Мария Генчева за новата премиера: Отказах се от всичко и от ...
Актрисата от Драматичния спектакъл Мария Генчева е родена на 9 декември в Пловдив. Завършила е ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов Театърът е нейният живот, от 50 години е на сцена и е изиграла над 90 функции.
Започва креативната си кариера в Родопския трагичен спектакъл. В Смолян получава и годишната премия за изкуство за ролята на Мила в спектакъла „ В полите на Витоша ” от П. К. Яворов. От 1986 година е актриса в трупата на Драматичен спектакъл - Пловдив, където влиза в забележителен брой функции.
На 19 март актрисата разчувства публиката с новата си премиера - моноспектакъла „ Цигуларката на Бога “. Режисьор е проф. Атанас Атанасов, сценографията е дело на Борис Далчев, а музиката - на Явор Карагитлиев.
Постановката е отдадена на 90-годишнината от рождението на огромния драматург, стихотворец и публицист Стефан Цанев.
Моноспектакълът споделя за в миналото фамозна цигуларка, която, до момента в който театралничи за портрет, излива живота си в прям монолог. Тя приказва за славата, самотата, вярата и страха от забравата. Музиката е била нейният диалог с Бога, а старостта - тишината след последния аплодисмент. Това е мощна изповед за цената на гения и за човешкото предпочитание да остане посредством изкуството. Може да го гледате още веднъж на 1, 17 и 29 април от 19:00 часа в Камерната зала.
- Разкажете за себе си, по какъв начин се насочихте към театралното изкуство и по какъв начин започва Вашата кариера?
- Преди имаше доста варианти за хора, обичащи театралното изкуство, да се явяват на състезания в по-малки градчета като Смолян, където се явих и аз, и по този начин, на 19 години, постъпих в Родопския трагичен спектакъл. Там имах огромен шанс, тъй като срещнах Любен Гройс и работих с него. Тази среща ми даде старт и сили да продължа с малко повече самочувствие и знание. След 5 сезона в Родопския спектакъл аплайвах в Пазарджишкия и ме одобриха, като там останах 7 театрални сезона. Там ми е и другата значима среща с огромен създател, подарък от ориста. Големият режисьор Леон Даниел пристигна и стана живописен съветник на театъра. Всяка година правеше по 1 театрална режисура, взе ме в първата си, след това в идната и във всичките си по-нататък. Пазарджишкият спектакъл беше моторът на българския спектакъл. Идваха от цяла България да ни гледат спектаклите. След Пазарджик, по покана, от есента на 1986 година съм в пловдивската натрупа.
- Каква е историята на новата премиера „ Цигуларката на Бога “?
- Започнах да се дълбая доста по камерни пиеси още 2024 година Попаднах на този превъзходен текст на Стефан Цанев за моноспектакъл, влюбих се в него и започнах да диря способи по какъв начин да го осъществявам. Предложих го на нашето управление, само че в същата година репертоарният проект беше напълнен и нямаше празен кулоар време. През 2025 година аплайвах с моята концепция под шапката на Драматичния спектакъл по културен план, финансиран от Община Пловдив, и ме утвърдиха. Междувременно се насочих към проф. Атанас Атанасов да бъде режисьор.
.webp )
Изпратих му текста и той на другия ден ми се обади да ми каже, че също доста му харесва, и по този начин дадохме старт през декември 2025 година Имахме спирания поради заетостта на проф. Атанасов, който преподава в НАТФИЗ, готви свои спектакли, снима филми, върви по турнета. Той пътуваше и се връщаше към Пловдив по нощите. 2 месеца и половина репетиционен интервал - забавен, удовлетворяващ и провокативен интервал. Този текст за моноспектакъл е голяма хапка.
- Какво се крие в прелестния текст и в душата на Вашия персонаж?
- Това е изповед на световноизвестна цигуларка, която е минала през цветята, аплаузите, през самотата, безспорната всеотдаденост към музиката и всъщност разкрива душата си по най-искрения и бездънен метод. Това е като огледало, в откровението ѝ всеки един създател може да открие себе си - в този бодлив и благополучен живот в изкуството.
- Как се прави първокласен моноспектакъл, който да премине в тази изповед?
- Задачата на артиста е доста сложна, когато е самичък на сцената, изисква се оптималната централизация и настрана от това - с режисьора намерихме похвата. На този текст трябваше да му се откри театралното вътрешно деяние, с цел да не е единствено текст. Героинята си задава непрекъснато въпроси, които я вълнуват след толкоз години на сцената, стартира да приказва и размишлява по другите тематики, до момента в който разкрива себе си, дава си равносметка за целия си креативен път. Пита се какво е изкуството, животът, всекидневието, къде е индивидът на изкуството, какъв е животът му, уединен ли е, не е ли и за какво.
- Как се одобри от публиката?
- Мисля, че доста добре. След закритото зрелище на 17 март видях сътрудници със зачервени очи, а след премиерата също - публиката ме поздравяваше разплакана. Слава богу, дотук се възприема добре. Публиката дишаше с мен. Много бях щастлива, когато след премиерата видях очите на щерка си. Тя пристигна особено от Холандия с мъжа си и беше доста разчувствана, доста <210> хареса спектакълът, както и на мъжа ми - скулптора Веселин Ламбрев, който ме поддържаше от самото начало.
.webp )
- Запомнящ се отзвук, който получихте?
- Цигуларят Мичо Димитров написа за моноспектакъла, че е извънреден и мъчително непосредствен до персоналния му живот на музикант отшелник, който търси с изнурителна всекидневна работа това " съвършенство ", което си остава недостижимо. „ Един живот, предан напълно на инструмента... без персонално и фамилно благополучие, чудесно предаден от Мария! А краят, несъмнено, е скръбен... Забрава от всички. "
- Какво е Вашето мнение за гения - подарък от Бога или от дявола?
- И двете. Талантът е даден свише, само че изисква къртовска работа. Творецът би трябвало да поставя доста работа, да е самодисциплиниран. Аз за два и половина месеца се отхвърлих от всичко и от всички. Пътят ми беше театърът - у дома и назад. Като у дома продължавах да изучавам текста и да премислям над него.
- А за славата? Какво носи и до каква степен води тя?
- Тя е една от безконечните тематики също. Както Стефан Цанев написа: „ Както споделя Виктор Юго: " Славата е златен креват, цялостен с дървеници ".
- Кога Вие чувствате задоволство?
- Когато работата е свършена както би трябвало, по тази причина и особено желая да благодаря на режисьора, сценографа, композитора, фотографа Георги Вачев, на техническия екип, управителен от Мария Колева. Благодаря и на управлението на театъра, че прегърна концепцията ми.
- Какво си пожелавате?
- Да съм здрава и да имам сили, сили за съответно този театър, тъй като е тежък, и сили, с цел да продължа нататък, тъй като може да се случи да имам още някаква провокация за сцената. Кой знае, може ориста да ми направи още някоя и друга изненада, да ми подари още някоя и друга роля.
Започва креативната си кариера в Родопския трагичен спектакъл. В Смолян получава и годишната премия за изкуство за ролята на Мила в спектакъла „ В полите на Витоша ” от П. К. Яворов. От 1986 година е актриса в трупата на Драматичен спектакъл - Пловдив, където влиза в забележителен брой функции.
На 19 март актрисата разчувства публиката с новата си премиера - моноспектакъла „ Цигуларката на Бога “. Режисьор е проф. Атанас Атанасов, сценографията е дело на Борис Далчев, а музиката - на Явор Карагитлиев.
Постановката е отдадена на 90-годишнината от рождението на огромния драматург, стихотворец и публицист Стефан Цанев.
Моноспектакълът споделя за в миналото фамозна цигуларка, която, до момента в който театралничи за портрет, излива живота си в прям монолог. Тя приказва за славата, самотата, вярата и страха от забравата. Музиката е била нейният диалог с Бога, а старостта - тишината след последния аплодисмент. Това е мощна изповед за цената на гения и за човешкото предпочитание да остане посредством изкуството. Може да го гледате още веднъж на 1, 17 и 29 април от 19:00 часа в Камерната зала.
- Разкажете за себе си, по какъв начин се насочихте към театралното изкуство и по какъв начин започва Вашата кариера?
- Преди имаше доста варианти за хора, обичащи театралното изкуство, да се явяват на състезания в по-малки градчета като Смолян, където се явих и аз, и по този начин, на 19 години, постъпих в Родопския трагичен спектакъл. Там имах огромен шанс, тъй като срещнах Любен Гройс и работих с него. Тази среща ми даде старт и сили да продължа с малко повече самочувствие и знание. След 5 сезона в Родопския спектакъл аплайвах в Пазарджишкия и ме одобриха, като там останах 7 театрални сезона. Там ми е и другата значима среща с огромен създател, подарък от ориста. Големият режисьор Леон Даниел пристигна и стана живописен съветник на театъра. Всяка година правеше по 1 театрална режисура, взе ме в първата си, след това в идната и във всичките си по-нататък. Пазарджишкият спектакъл беше моторът на българския спектакъл. Идваха от цяла България да ни гледат спектаклите. След Пазарджик, по покана, от есента на 1986 година съм в пловдивската натрупа.
- Каква е историята на новата премиера „ Цигуларката на Бога “?
- Започнах да се дълбая доста по камерни пиеси още 2024 година Попаднах на този превъзходен текст на Стефан Цанев за моноспектакъл, влюбих се в него и започнах да диря способи по какъв начин да го осъществявам. Предложих го на нашето управление, само че в същата година репертоарният проект беше напълнен и нямаше празен кулоар време. През 2025 година аплайвах с моята концепция под шапката на Драматичния спектакъл по културен план, финансиран от Община Пловдив, и ме утвърдиха. Междувременно се насочих към проф. Атанас Атанасов да бъде режисьор.
Изпратих му текста и той на другия ден ми се обади да ми каже, че също доста му харесва, и по този начин дадохме старт през декември 2025 година Имахме спирания поради заетостта на проф. Атанасов, който преподава в НАТФИЗ, готви свои спектакли, снима филми, върви по турнета. Той пътуваше и се връщаше към Пловдив по нощите. 2 месеца и половина репетиционен интервал - забавен, удовлетворяващ и провокативен интервал. Този текст за моноспектакъл е голяма хапка.
- Какво се крие в прелестния текст и в душата на Вашия персонаж?
- Това е изповед на световноизвестна цигуларка, която е минала през цветята, аплаузите, през самотата, безспорната всеотдаденост към музиката и всъщност разкрива душата си по най-искрения и бездънен метод. Това е като огледало, в откровението ѝ всеки един създател може да открие себе си - в този бодлив и благополучен живот в изкуството.
- Как се прави първокласен моноспектакъл, който да премине в тази изповед?
- Задачата на артиста е доста сложна, когато е самичък на сцената, изисква се оптималната централизация и настрана от това - с режисьора намерихме похвата. На този текст трябваше да му се откри театралното вътрешно деяние, с цел да не е единствено текст. Героинята си задава непрекъснато въпроси, които я вълнуват след толкоз години на сцената, стартира да приказва и размишлява по другите тематики, до момента в който разкрива себе си, дава си равносметка за целия си креативен път. Пита се какво е изкуството, животът, всекидневието, къде е индивидът на изкуството, какъв е животът му, уединен ли е, не е ли и за какво.
- Как се одобри от публиката?
- Мисля, че доста добре. След закритото зрелище на 17 март видях сътрудници със зачервени очи, а след премиерата също - публиката ме поздравяваше разплакана. Слава богу, дотук се възприема добре. Публиката дишаше с мен. Много бях щастлива, когато след премиерата видях очите на щерка си. Тя пристигна особено от Холандия с мъжа си и беше доста разчувствана, доста <210> хареса спектакълът, както и на мъжа ми - скулптора Веселин Ламбрев, който ме поддържаше от самото начало.
- Запомнящ се отзвук, който получихте?
- Цигуларят Мичо Димитров написа за моноспектакъла, че е извънреден и мъчително непосредствен до персоналния му живот на музикант отшелник, който търси с изнурителна всекидневна работа това " съвършенство ", което си остава недостижимо. „ Един живот, предан напълно на инструмента... без персонално и фамилно благополучие, чудесно предаден от Мария! А краят, несъмнено, е скръбен... Забрава от всички. "
- Какво е Вашето мнение за гения - подарък от Бога или от дявола?
- И двете. Талантът е даден свише, само че изисква къртовска работа. Творецът би трябвало да поставя доста работа, да е самодисциплиниран. Аз за два и половина месеца се отхвърлих от всичко и от всички. Пътят ми беше театърът - у дома и назад. Като у дома продължавах да изучавам текста и да премислям над него.
- А за славата? Какво носи и до каква степен води тя?
- Тя е една от безконечните тематики също. Както Стефан Цанев написа: „ Както споделя Виктор Юго: " Славата е златен креват, цялостен с дървеници ".
- Кога Вие чувствате задоволство?
- Когато работата е свършена както би трябвало, по тази причина и особено желая да благодаря на режисьора, сценографа, композитора, фотографа Георги Вачев, на техническия екип, управителен от Мария Колева. Благодаря и на управлението на театъра, че прегърна концепцията ми.
- Какво си пожелавате?
- Да съм здрава и да имам сили, сили за съответно този театър, тъй като е тежък, и сили, с цел да продължа нататък, тъй като може да се случи да имам още някаква провокация за сцената. Кой знае, може ориста да ми направи още някоя и друга изненада, да ми подари още някоя и друга роля.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ