Ако Зузи Аспарухова не е съгласна с вас, ще ви

Ако Зузи Аспарухова не е съгласна с вас, ще ви нахока. И това освен ще ви хареса, само че ще разказвате тази история през смях на приятелите си.

Тя е шумна, занимателна, с бърз разум, опустошително възприятие за комизъм и персонален жанр, в който женствените рокли и пуловерите, откраднати от баба й се смесват с готини кецове и неповторими аксесоари.

Зузи е сценарист, радио водещ и създател, а книгите и най-много киното и малкия екран са най-голямата й пристрастеност. Когато минава през офиса, постоянно се майтапим (Всъщност… изобщо не се майтапим!), че още от улицата знаем, че идва – толкоз високо приказва и още по-шумно се смее. Не понася облекла или обувки, които не са й комфортни, а в същото време във всяка нейна визия има щипка очарователна кокетност. Свързваме я с всевъзможни неща на точки или на котки, както и с голямата й сбирка от рокли.

Четете нататък защо си говорихме с нея (и с баба й Таня!). Дълго е, само че ще ви бъде забавно и ще се смеете!

Как би описала стила си в резюме?

С обичаното си факсимиле: спортно-елегантен. Тоест, нося спортни екипи с публични обувки! Не, бе, бъзикам се. Бих го описала като „ момичешки “. Обичам рокли, гащеризони, къси панталони (дори и през зимата), тениски, ниски обувки, кецове, раници, комфортни чанти… Десени на цветя. Обичайните неща. Отвреме на време обичам да скандализирам, само че с годините и остаряването тези моменти станаха все по-редки. Ако ми бяхте задали този въпрос като младеж щях да отговоря: Шокиращ! В синьо-розовия си интервал съм. Или друга сходна нелепост. Сега съм елементарна русокоска с рокля. Догодина – еднорог. 

Носиш доста рокли и доста кецове. Това ли е твоята „ униформа “?

Не знам дали ми е „ униформа “, само че избирам роклите пред доста други облекла. Удобни са, стилни са, секси са, виждат ми се краката… Една рокля е подобаваща за съвсем всеки мотив, не можеш да сбъркаш с нея. Излизам с една рокля заран за работа и вечер съм със същата рокля, само че на бар. Универсална пичка, както би споделил един мой другар! Единственото, което трансформирам са аксесоарите, и то не постоянно. За последната година се научих да заменям роклите с поли. Най-горда съм с полите ми от тюл, които са шити за мен от моя другарка и въпреки да ги нося рядко, постоянно има някой човек, който е скандализиран от тях.

Всъщност, по кое време стартира да носиш толкоз рокли?

Започнах да нося рокли, когато ужасно доста напълнях. Бях станала близо 89 кг и открих, че с изключение на тюлен изял различен тюлен, изпитвам извънредно стеснение да нося панталони. Роклите се трансфораха в моя персонален избавител. Те имат неповторимата дарба да прикриват множеството дефекти и с тях да изглеждаш по-скоро обичайно, а не като безформена топка тлъстина, каквато се усещах тогава. Това време, популярност Богу, отмина, само че роклите останаха. Сега са с няколко размера по-малки, много по-къси и пристегнати, само че кефът, с който ги нося е все същият, че и по-голям. И не възнамерявам да ги променям.

Кои са обичаните ти?

Оххх, егати сложния въпрос. Имам доста обичани рокли. Някои са остарели, някои пъклен нови. Аз съм от хората, които като си купят нещо ново и го спукват от носене, до момента в който не им омръзне напълно. После го запращам и постоянно не помня за него с години, до момента в който не го открия отново някъде из дрешника си. Като тези хора, които слушат една ария до обратен тласък и след това я намразват. И въпреки всичко имам няколко универсални рокли, които са потвърдили своята честност и темперамент. Както в множеството случаи времето е най-хубавият мерител за тези неща.

Така че, в случай че би трябвало да изброя някакъв самобитен топ 5, примерно, на наложителните ми рокли, това са: роклята ми на котки – към този момент ми е огромна, само че е пъклен комфортна, грубо обичана и става за голям брой поводи; роклята ми на точки – подарък е от сестра ми от Англия, безусловно timeless и доста обичана на сърцето ми; черната ми вечерна рокля, имитация на модела на Кийра Найтли от кино лентата Atonement – носила съм я има-няма 4-5 пъти, тя има сантиментална стойност, тъй като е значим подарък от моите сестри и е шита по поръчка, особено за мен, впечатляваща, елегантна, сексапилна и безусловно уникална; гащеризонът ми на цветя от Zara – той е скорошна покупка, само че не си го смъквам от гъза, поставям го тук, тъй като към този момент двама мъже го объркаха за рокля; и последно, само че не на последно място – дългата ми алена рокля от някакъв тотално закътан уебсайт. Нищо изключително на пръв взор, само че стои убийствено и става за всевъзможни мотиви. Тя е от тези покупки, от които не очакваш нищо, тъй като коства 20 лева примерно, само че се трансформират в бижута.

А кои са трите чифта обувки, които слагаш най-често?

Предпочитам обувките си комфортни. Има неща, които отхвърлям да нося и това са: грозни ботуши, които вършат глезените ми дебели, разпльоскани чехли или сандали, в случай че не съм у дома или на село и обувки с безсмислено висок ток. Ходя много пешком, по тази причина за обувките си постоянно предпочитам удобството първо. Обичам да нося обувки от естествени материали също така, че миришещите крайници са ми другото най-омразно нещо след грозните крайници – не безусловно в този ред. Та, трите чифта, които боготворя да нося са: алените ми кецове от Converse – имам и черни и бели, само че алените ми са „ най-тип топ “, както би споделила Мери Попинз, едни жестоки кожени сандали от Испания, за които дадох сума ти пари, само че боготворя към този момент три лета и наскорошните ми пролетни кожени обувки от Forever 21, които ме карат да се усещам като мацка във филм за Париж.

Ще разкрием, че от време на време слагаш и неща, които имаш от баба си. Разкажи ни за тях!

Ах, баба ми. Всъщност аз имам две баби и двете са живи и здрави, готини и ми дават да си извършвам кражба неща от дрешника им. И двете имат нещо общо – на младини са били много по-слаби и дребни от мен, само че пък съм налазила няколко неща, които си откраднах най-нагло. От едната си баба, баба ми Таня, имам обичаната ми ретро алена рокля, която тя си е шила сама през 70-те. Пак от нея имам жестоки сандали от Испания, все едно правени за мен. На невисок ток, черни, убийствени. От другата, баба Първолетка, съм придобила два пуловера, като обичаният ми е oversize червен пуловер, който носих на първа среща с момче, което пъклен харесвах тогава. Моите приятелки бяха в цялостен потрес и се чудеха за какво съм се появила облечена по този начин и за какво той е желал да ме вижда и по-късно. Но, както им споделих, това е магическият пуловер на баба ми, няма по какъв начин да сбъркам с него.

А какво споделя баба ти за твоя жанр?

Хмммм… моят жанр се е трансформирал много през годините, минах през какви ли не цветни периоди… Но допускам, че въпросите ви са към баба ми Таня, с която постоянно отивам на кино – тя е огромен, горделив и отявлен почитател на Бен Афлек, и с която обичам да пътувам. Така че, ще запитвам нея. Ето ги и нейните отговори.

За стила ми…

Баба Таня: Колко и пъти да съм те виждала, постоянно добре изглеждаш. Не знам по какъв начин се споделя твоят жанр, нямам визия по какъв начин го назовават, само че аз го одобрявам. Не се носиш екстравагантно, както множеството, на мен ми харесва по какъв начин се обличаш. Не знам по какъв начин да го дефинира по различен метод. Семпло, не някоя супер съвременна, постоянно актуална… 

Имаме два въпроса към нея, които те молим да й предадеш! Какво значи една жена да наподобява хубава и елегантна?

​ Баба Таня: Да бъде както ти се обличаш – непретенциозно, не фрапиращо. Да бъде усмихната най-много. А в този момент красотата… Тя хубостта е… Аз по-скоро виждам вътрешната хубост, външната не ме интересува. Какви са очите, зъбите, устата, носът, няма значение, в случай че човек е със спокоен израз. За мен това е красиво. Не направените устни, не изработен нос, не опънати бръчки. Не, както наподобяват в този момент – опънати, като порцеланови кукли. Няма живот, няма нищо. 

А по какъв начин би трябвало да бъде облечен един моден мъж?

Баба Таня: Един моден мъж… Не обичам мъже с папионки, а с вратовръзки, може да бъде и без сако, риза с дълъг ръкав и вратовръзка, а също може и с пай ръкав, с разтворена риза горе, с якичка. С добре ушит панталон, а не с прекомерно съвременен, от тия дето са смъкнати. Дори и с дънки да бъде, с една хубава риза… А не като Бойко Борисов с тениски. Това е. Костюм с жилетка също наподобява добре.

Благодарим й доста и й желаем здраве!

И тя ви благодари. Доста се забавлява да дава отговор. Каза ми: „ Божеее, към този момент и бабите ли питат. Ами добре. “

Обичаш ли винтидж магазини?

Обичам, то кой не обича. Важното е човек да не прекалява с винтиджа, че идва един миг, в който не изглеждаш добре облечен, а като изработен за маскарад. Няма нищо неприятно в маскарада, аз съм номер 1 почитател на маскирането, само че не всеки ден. От винтидж магазини си взимам най-често аксесоари – обеци, огърлици, диадеми… Имам една рокля на чудесни патки от подобен магазин. Там нещата имат нездравословния табиет да са малко по-скъпи от естественото и това постоянно ме нервира. То към този момент и книгите от хартия са си винтидж, но и тях одобрявам доста. Притежавам купчини. 

Какви аксесоари харесваш?

Чанти! Много чанти! Имам купища чанти и мога да закупувам още. Не нося съвсем никакви бижута, а най-рядко поставям часовници. Но пък доста одобрявам. И по тематиката винтидж – имам един часовник, тъкмо подобен жанр, който не е с акумулатори, а на пружина и се навива. Жесток е. Рядко го нося обаче, все го не помня. Имам и много обеци, само че още веднъж рядко поставям. Но пък обеците си кавички боготворя. Колиета, гривни, колани съвсем не нося. Трябва да са ми доста специфични, подарък от някого или с някакъв мотив, с цел да ги сложа. Иначе, когато видя мацка с готино колие си споделям: И аз би трябвало да си взема нещо такова. И след това като си сложа и се погледна се усещам като коледна елха. Но пък чанти мога да закупувам с купчини. Най-любимите ми са клъчът ми с котки – подарък от същата тази баба, с която говорихте по-рано, раничката ми Мики Маус, в която се криеше билет за тазгодишното турне на Тейлър Суифт и една дребна елегантна чанта през рамо, която се пръсвам да нося в последно време.  

Как пазаруваш? (Спонтанно или планувано, пазаруваш ли от пониженията, от едни и същи магазини или по-импровизирано и т.н.)

Оффф, кардинално ненавиждам да пазаря. Знам, че на множеството дами им носи наслаждение, на мен обаче най-вече ми носи стрес и напрежение. Та в този ред на мисли доста рядко пазаря непринудено. Трябва нещо да ми е щукнало и да вляза в един-два магазина, просто ей по този начин, бързо се изтощавам обаче и ми дотежава. Пазарувам ли, знам тъкмо какво диря и доста постоянно знам и тъкмо къде да го открия. Отивам, взимам, заплащам и си потеглям. В последната година се научих да пазаря онлайн и ужасно ме кефи, доста ми е комфортно. Пазарувам пъклен доста от понижения, въпреки от време на време да нямам нерви да очаквам нещата, които желая. Супер нетърпелива съм за множеството неща в живота и желая ли нещо, го желая в този момент, незабавно, да ми се достави! Това несъмнено се дължи на обстоятелството, че както доста желая нещо, по този начин със същата скорост и това нещо ми омръзва. Имам обичани марки, несъмнено, и допускам, че в това отношение съм като 90% от дамите. Пазарувам от H&M, Zara, Mango, Calzedonia, Triumph и Etam, в случай че приказваме за долни дрехи, от време на време откривам някакви съкровища и в други магазини, само че това са някакви изключителни случаи.  

Има ли покупка, за която извънредно доста съжаляваш?

Множество! Гардеробът ми е цялостен с неща, за които си споделям: „ Защо съм дала пари за теб? “ Но най-топ неуместната ми покупка е една ужасяваща рокля, която е подобаваща единствено за някое вървежно балканско развлечение. Например доста изящен концерт на Цеца Величкович или посещаване на осъвременен, само че битов роден ресторант. Тази рокля е идеална, с цел да се фотографирам до някоя дамаджана, чинар, с менци или в най-лошия случай – с българския байрак. Обещавам обаче, в случай че такава фотография се случи, вие да сте първите, които да й се насладите. Роклята е толкоз неуместно грозна и излъчваща на ниска цена фолк изискан, че когато я погледна и видя цената й, тъй като етикетът още е на нея, си споделям: „ Защо, по дяволите, съм те купила и в какъв амок съм била тогава? “ Все още не съм намерила отговора. 

А кои са най-добре изхарчените ти пари?

Най-добре изхарчените ми пари постоянно са за пътувания. Никога не са за движимости. Миналата година обиколих доста места в Европа, тази се обрисува съвсем същото. Част от изхарчените ми пари са 40 евро за обяд в ресторант до градините Тюлери в Париж, една от най-вкусните пици в Неапол, една порцеланова чаша в Амалфи, дадох 20 евро, с цел да се кача на върха на Телевизионната кула на Алекзандър плац, някакви хиляди маджарски пари, с цел да видя Будапеща отвисоко, близо 25 паунда за такси до автогарата, с цел да не си изпусна рейса от Манчестър за Лондон, в който се дундурках 5 часа в компанията на откачалки, измежду които и крещяща жена, която изгониха, и прочие, прочие… Само две чаши имам от тия пътувания, т.е. това са единствените движимости, които съм си купила. Едната към този момент я загатнах, другата беше цялостна с парещ шоколад и се снабдих с нея в Берлин. И всички тези добре изхарчени пари са се случили, откакто съм взела нискотарифен полет и съм побрала пет чифта облекла в куфар от Jumbo за 30 лева. 

Съобразяваш ли стила си с това къде отиваш, или ти е по-важно да се забавляваш и да се чувстваш добре в облеклата си?

Гледам стилът ми да е композиция от двете неща. Разбира се, че е значимо къде отиваш. Миналия декември бях на Европейските кино награди в Берлин и дрескодът там беше black tie, т.е. не можеш да облечеш просто черна пола и някаква блузка, пък била тя и с брокат или панделки – два от обичаните аксесоари на родната хубава българка. Тогава аз и моята другарка Стаси Айви носехме дълги черни елегантни рокли. Когато излизам вечер в София, тъй като го върша много постоянно, виждам да съчетавам улеснение с готин и секси жанр. Нито една жена не желае да наподобява като торба, повярвайте ми. Така сортирам облеклата си, че да се усещам и по двата метода. Има дни, несъмнено, в които се усещам грозна и дебела и “не ме кефи, нищо не ме кефи ”, както споделя дъщерята на моя другарка. Тогава предпочитам най-универсалния си тоалет – рокля с някаква блузка и кецове. Има дни, в които желая да съм фриволна, секси, да покажа бедър… Тогава си обличам най-късата пола, която владея. А тя е достаааа къса. Много зависи в какво въодушевление ще се събудя и с кого ще се виждам в този ден.    

Наскоро се срещна персонално с Антонио Бандерас. Как беше облечена?

Оххх, първо държа да кажа, че Антонио Бандерас е супер крепък. Нека никой не се лъже от обстоятелството, че е невисок, тъй като той не е, или че е на близо 60 години. Този пич е пъклен харизматичен и секси. В стаята за изявленията бях с няколко дами и всички го гледахме със зяпнали усти. После два дни обсъждахме какъв брой крепък е в действителност този мъж. За срещата си тогава бях избрала нещо класическо – черна пола и обичаната ми неостаряваща черна блуза на точки. Първо, тъй като действието се развиваше в Будапеща през януари, а там е много студено и второ, тъй като през целия ден обикаляхме из сета на продукцията „ Геният “ на National Geographic, в чийто нов сезон Бандерас играе Пабло Пикасо. Вечерта вечеряхме в замъка Буда и тоалетът ми си беше съвършен и за там. 

Има ли неща, за които си казваш: „ Вече съм прекомерно огромна да се обличам по този начин “?

Уви, да. Прекалено ярките на цвят облекла, които преди години бяха наложителна част от дрешника ми, към този момент са изтикани обратно. Все по-рядко поставям облекла или блузи с анимационни герои, а имам много. Не желая да се трансформира в лелка, която се облича като младеж. Не нося размъкнати облекла, спортни екипи и блузи с дълбоки деколтета. Имам огромен бюст и от време на време пъклен ме е позор. Казвам си: „ Жено! Какво си мислиш като си слагаш този потник или отворена блуза!? Я си постави нещо по-затворено, въпреки всичко си жена над 30 години! Аман от патешки, значи… “  

Какво постоянно взимаш със себе си, когато пътуваш?

Зависи за къде пътувам. Ако е някъде на топло мога да събера повече неща, уви, на студено е по-различно и би трябвало да съм доста изборна. Но наложително взимам най-малко две рокли. Винаги пътувам с нещо пъклен комфортно, най-често гащеризони, тъй като блъскането на летището ме побърква и нямам потребност от спомагателен дискомфорт, от това че някакъв колан или тегел ми се е впил в задника. Взимам си и най-малко два чифта обувки – едни на краката и едни в куфара. Пътуването не е времето да покажете какъв брой сте елегантни, тъй че обувките с ток, в случай че няма церемония вечер някъде, са безспорното „ не “. Когато пътувам обикалям из града, в който съм и ми е значимо да ми е комфортно. Взимам си наложително телефона, че без него съм изгубена безусловно. Адски съм зле с ориентацията и употребявам постоянно Гугъл Maps. Половин Париж обиколих по този начин и всички музеи във Флоренция. Зарядно, четка за зъби, мицеларна вода и крем за лице – кожата ми е доста сензитивна и внимавам пъклен доста какво употребявам. Миналото лято в Сицилия ме ухапа някакво злобно мини животно и очите ми се възпалиха и подуха. Приличах на неприятна версия на панда с дерматит. Взимам чанта – комфортна, това значи през рамо или раница, нищо елегантно или някакъв клъч, които да крещят „ неловко ми е да го мъкна това, но нали съм градско момиче… “ Чорапотащници, имам три извънредно обичани – мъкна ги на всички места, зиме и лете, както и чорапи до коленете. В Англия да вземем за пример е студено и през август, изпитвала съм го на гърба си, тази година ще опитвам отново британското лято, не чакам да е по-различно. Нося най-малко една блуза с дълъг ръкав, в случай че е лятото, и няколко чифта от най-удобните си бикини. Отново – на път ли си, не искаш да изпитваш никакъв дискомфорт породен от облекла и аксесоари. С това мисля, че се изчерпва описът ми за бързо реагиране. Мога да си стегна багажа за път в границите на 20-30 минути и да отпраша.   

Експериментираш доста с косата си – по какъв начин я поддържаш в кондиция?

Косата ми е най-важният ми аксесоар. Видяла е какво ли не и ще вижда и в бъдеще допускам. От няколко години, близо 10, съм в редиците на русокоските, само че преди този момент съм била синя, алена, черна, розова, златно руса и с съвсем гола глава.  За мен козметиката за коса е толкоз значима, колкото и тази за лице. Имам извънредно сензитивен скалп, по тази причина внимавам по какъв начин я оцветявам, т.е. не употребявам блондори и други такива, а единствено багра. Наскоро открих една на L’Oreal и съм доста удовлетворена. Ползвам специфичен шампоан за боядисана коса, тъй като изрусяването я изтощава доста. Косата ми не е доста дълга по общоприетите човешки стандарти, само че е най-дългото, което главата ми е виждала от години насам. Освен това е пъклен гъста. Затова задължилено употребявам маска и през няколко месеца я подстригвам. Иначе се оцветявам сама у дома. Често, да не кажем непрестанно, я обработвам с някакъв апарат – маша, преса, по тази причина употребявам всякакви масла и спрейове, които да я защищават. 

Каква козметика използваш за лицето си?

Това е един комплициран въпрос. Краткият отговор към него е: каква ли не. Кожата на лицето ми е смесена към мазна. Тоест, може и да съм на 100 години, съвсем навършени, само че към момента ми излизат пъпчици, като за сметка на това нямам бръчки. Освен това съм порцеланово бяла със мощен розов нюанс на кожата. С каквото и да го мажа той постоянно избива. Задължително употребявам козметика със слънцезащитен фактор. Стане ли месец май кремовете с фактор 50+ са мой правилен сателит – за лицето и за тялото. Не излизам без да се намажа. В момента употребявам един крем, предложен ми от кожен лекар, който контролира омазняването и сухотата, тъй като лицето ми има и много сухи сектори. Ползвам мицеларна вода, в никакъв случай не дремя с грим, поставям наложително CC крем и съвсем не употребявам червило. За сметка на това зима и лято мажа устата си с вазелин, че и кожата ми там не е от най-стабилните. Като дребна ми се цепеше от студа и съм се научила оттогава. Марката, която съм разкрила за себе си в последните години е La Roche Posay и съм доста удовлетворена. 

Как се преобразяваш за излизане вечер?

Както обича да споделя сестра ми: „ Каква е тайната на твоята хубост? Къпя се. “ Това е главното ми видоизменение. Винаги е съвършено решение. Иначе, не се гримирам доста, в случай че и това е част от въпроса. Разликата в лицето ми денем и вечерта е съществуването на очна линия. Това е единственият грим, който поставям. Ако съм била през целия ден у дома, а вечерта ще излизам обличам някоя готина рокля, поставям вълшебните пантофки, минавам с гребен златните коси да се веят и излизам в нощта. Пък каквото стане.  

Какво мислиш за дамите, които имат кученца в чантите си?

Същото, което мисля и за дамите, които имат зайчета за домашни любимци – че или са 12-годишни и надлежно не са дами, или че това е сериозен симптом за проблем от ментален темперамент. Разбира се, коя съм аз, с цел да осъждам. Все отново съм горделив собственик на котка саможивец. Но… такива са моите усещания, основани на елементарни наблюдения. Нека първият, който може да ме опровергае да ми написа. Обичам хората да ме изненадват. Уви, тези с кученцата (и зайчетата), рядко го правят… Но човек в никакъв случай не знае, нали? 

А какво постоянно има в твоята?

Със сигурност не куче или заек. Но единствено те липсват. Нали знаете по какъв начин хората споделят, като някакво факсимиле, че не можеш да откриеш нищо в една женска чанта? Някак се счита, че това важи единствено за огромните чанти. Еми, не. Моята чанта е дребна и там царува безпорядък, заслужен за епизод на Game of Thrones. Освен, че не мога да намеря в никакъв случай нищо, огромна част от другояче значимите ми движимости са разпределени в три или четири чанти, които променям и постоянно излизам без половината си неща. Но постоянно нося портмоне, телефон, вазелин, документите на колата, и в случай че не ми мине котка път – фиби, ластици, писалка и тампони. Едно момиче би трябвало да е квалифицирано за всичко. Едно е несъмнено обаче, чантата ми постоянно наподобява натъпкана като нещастна русокоска в неловко долни дрехи в нощта на бала.   

Три неща, които би желала дамите вечно да спрат да вършат с външния си тип?

Като за начало да спрат да си изпилват скулите и носовете, тъй като доста скоро ще стартираме да изглеждаме като нация от клонинги, по-миловидни версии на Майкъл Джексън. Второто нещо е да спрат да го пляскат тоя грим с шпатулата, а да си купят по един Секретен сътрудник крем и една серпантина и да мирясат, към това включвам и дългите нокти в ярки цветове. Освен в случай че не сме на 90-тарско празненство в Костинброд не разбирам съществуването на такива ръце. И трето, стига сте ги гиздили тия коси с панделки, диадемки и шнолки, вафлите са строго неразрешени, както и буклите в краищата. И последно, като зов: Мийте ги тия коси по-често, по дяволите. Няма нищо по-кофти от жена с дълга, проскубана и мръсна коса, а това постоянно си проличава.

Ако доста харесваш един мъж, само че той не харесва облеклата ти, какво ще му кажеш?

Боже, уповавам се в никакъв случай да не харесам подобен мъж, до момента не ми се е случвало, само че човек би трябвало да е квалифициран за всичко. Ако го срещна, ще му кажа същото, което бих споделила и на човек, който не харесва котката ми… че животът е прекомерно къс, с цел да си губи времето с жена с явно грозни облекла. Нататък изходът, считам, е явен.

Makeup, Don’t Break Up: Любимите артикули на редакторите

Изпробвани и обичани: Коректори за сенки под очите