Българската Мерлин Монро имала проблеми с антидепресантите
Актрисата Силвия Въргова, наричана години наред „ българската Мерлин Монро ”, умря ненадейно в края на предходната седмица. Ефектната русокоска си отиде едвам на 59-годишна възраст, а ненавременната й кончина обгърна с горест десетките й другари. Тялото й е открито бездиханно в жилището й от нейна другарка. Официална причина за гибелта не се оповестява, научи HotArena.
Звездата на Силвия изгрява с ролята на американката от кино лентата „ Господин за един ден ”. В него хубавицата съумява да съблазни бедния селски музикант Пурко, в чиято кожа влиза Тодор Колев, и да разори фамилията му. През 1983 година лентата на Николай Волев се трансформира в цялостен шлагер. Зрителите са впечатлени освен от сюжета и осъществяванията на Адама, само че и от хубостта на 21-годишната актриса. По общо мнение тя е едно към едно с Мерлин Монро. Силвия копира освен русия цвят на холивудската звезда, само че и нейните обноски, емоционалност, съблазън и обич към „ неразрешените неща ”. По подигравка на ориста двете имат и подобен живот и съвсем идентичен излаз от него, подплатен преди този момент с доста самотност и обезсърчение.
Силвия Въргова е във постоянно търсене на огромната обич.
Създава десетки другарства, хиляди я боготворят и ухажват, само че сърцето й остава самотно. Приятелите й я помнят като огромна купонджийка още от времето, когато е ученичка в 118-а гимназия. Тя е измежду дребното възпитаници, които си разрешават сбирки до ранни зори, пиянство и цигари. Вратите на жилището й в „ Дружба ” постоянно са отворени за посетители. Ученическата й обич се споделя Людмил. Той е от „ Младост ” и постоянно я изпраща до у дома. Двамата са неразделни повече от година. Силвия постоянно е мечтала за сцената и се насочва към ВИТИЗ. Людмил обаче е без артистични заложби. Той е единствен наследник на семейство, работило дълги години в посолството ни в Съюз на съветските социалистически републики. Родителите му го насочват към техническите науки, очаквайки да се построи като виновна и сериозна персона. Двамата се разделят, въпреки че резервират другарски връзки за цялостен живот. В персонален проект нещата им не потръгват. Въргова остава сама, а ученическото й гадже два пъти се дами и два пъти се развежда.
„ Силвия мечтаеше да не е сама. Поради тази причина канеше десетки посетители и купоните вкъщи й бяха именити. Не отиваше на актриса от нейния сан да живее в подобен квартал, само че тя бе привикнала. Обожаваше и жилището си, чиито порти бяха избити. Така гостите можеха да щъкат на всички места. Правеше усещане голямата библиотека с книги – заемаше цяла стена. Живееше с обичаната си кукла Арлекин, която беше донесла от Венеция. Арлекин й беше нещо като братче, като дете, тъй като доста мечтаеше за лично хлапе. Понякога изпадаше в носталгия, изменчиво въодушевление, можеше да се смее и да плаче по едно и също време. Друг път споделяше, че не може да спи, че се нуждае от медикаменти за сън, че желае да е още веднъж на сцена.
Вълнуваше се от нещата, от които се интересуват всички хора – телевизия, политика, кино. Гонеше я носталгия. Мечтаеше да е под светлините на прожекторите, преговаряше с някакви продуценти за участия, само че нещата не се получаваха по този начин както би трябвало. Мисля, че това постепенно стартира да я погубва. Артистичната й душа нямаше покой.
„ Искам да намеря мъж, който да ми споделя приказки. После да ги реализира. А най-вече бленувам да имам дете ”, това повтаряше най-често. Принцът не се появи и в последна сметка си отиде красива и сама. Смъртта й доста ни изненада. Никога не се е оплаквала от заболявания. Беше мощен човек и не се опасяваше даже от Ковид-19. Разбрахме, че е била заровена на 22 април в стеснен кръг. Новината ни попари. Изпратена е в доста стеснен кръг. За страдание нямам информация какво тъкмо е станало и по кое време е умряла. Не е боледувала от ковид. Много е тъжно, че в самотност и невъзможност си отиват надарени и умни хора ”, споделя колежка на Въргова, която поддържа връзка с нея до последно.
Силвия е измежду дребното български актриси, които жънат популярност и на интернационална сцена. През лятото на 2000 година тя показва на влиятелен фестивал в Единбург своя моноспектакъл „ Медея XXI век ”. Публика и арт колегия толкоз я харесват, че канят да гостува и на идната година. У нас ще бъде запомнена вечно с паметния „ Господин за един ден ”, „ Вагнер ”, „ 1952: Иван и Александра ” и други, писа Уикенд.
Звездата на Силвия изгрява с ролята на американката от кино лентата „ Господин за един ден ”. В него хубавицата съумява да съблазни бедния селски музикант Пурко, в чиято кожа влиза Тодор Колев, и да разори фамилията му. През 1983 година лентата на Николай Волев се трансформира в цялостен шлагер. Зрителите са впечатлени освен от сюжета и осъществяванията на Адама, само че и от хубостта на 21-годишната актриса. По общо мнение тя е едно към едно с Мерлин Монро. Силвия копира освен русия цвят на холивудската звезда, само че и нейните обноски, емоционалност, съблазън и обич към „ неразрешените неща ”. По подигравка на ориста двете имат и подобен живот и съвсем идентичен излаз от него, подплатен преди този момент с доста самотност и обезсърчение.
Силвия Въргова е във постоянно търсене на огромната обич.
Създава десетки другарства, хиляди я боготворят и ухажват, само че сърцето й остава самотно. Приятелите й я помнят като огромна купонджийка още от времето, когато е ученичка в 118-а гимназия. Тя е измежду дребното възпитаници, които си разрешават сбирки до ранни зори, пиянство и цигари. Вратите на жилището й в „ Дружба ” постоянно са отворени за посетители. Ученическата й обич се споделя Людмил. Той е от „ Младост ” и постоянно я изпраща до у дома. Двамата са неразделни повече от година. Силвия постоянно е мечтала за сцената и се насочва към ВИТИЗ. Людмил обаче е без артистични заложби. Той е единствен наследник на семейство, работило дълги години в посолството ни в Съюз на съветските социалистически републики. Родителите му го насочват към техническите науки, очаквайки да се построи като виновна и сериозна персона. Двамата се разделят, въпреки че резервират другарски връзки за цялостен живот. В персонален проект нещата им не потръгват. Въргова остава сама, а ученическото й гадже два пъти се дами и два пъти се развежда.
„ Силвия мечтаеше да не е сама. Поради тази причина канеше десетки посетители и купоните вкъщи й бяха именити. Не отиваше на актриса от нейния сан да живее в подобен квартал, само че тя бе привикнала. Обожаваше и жилището си, чиито порти бяха избити. Така гостите можеха да щъкат на всички места. Правеше усещане голямата библиотека с книги – заемаше цяла стена. Живееше с обичаната си кукла Арлекин, която беше донесла от Венеция. Арлекин й беше нещо като братче, като дете, тъй като доста мечтаеше за лично хлапе. Понякога изпадаше в носталгия, изменчиво въодушевление, можеше да се смее и да плаче по едно и също време. Друг път споделяше, че не може да спи, че се нуждае от медикаменти за сън, че желае да е още веднъж на сцена.
Вълнуваше се от нещата, от които се интересуват всички хора – телевизия, политика, кино. Гонеше я носталгия. Мечтаеше да е под светлините на прожекторите, преговаряше с някакви продуценти за участия, само че нещата не се получаваха по този начин както би трябвало. Мисля, че това постепенно стартира да я погубва. Артистичната й душа нямаше покой.
„ Искам да намеря мъж, който да ми споделя приказки. После да ги реализира. А най-вече бленувам да имам дете ”, това повтаряше най-често. Принцът не се появи и в последна сметка си отиде красива и сама. Смъртта й доста ни изненада. Никога не се е оплаквала от заболявания. Беше мощен човек и не се опасяваше даже от Ковид-19. Разбрахме, че е била заровена на 22 април в стеснен кръг. Новината ни попари. Изпратена е в доста стеснен кръг. За страдание нямам информация какво тъкмо е станало и по кое време е умряла. Не е боледувала от ковид. Много е тъжно, че в самотност и невъзможност си отиват надарени и умни хора ”, споделя колежка на Въргова, която поддържа връзка с нея до последно.
Силвия е измежду дребното български актриси, които жънат популярност и на интернационална сцена. През лятото на 2000 година тя показва на влиятелен фестивал в Единбург своя моноспектакъл „ Медея XXI век ”. Публика и арт колегия толкоз я харесват, че канят да гостува и на идната година. У нас ще бъде запомнена вечно с паметния „ Господин за един ден ”, „ Вагнер ”, „ 1952: Иван и Александра ” и други, писа Уикенд.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ