища на несъстоятелност, предизвести Николов. Освен това използването на нови правила и регулации от страна на Българска народна банка може да докара до непредвидени последици при жилищното кредитиране, изключително в случай че пазарът не е в положение да посрещне новите условия.
Дали ниските лихвени проценти ще доведат до спомагателна агресия на ипотечния бранш, остава под въпрос, изключително в случай че се следят обилни съмнения при лихвите на интернационално равнище.
Не се чака внезапна промяна нагоре след влизането в еврозоната в кратковременен и средносрочен проект. Причината е извънредно нападателната конкуренция сред банките. През 2022 година, когато ЕЦБ увеличи лихвите, българските банки не последваха тази процедура във връзка с кредитирането. Възможна е конвергенция в доста дълготраен проект (10-15 години), когато кредитните пазари сред България и Европейски Съюз се изравнят.
Актуализирането и индексирането на данъчните оценки може да има доста въздействие върху общинските бюджети. Когато данъчните оценки отразяват действителните пазарни стойности на парцелите, общините биха могли да получават по-високи доходи от налог върху недвижимите парцели, изключително в региони с динамично разрастващ се заможен пазар.
Очаква се актуализацията на данъчните оценки да докара до сензитивен растеж на приходите, изключително в огромните градове, където цените на парцелите са нарастнали доста (оценките са оставени без смяна от 2002 година насам).
Повишените доходи биха могли да покачат финансовата самостоятелност на общините, изключително след дълготраен спад от 40% до 25% в личните доходи на общините.
Той въпреки всичко подсети, че има и структурни разлики, които би трябвало да бъдат регистрирани. По думите му съществуват разлики в метода, по който актуализацията ще повлияе на разнообразни общини. Областните центрове и по-големите градове с дейни имотни пазари евентуално ще бъдат облагодетелствани по-осезаемо спрямо по-малките и по-бедни общини, които не разполагат с задоволително данни за оценка.
Най-облагодетелстваните общини ще бъдат огромните градове и динамичните пазари, сподели Николов. Столицата и другите огромни области, където цените на парцелите са нарастнали фрапантно, ще видят доста по-високи налози. Области с интензивно търсене на парцели и ново строителство също биха получавали повече доходи от налози, защото стойностите на парцелите там нарастват по-бързо.
Актуализацията на данъчните оценки освен че ще обезпечи по-реалистичен взор към стопанската система на общините, само че и би могла да докара до по-добро ръководство на обществените финанси.
Относно рисковете и вероятностите пред жилищното кредитиране в България в подтекста на идното влизане в еврозоната и измененията в банковата политика Адриан Николов показа, че жилищното кредитиране в България в подтекста на идното влизане в еврозоната предлага композиция от благоприятни условия за разширение и напредък, само че също по този начин е обвързвано с опасности, които би трябвало да се ръководят деликатно.
Очакванията за влизането в еврозоната могат да усложнят изискванията за кредитиране, само че условията за запаси също ще се понижат доста (от 12% на 1%), което ще облекчи седмичните ликвидни запаси на банките и може да насърчи по-широко кредитиране. От друга страна снижаването на рестриктивните мерки може да докара до по-активно вложение чрез бизнес заеми за икономическо развиване, изключително в случай че бизнесите стартират да търсят заеми за автоматизация и възстановяване на процесите.
Влизането в еврозоната ще отстрани доста психически бариери за купувачите на парцели, което може в допълнение да усили търсенето на жилища и надлежно - заемите за тях.
Ако обаче се следи закъснение на международната стопанска система, България може да бъде отрицателно наранена, което би могло да усили времето за обслужване на заеми и за банките да се изправят пред по-високи равнища на несъстоятелност, предизвести Николов. Освен това използването на нови правила и регулации от страна на Българска народна банка може да докара до непредвидени последици при жилищното кредитиране, изключително в случай че пазарът не е в положение да посрещне новите условия.
Дали ниските лихвени проценти ще доведат до спомагателна агресия на ипотечния бранш, остава под въпрос, изключително в случай че се следят обилни съмнения при лихвите на интернационално равнище.
Не се чака внезапна промяна нагоре след влизането в еврозоната в кратковременен и средносрочен проект. Причината е извънредно нападателната конкуренция сред банките. През 2022 година, когато ЕЦБ увеличи лихвите, българските банки не последваха тази процедура във връзка с кредитирането. Възможна е конвергенция в доста дълготраен проект (10-15 години), когато кредитните пазари сред България и Европейски Съюз се изравнят.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ