Решението на Киселова да върне предложението за референдум на президента не подлежи на санкция от КС, смята Екатерина Михайлова
Актът на ръководителя на Народното събрание Наталия Киселова, с която тя върна на президента Румен Радев предлагането му за осъществяване на референдум за еврото, не може да се оспори пред Конституционния съд (КС). Това разяснява по bTV юристът и учител по право проф. Екатерина Михайлова.
Тя напомни, че пред Конституционен съд могат да бъдат отнесени и оспорени актовете на Народното събрание, каквито са: закони, решения, заявления и обръщения.
" Актът на ръководителя на Народно събрание, не е акт на Народното събрание, който предстои на глоба от Конституционния съд. Това е предписание, което е вътрешноорганизационен акт. Отговорността за него е политическа, не юридическа “, съобщи в Михайлова и добави, че с цел да се даде съответен отговор би трябвало да се изчака и самото запитване на президента Радев.
Председателят на Народното събрание Наталия Киселова върна с писмо до президента Румен Радев неговото искане за осъществяване на референдум за въвеждането на еврото като национална валута от 2026 година, с претекста настояването е неприемливо съгласно Конституцията и контракта за присъединение на България към Европейския съюз, в това число и по отношение на настоящото решение на Народното събрание за ускорено въвеждане на еврото.
В отговор разгласи, че ще сезира Конституционния съд. На процедура обаче няма признато решение на Народното събрание за отвод за референдум, което фактически съставлява съображение то да бъде оспорено пред Конституционен съд.
„ Едно от нещата (за които може да се търси мнение на КС), е да желае пояснение за пълномощията на ръководителя на Народно събрание. Другото е – текстове от самия закон за директното присъединяване на жителите, където е казано, че не подлежат на референдум договорите, които са утвърдени по интернационалните съглашения “, сподели още Михайлова.
Тя напомни, че президентът е имал опция няколко пъти да оспори хода по присъединение към еврозоната, тъй като самата процедура е обвързвана и със законодателни промени, които в откакто бъдат признати от Народното събрание се утвърждават с декрет от президента.
" Решението за присъединение към еврозоната е взето още през 2005 година, дружно с решението за участие в Европейския съюз, 2018 година стартират стъпките действително за кандидатстване и влизане в ERM II. Това е комплициран път, който минава сред българските и европейските институции. По темат - питан ли е българският народ можем да отговорим - да, питан е под формата на представителната народна власт с болшинството, което го съставлява в националното заседание ", напомни Михайлова.
Според нея допитването до Конституционен съд не може да обърне хода на процеса към въвеждане на еврото. Най-напред конституционните съдии би трябвало да преценяват дали има съображение за допускане до разглеждане, тъй като към този момент има сходно изговаряне и така нататък, само че даже да го допусне, по-късно няколко месеца за взимане на решение ", разяснява още Михайлова.
Извънредният отчет за готовността на България да вкара еврото на Европейската комисия и Европейската централна банка се чакат при започване на юни. България извършва техническите критерии и като цяло сигналите, които идват от Брюксел са позитивни за опцията страната да влезе в Еврозоната.
Тя напомни, че пред Конституционен съд могат да бъдат отнесени и оспорени актовете на Народното събрание, каквито са: закони, решения, заявления и обръщения.
" Актът на ръководителя на Народно събрание, не е акт на Народното събрание, който предстои на глоба от Конституционния съд. Това е предписание, което е вътрешноорганизационен акт. Отговорността за него е политическа, не юридическа “, съобщи в Михайлова и добави, че с цел да се даде съответен отговор би трябвало да се изчака и самото запитване на президента Радев.
Председателят на Народното събрание Наталия Киселова върна с писмо до президента Румен Радев неговото искане за осъществяване на референдум за въвеждането на еврото като национална валута от 2026 година, с претекста настояването е неприемливо съгласно Конституцията и контракта за присъединение на България към Европейския съюз, в това число и по отношение на настоящото решение на Народното събрание за ускорено въвеждане на еврото.
В отговор разгласи, че ще сезира Конституционния съд. На процедура обаче няма признато решение на Народното събрание за отвод за референдум, което фактически съставлява съображение то да бъде оспорено пред Конституционен съд.
„ Едно от нещата (за които може да се търси мнение на КС), е да желае пояснение за пълномощията на ръководителя на Народно събрание. Другото е – текстове от самия закон за директното присъединяване на жителите, където е казано, че не подлежат на референдум договорите, които са утвърдени по интернационалните съглашения “, сподели още Михайлова.
Тя напомни, че президентът е имал опция няколко пъти да оспори хода по присъединение към еврозоната, тъй като самата процедура е обвързвана и със законодателни промени, които в откакто бъдат признати от Народното събрание се утвърждават с декрет от президента.
" Решението за присъединение към еврозоната е взето още през 2005 година, дружно с решението за участие в Европейския съюз, 2018 година стартират стъпките действително за кандидатстване и влизане в ERM II. Това е комплициран път, който минава сред българските и европейските институции. По темат - питан ли е българският народ можем да отговорим - да, питан е под формата на представителната народна власт с болшинството, което го съставлява в националното заседание ", напомни Михайлова.
Според нея допитването до Конституционен съд не може да обърне хода на процеса към въвеждане на еврото. Най-напред конституционните съдии би трябвало да преценяват дали има съображение за допускане до разглеждане, тъй като към този момент има сходно изговаряне и така нататък, само че даже да го допусне, по-късно няколко месеца за взимане на решение ", разяснява още Михайлова.
Извънредният отчет за готовността на България да вкара еврото на Европейската комисия и Европейската централна банка се чакат при започване на юни. България извършва техническите критерии и като цяло сигналите, които идват от Брюксел са позитивни за опцията страната да влезе в Еврозоната.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ